Решение № 730 от 19.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330111427 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.

240 ЗЗД от Б . Г . С., ЕГН ********** срещу А . Г . Г., ЕГН **********, за заплащането на су м а т а о т 5 0 0 0 л в . /пет хиляди лева, представляваща предоставената в заем, на основание сключен между страните на ***** г. договор за заем; лихва за забава в размер на 354 лева за периода 21.12.202425.06.2025г.; сумата о т размер на 15000 л в . /петнадесет хиляди лева/, представляваща предоставената в заем, на основание сключен между страните на 23.09.2024 г. договор за заем; сумата от 1062 лева лихва за забава за периода 21.12.2024г. – 25.06.2025г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от завеждане на делото в съда – 25.06.2025г. до окочателното им изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сключили два договора за заем, по силата на които ответникът, в качеството му на заемополучател е получил от ищеца - заемодател сума от 5 000 лева на 2.09.2024г., съответно сума от 15 000 лева на 23.09.2024г., като се е задължил да ги върне до 20.12.2024 г.

Представени са двата договора в заверен от страната препис.

1

От ответника е постъпил отговор в едномесечния срок, който оспорва исковете като основателни. Твърди, че не е сключвал договори за заем с ищеца, нито е получавал такива суми. Оспорва истинността на подписа си върху договорите за заем и иска свидетели за установяване на обстоятелствата около договора.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представените два договора за паричен заем и от приложените разписки за предаване на сумите, се установява, че страни по договора са ищеца и ответникът, които са постигнали съгласие за сключването му- едната страна да даде, а другата да получи в заем парична сума и реалното предаване на пари, съответно 5000 лева и 15 000 лева от ищеца, в качеството му на заемодател на ответника в качеството му на заемодател.

Извършеното оспорване на подписите на ответника върху разписките и договорите за заем за това, че са неистински не е било доказано, след извършена проверка на документа по реда на член 193 ГПК с изслушване на заключение от вещо лице – графолог.

Видно е от изслушаното заключение на вещото лице К., което е оспорено от ответника, че подписите са положени от ответника. Това заключение съдът намира за обосновано, поради което го кредитира. С оглед на изложеното съдът намира, че исковете за предоставените в заем суми следва да се уважат като основателни и доказани.

Относно лихвите за забава, касаещи забавата изплащането на предоставените в заме суми, в договорите е определен падег.ж – 20.12.20204г., след изтичането на който ответникът изпада в забава и с оглед характера на паричното задължение дължи и зак. лихва върху всяка една от главниците, считано от деня, следващ деня на падежа, ето защо ще се уважи и иска за присъждане на обезщетението за забава върху сумата от 5 000 лева в размер на 354 лева и присъждане на обезщетението за забава върху сумата от 15 000 лева в размер на 1062 лева.

За пълнота следва да се посочи, че посоченото от ответника обстоятелство, че ищецът е бил осъждан за документни престъпления не е основание за отхвърляне на претенцията, доколкото не са налице данни този ищец да е осъждан за документно престъпление, свързано с процесните договори.

По разноските:

С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски от 1590 лева заплатено адв. възнаграждение, 900 лева заплатена държавна такса, 90 лева заплатени такси в производствата по ч.гр.д. № 10865/2025г. РС Пловдив и ч. гр.д. № 10866/2025г. на РС Пловдив, за което е представен списък на разноските.

Мотивиран от изложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА А . Г . Г., ЕГН ********** да заплати на Б . Г . С., ЕГН ********** на осн. член 240 ЗЗД следните суми: 2556,46 евро, представляваща предоставена в заем, на основание сключен между ищеца и ответника на **** г. договор за паричен заем; лихва за забава в размер на 180,99 евро за периода 21.12.2024 г. - 25.06.2025 г.;

7669,38 евро, представляваща предоставена в заем, на основание сключен между ищеца и ответника на ***** г. договор за паричен заем; сумата от 542,99 евро, представляваща лихва за забава за периода 21.12.2024г. – 25.06.2025г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от завеждане на делото в съда – 25.06.2025 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА А . Г . Г., ЕГН ********** да заплати на Б . Г . С., ЕГН ********** разноски от 812,95 евро заплатено адв. възнаграждение, 460,16 евро заплатена държавна такса и 46,02 евро заплатени такси в производствата по ч. гр. д. № 10865/2025г. РС Пловдив и ч. гр. д. № 10866/2025г. на РС Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3