Решение № 4027 от 08.09.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4027

Пазарджик, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20267150700633 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Н. Г. Д., [ЕГН], от с. Радилово, община Пещера, [улица], чрез адвокат Л. Д. Г.-Т., против Решение №1012-12-126#1 от 12.05.2026 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №121-00-2203-3 от 08.04.2026 г. на ръководителя по осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 06.08.2025 до 05.12.2025 г. в размер на 9,21 евро дневно.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон. Посочва се, че административният орган неправилно е изчислил тригодишния срок по чл. 54б, ал. 4 от КСО, като твърди, че при определяне на началната му дата е меродавна датата на прекратяване на осигуряването. Искането е за отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбоподателят Н. Г. Д. е подал Заявление вх. № 610-379 от 07.08.2025 г. в Дирекция „Бюро по труда“ - Пещера за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал. че последното му трудово правоотношение с работодател от Швеция е прекратено, считано от 06.08.2025 г.

От страна на НОИ, от жалбоподателя са изискани допълнителни документи за удостоверяване на правото му на обезщетение, в отговор на което той е представил: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи друга държава членка на ЕС за Швеция; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; документи, удостоверяващи осигурителен стаж в Швеция — 2 бр.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001CB № 1471452 и СЕД U003 № 1475540 е изискано предоставяне на информация за периода 05.05.2025 г. до 05.08.2025 г. от компетентната институция на Швеция. Във връзка с това с разпореждане № 121-00-2203-1 от 20.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4, т. 1 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на Швеция.

В ТП на НОИ — Пазарджик за Н. Г. Д. са получени структурирани електронни документи U017 № 1652568 и U004 № 1652571 от компетентна институция на Швеция с удостоверени: период на осигурена заетост от 05.05.2025 г. до 05.08.2025 г.; причина за прекратяване на заетостта — „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода от 05.05.2025 г. до 05.08.2025 г. включително в размер на 26986.00 шведски крони месечно.

Вследствие на това административното производство е възобновено и с Разпореждане №121-00-2203-3 от 08.04.2026 г. на ръководителя по осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО, на Н. Г. Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 9.21 евро дневно.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който с обжалваното решение, предмет на съдебен контрол, е потвърдил същото. Изложени са мотиви, че в случая за жалбоподателя не е изтекъл тригодишния срок от предходно упражнено право на обезщетение за безработица и спрямо него приложение намира разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като Разпореждане №121-00-2203-3 от 08.04.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е издадено и оспореното решение.

По делото не е спорно, че жалбоподателят е придобил право на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, както и, че е ползвал такова за предходен период: 16.08.2022 г. до 15.04.2023 г., потвърдено лично от него в съдебно заседание.

Съгласно чл. 54б, ал. 4 от КСО безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.

Както се вижда от цитираната разпоредба, при определяне на обезщетението в този случай, за определяна на началната дата на тригодишния срок не е меродавна дата на прекратяване на осигуряването, както е посочено в жалбата, а датата от която е упражнено предходното право на обезщетение. Така е и в цитираната от административния орган разпоредба на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, съгласно която при отпускане на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54б, ал. 4 от КСО 3-годишният период се определя от датата на отпускане на предходно парично обезщетение за безработица.

За настоящият жалбоподател датата на отпускане на предходно парично обезщетение за безработица е 16.08.2022 г., съответно тригодишния срок е изтекъл на 16.08.2025 г. Правото му на парично обезщетение за безработица обаче е възникнало на 06.08.2025 г. (датата на прекратяване на осигуряването), което е преди изтичането на три години от предходното упражнено право на обезщетение за безработица, както е прието и от административния орган.

За яснота на изложението следва да се посочи, че датата на прекратяване на осигуряването има отношение към правото на обезщетение по чл. 54а от КСО, като това включва и началният момент на неговото изплащане. Не е спорно, че са изпълнени изискванията на чл. 54а, ал. 4 от КСО, но размерът на обезщетението се определя по чл. 54б от КСО (в случая ал. 4) както са и озаглавени съответните разпоредби на кодекса.

Горните обстоятелства не се оборват от свидетелските показания, както и представените в съдебно заседание доказателства. Това как е протекло друго административно производство по отношение на друго лице е неотносимо към настоящия случай.

Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. Д., [ЕГН], от с. Радилово, община Пещера, [улица], против Решение №1012-12-126#1 от 12.05.2026 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 119, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.

СЪДИЯ:

(П)

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�