Определение № 4369 от 24.09.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4369 гр. Варна, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100101806 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Б. В. Ш. против Е. Д. Г. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 11.04.2005 г., вписан на 11.04.2005 г., т. V, № 300, вх. рег. 7964 в СВп.-Варна, на недвижим имот, понастоящем представляващ ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последна заповед за изменение № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на Началника на СГКК – Варна, находящ се в гр. Варна, м-ст „Св. Никола“ /с актуален административен адрес: ***, с площ от 657 кв.м., и ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени с горната заповед на ИД на АГКК, с площ 597 кв.м., поради неспазване на предписаната от закона форма.

Исковата молба е обоснована с твърдения, според които покойната вече майка на ищеца К. Б. Ш.а е била едноличен собственик на имота – предмет на процесния договор, който е придобила по наследяване, съдебна делба и давност след смъртта на съпруга й и баща на ищеца, тоест имотът не е придобит в режим на СИО. Поради незнание за липсата на съсобственост обаче между ищеца и майка му е сключен на 11.04.2005 г. договорът за доброволна делба. Според ищеца с този договор на практика се прехвърлят вещни права, а не се извършва делба между съсобственици, за която е предвидена облекчената форма по чл. 35, ал. 1 от ЗС, и затова договорът се явява нищожен поради липса на изискуемата съгласно чл. 18 от ЗЗД форма на нотариален акт. Обстоятелството, че имотът е бил лична собственост на майката на ищеца, било установено с решение по в.гр.д. № 109/2023 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решението по гр.д. № 3052/2021 г. на Окръжен съд – Варна. Последното е постановено по искова молба, депозирана от майката на ищеца, с която е поискано прогласяване нищожността на същия договор на няколко основания, а именно: привидност, заобикаляне на закона, липса на предписана от закона форма, като искът на последното основание е оттеглен с уточнителна молба вх. № 1

1252/18.01.2022 г. Въпреки това съставите на ВОС и ВАпС са се произнесли по този непредявен (оттеглен) иск по чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД за нищожност на договора поради неспазване на предписаната от закона форма и така са постановили недопустими решения, поради което и въззивното решение е обезсилено в тази му част с решение по гр.д. № 4556/2023 г. на ВКС. С оглед на това ищецът счита, че има правен интерес да предяви (отново) този иск по чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД.

След като се запозна с материалите по делото, както и с материалите по служебно изисканото гр.д. № 3052/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, настоящият съдебен състав намира следното:

С решение № 1686/29.12.2022 г. по гр.д. № 3052/2021 г. на ВОС са отхвърлени исковете, предявени от К. Б. Ш.а срещу Б. В. Ш., при участието на третото лице-помагач на ответника Е. Д. Г., за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 11.04.2005 г., вписан на 11.04.2005 г., т. V, № 300, вх. рег. 7964 в СВп.-Варна на описаните по-горе недвижими имоти, основани на твърдения, че прикрива договор за дарение, евентуално за продажба, за които липсва форма, на основание чл. 26, ал. 2, предложения трето и пето ЗЗД, евентуално за липса на форма, за която само ищцата е знаела, на основание чл. 26, ал. 2, предложение трето ЗЗД.

Първоинстанционният съдебен акт е потвърден с решение № 122/29.06.2023 г. по възз.гр.д. № 109/2023 г. на Апелативен съд – Варна при сходни мотиви.

С окончателно решение № 681/16.11.2024 г. по гр.д. № 4556/2023 г. на ВКС, IV г.о., е обезсилено въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба от 11.04.2005 г., поради липса на форма, за която само ищцата е знаела, и е оставено в сила решението в останалата му част, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5, във вр. с предл. 3 и с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора като привиден и прикриващ договор за дарение, евентуално за продажба, за които липсва предписаната форма.

В мотивите на решението на ВКС е посочено, че първият иск е процесуално допустим, като е основан на твърдения за следните обстоятелства: Имотът, предмет на договора за делба, е изцяло собственост на ищцата, поради което ответникът няма качеството на съделител. При сключването на договора страните са знаели, че не съществува съсобственост, като ищцата е имала желание да прехвърли част от имота на ответника.

Служителите в кантората на нотариуса, при който е изповядан договорът, са ги посъветвали да се извърши доброволна делба на имота, тъй като е найевтино, като, въпреки че ищцата е казала, че имотът е само неин, договорът за делба е бил подготвен и сключен. Ответникът не е заплатил на ищцата част от уговорената като уравнение в договора сума от 25 000 лв. Не е спазена предписаната от закона форма, тъй като ответникът няма качеството на съсобственик на имота и прехвърлянето на вещни права е следвало да бъде извършено във формата на нотариален акт. Решаващият съдебен състав на ВКС е приел, че при така изложените твърдения и доводи на ищцата следва, че по делото е предявен само първият иск – за нищожност на договора за доброволна делба поради това, че той е симулативен – прикрива договор за 2 дарение, евентуално за продажба, и при неспазване на предписаната от закона форма за прикрития договор – чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5, във вр. с предл. 3 и с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Приел е също, че знанието на ищцата за неспазването на предписаната от закона форма относно прикрития вещно-прехвърлителен договор е напълно ирелевантно за така претендираната по делото нищожност, както и че евентуален иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД – за нищожност на договора за делба поради липса на форма изобщо не е предявен по делото и въззивното решение в тази му част подлежи на обезсилване като процесуално недопустимо.

Изводът на ВКС за липса на предявен евентуален иск за нищожност на договора на посоченото основание е направен на база на изложените в исковата молба и уточняващите я твърдения, а не на посочената от ищеца молба вх. № 1252/18.01.2022 г. по гр.д. № 3052/2021 г. на ВОС за оттегляне на този иск. Още повече, че с въпросната молба е оттеглен искът за нищожност на договора поради заобикаляне на закона, а не поради липса на форма (л. 55 от гр.д. № 3052/2021 г. на ВОС).

Въз основа на същите тези твърдения (за неспазена форма на договора за доброволна делба поради липса на съсобственост между страните по него) ищецът предявява нов иск – предмет на настоящото производство, квалифицирайки го като такъв с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД.

Тази квалификация обаче не обвързва съда, а по твърденията, релевантни за определянето й, вече е налице произнасяне с горепосоченото влязло в сила решение на ВКС. Последното обвързва страните по гр.д. № 3052/2021 г. на ВОС, а именно: Б. В. Ш. (сега ищец) и К. Б. Ш.а (негова майка и наследодател) – чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Решението има установително действие и в отношенията между третото лице помагач Е. Д. Г. (сега ответник) и насрещната страна К. Б. Ш.а (наследодател на ищеца) – чл.

223, ал. 1 от ГПК. Отделно Е. Д. Г. е и частен правоприемник на Б. В. Ш., респ. решението го обвързва в отношенията с насрещната страна и въз основа на това му качество – чл. 298, ал. 2 от ГПК.

Следователно спорът относно действителността на процесния договор с оглед на формата му е разрешен със сила на пресъдено нещо, разпростираща се по отношение на страните в настоящия процес, и по арг. от чл. 299, ал. 1 от ГПК този спор не може да бъде пререшаван. Затова и повторно заведеното дело, каквото се явява настоящото, следва да бъде прекратено като недопустимо, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1806/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна, 7-ми състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

3

ДА СЕ ВЪРНЕ обратно на Апелативен съд – Варна (по гр.д. № 185/2024 г.) изисканото гр.д. № 3052/2021 г. на Окръжен съд - Варна, ведно с приложените към него възз.гр.д. № 109/2023 г. на Апелативен съд – Варна и к.гр.д. № 4556/2023 г. на ВКС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4