Решение № 2650 от 29.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2650 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100105459 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на И. П. И., с която е предявен срещу З. П. Х. иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 27 213,07 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на наемната цена по договор за наем на недвижим имот от 08.09.2020 г., начислена върху 13 месечни наемни вноски в общ размер от 29 239,60 лв. за периода 27.09.2021 г.

– 31.01.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6684/2023 г., по описа на СРС, 142 състав.

Ищецът твърди, че по силата на договор за наем на недвижим имот от 08.09.2020 г., рег. № 9382/08.09.2021 г. на нотариус, рег. № 65 на НК, ищецът/наемодател И. П. И. е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника/наемател З. П. Х., ОФИС № 53, находящ се в гр. София 1303, Столична община, район Възраждане, бул. ********* на десети етаж, а последната се е задължила да му заплаща месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 1 150,00 евро на месец, с падеж до 25-то число на предходния месец (чл. 4, ал. 1 от договора). Сочи, че наемателката е просрочила и не изпълнява падежиралите задължения по договора за месеците: октомври 2021 г., ноември 2021 г., декември 2021 г., януари 2022 г., 1 февруари 2022 г., март 2022 г., април 2022 г., май 2022 г., юни 2022 г., юли 2022 г., август 2022 г., септември 2022 г. и октомври 2022 година. Поддържа, че съобразно уговореното в договора при забава в плащането на задължение наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на по 0,3 % върху забавеното плащане, за всеки ден, през който трае забавата. Твърди, че към 31.01.2023 г. ответницата му дължи неустойка в общ размер на 27 213,07 лв., формирана върху всяка месечна наемна цена за периода от падежа й (25-то число на месеца или първия присъствен ден след тази дата) до 31.01.2023 г.

Ответницата оспорва иска. Поддържа, че от договора за наем не става ясно дали наемодател е физическото лице или адвокатското дружество, на което същото е законен представител. Позовава се на нищожност на клаузата за неустойка, тъй като уговорката за процесната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като размерът на неустойката е несъразмерно висок спрямо претърпените от кредитора вреди, поради което същата противоречи на добрите нрави. В случая е уговорена неустойка за забава в размер на 109,5% годишно – размер, който близо 11 пъти надвишава размера на законната лихва. Поддържа, че в действителност кредиторът не е претърпял никакви вреди. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на неустойката, като моли съдът да намали неустойката до справедлив размер.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

За основателността на исковата претенция първо следва да се докаже наличието на: валидно неустоечно съглашение, с което страните отнапред са уговорили размера на дължимото обезщетение при забавено изпълнение на задължение по договор между тях.

От представения от ищеца Договор за наем на недвижим имот от 08.09.2020 г. се установява, че между ищеца в качеството на наемодател и ответника като наемател е възникнало правоотношение по договор за наем на недвижим имот, представляващ ОФИС №53, находящ се в гр. София, бул.

„*********, по силата на който договор наемателят се е задължил да предостави на наемателя за временно възмездно ползване, а наемателят се е задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на левовата 2 равностойност на 1150 евро на месец, платими в срок до 25-то число на предходния месец. Съгласно чл.18 от договора при забава в плащането наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 0,3% върху забавеното плащане за всеки ден, през който трае забавата.

При преценка действителността на клаузата, съдът съобрази следеното:

С чл.18 от договора страните са предвидили неустойката като санкция за забавено изпълнение на задължението за плащане на наемната цена. Така уговорена неустойка има мораторен характер, тъй като е предназначена да обезпечи срочното изпълнение, да санкционира ответника при виновно неспазване на срока за плащане на месечния наем и същевременно да обезщети ищеца за предполагаеми вреди от забавата. Според съглашението размерът на неустойката е равен на 0,3% върху забавеното плащане за всеки ден, през който трае забавата, без да е уговорен краен предел/максимална сума на обезщетението или фиксиран срок, до който да се начислява. Това означава, че размерът на обезщетението за забава за пределния срок от три години (това е срокът, с който законът свързва погасяване на вземането по давност при отправено възражение от длъжника), изчислен за 0,3% на ден (за срок от 365 дни годишно или 1 095 дни за 3-годишния срок) е в размер на 328,50%. Т.е. обезщетението за забава, начислено за едно месечно плащане от 2 249,20 лв. за пределния 3-годишен период, е в размер на 7 388,62 лв., т.е. в този случай обезщетение за забава превишава трикратно размера на вземането, чието забавено изпълнение обезврежда. За едногодишно забавяне обезщетение за забава също превишава размера на вземането. Не би могло да се приеме, че размерът на месечната неустойка кореспордира с размера на евентуалната вреда от забавеното изпълнение на парично задължение. Сравнена с нормативно установеното обезщетение за забавено изпълнение на парични задължения съгласно Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на процесната неустойка надвишава десетократно размера на законната лихва. Поради това съдът приема, че с оглед начина на уговарянето й (без краен предел/максимална сума на обезщетението или фиксиран срок, до който да се начислява) и размера й (0,3% за всеки ден просрочие), неустойката противоречи на добрите нрави и на присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция: не е съобразена възможната тежест на конкретното неизпълнение и евентуалните вреди от него. Неустоечното 3 съглашение води до неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като размерът на неустоечното обезщетение може значително да надхвърли размера на вредите.

Доколкото нищожността се преценява към момента на сключване на договора, то клаузата за неустойка за вредите от забавено изпълнение следва да предвижда механизъм за справедливо обезщетяване, отчитащ действителния размер на вредите от забавеното изпълнение на едно парично задължение. Начинът на определяне на размера на неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като при продължително забавяне би доставила в патримониума на кредитора благо, чиято себестойност е в трикратен размер на стойността на престацията. Предел за свободата на договаряне между страните са императивните норми на закона и на добрите нрави. Последните не допускат използването на договорната неустойка като средство за несправедливо обогатяване на кредитора.

Предвид изложеното, съдът приема за основателно възражението на ответника за нищожност на съдържащата се чл. 18 от Договора между страните неустойка. Въз основа на нищожна клауза не би могло да възникне претендираното от ищеца вземане. Ето защо с искът по чл. 92, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответника. Претендира се от него адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. На процесуалният представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. При определяне на размера му съдът съобразява фактическата и правна сложност на делото, обема на извършени процесуални действия, проведени открити заседания и обема на доказателствения материал, а също и размера на адвокатското възнаграждението на насрещната страна, определен в условията на свободно договаряне (4 000 лв. съгласно представения договор за правна помощ), както и възражението, направено от самия процесуален представител на ответника, че така уговореното възнаграждение е прекомерно. При тези критерии съдът определя възнаграждението на сумата от 2 000 лв.

Поради което Софийският градски съд

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. И. , ЕГН:**********, срещу З. П. Х., ЕГН: **********, иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 27 213,07 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението за плащане на наемна цена по договор за наем на недвижим имот от 08.09.2020 г., начислена върху 13 месечни наемни вноски в общ размер от 29 239,60 лв. за периода 27.09.2021 г.

– 31.01.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6684/2023 г., по описа на СРС, 142 състав.

ОСЪЖДА И. П. И. , ЕГН:**********, да заплати на адв. Л. К. Ч., ЕГН:**********, на основание чл.38 ЗА, сумата от 2 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5