Определение № 3234 от 22.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3234 гр. Бургас, 22.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20232100502021 по описа за 2023 година съобрази следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 43344/20.11.23г. на БРС от С. П. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., бул.“С. С.“ № ** и М. К.

К., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „Л. К.“ № *, ет. *, ап. **, чрез адв. Б.

Костадинов, АК-Бургас, против определение № 6225/02.11.2023г. по гр.д.№ 20232120104471/2023г. по описа на БРС , в частта, с която производството по делото по отношение на частната жалбоподателка М. К. е прекратено като недопустимо. Считат постановеното определение за неправилно, лишено от правни аргументи и необосновано. Излагат подробни мотиви за неговата неправилност. Молят да бъде отменено и делото – върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Не ангажират доказателства. Не претендират разноски.

Отговор против частната жалба е депозиран само от А. Н. Ч., чрез адв.

В. Демирева – АК-Бургас. Оспорва частната жалба на противната страна.

Поддържа нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й. Не ангажира доказателства. Не претендира разноски. Останалите ответници по частната жалба не депозират отговори.

Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, против акт, подлежащ на 1 инстанционен контрол, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция. При извършената задължителна проверка по чл.276 ГПК, съдът установи следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба, предявена от двете частни жалбоподателки – С. М. – собственик на 2/3 ид.ч. от процесния УПИ и М. К. – суперфициар и собственик на СОС, описан по исковата молба и представляващ гараж в партерния етаж на сградата, извършена в процесното дворно място, който гараж е с единствен достъп от свободното дворно място зад сградата. Твърди се, че с действията си първият ответник – Р. Ч., препятства достъпа на наемателите на С. М. до вътрешния двор, който по общо съгласие на всички собственици се използва за паркиране на леки автомобили, а също така препятства достъпа на К. до собствения й гараж. При изложеното двете ищци молят за разпределение на дворното място съобразно правата им в терена.

С отговора против исковата молба Р. Ч., А. Ч. и Д. Ч. оспорват иска, без да излагат ясни аргументи за отхвърлянето му. Въвеждат и довод, че К. не е съсобственик в терена, ето защо не е легитимирана да участва в производството по неговото разпределяне. На изложеното основание молят за прекратяване на производството по отношение на тази ищца.

С посоченото по-горе определение в обжалваната част съдът е уважил молбата за прекратяване на производството по отношение на М. К., поради липса на процесуална легитимация да участва в производството.

При така изложеното, настоящият състав приема, че частната жалба на С. М. е лишена от правен интерес и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено. За да приеме горния извод, съдът съобрази, че производството спрямо М. не е прекратено и по тази причина не е засегнат правният й интерес, а липсват и данни тя да е оправомощена да защитава чужди права.

Що се отнася до основателността на частната жалба на М. К., БОС приема следното:

Както става ясно от обстоятелствената част на исковата молба и отговора против нея, страните нямат спорове, че К. е суперфициар в терена, като собственик на гараж в партерния етаж, ведно със съответната част от общите части на сградата и правото на строеж в процесния УПИ. Също е 2 безспорно, че подходът към гаража е от свободната част на дворното място.

При така описаното и като взе предвид правното разрешение по Решение № 16 от 18.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 1890/2015г., II г.о., ГК и Решение № 421 от 19.05.2010г. на ВКС по гр.д. № 581/2009г., I г.о., ГК, приема, че атакуваното определение не е правилно в обжалваната част. Доколкото собствениците в терена и носителите на вещно право на ползване, според цитираната практика, израз на трайно установената съдебна практика, са задължителни другари, участието на К. в производството е правно обосновано. Тя е суперфициар, собственик на обект в сградата, с достъп единствено от свободната част на дворното място. Това обосновава правото й да ползва терена на основание чл.64 ЗС, следователно е легитимирана да участва в разпределението на дворното място. В противен случай ще бъде постановен недопустим съдебен акт, без участието на задължителен необходим другар.

В контекста на всичко така изложено, следва определение в горния смисъл. Затова БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение

№

6225/02.11.2023г. по гр.д.№

20232120104471/2023г. по описа на БРС , в обжалваната част, с която производството по делото по отношение на частната жалбоподателка М. К. е прекратено като недопустимо и ВРЪЩА делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСТАВЯ жалба вх.№ 43344/20.11.23г. на БРС без разглеждане в останалата част и ПРЕКРАТЯВА производството по нея.

Определението подлежи на обжалване в прекратителната част в 1седмичен срок от връчване на препис от него на страните пред БАС, а в останалата част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4