Решение № 5157 от 13.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5157 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100504214 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 16.01.2022г. по гр.д. № 77452/2018г. на СРС, 87-ти състав е отхвърлен предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД срещу „ЗД Е.” АД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз /CMR/ за заплащане на сумата от 5 526. 15 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за липси на застраховано с полица

№

1100170600000140/24.10.2017г. имущество /обувки от естествена кожа/ и настъпили по време на неизпълнение на договор за превоз с превозвач ЕТ „А.К.Т.“, чиято отговорност на превозвача била е застрахована от ответното дружество, като неоснователен и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „ЗЕАД „Б.В.И.Г.““ ЕАД /предишно наименование ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД/, с оплаквания за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че представената по делото полица за застраховка „Отговорност на превозвача“ не се отнася и не застрахова отговорността на превозвача ЕТ „А.-К.Т.“. Сочи се, че СРС е приел този извод въз основа на разминаването на една единствена цифра от ЕИК, посочен в договора и този в процесната товарителница. Навеждат се доводи, че съдът изобщо не е обсъдил другите индивидуализиращи белези на търговеца – фирмено наименование, седалище 1 и адрес на управление. Излага се, че е налице съвпадение между превозното средство, чрез което е следвало да бъде осъществен превозът и това, посочено в полицата, с което се извършват застрахованите превози. Въззивникът твърди, че ответникът е представил обяснения от превозвача, които би имал единствено в случай, че е застраховал неговата отговорност. Поддържа се, че в уведомление от страна на ответника № РК-014-22458/08.10.2018г., налично по делото, се намира изявление на представителите на ответника, че той е застраховател на гражданската отговорност на ЕТ „А.-К.Т.“. Твърди се, че в ТРРЮЛНЦ не фигурира търговец с посоченото в товарителницата ЕИК. Моли се съда да отмени обжалваното решение, като уважи предявения иск, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЗД Е.” АД в депозиран отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че посоченото в товарителницата ЕИК не съответства на ЕИК на застрахования по процесната застрахователна полица.

Твърди, че в случая липсите са настъпили по време на разтоварване на стоката – основание за освобождаване на превозвача от отговорност по чл. 17, пар. 4, б. „в“ от Конвенцията. Поддържа, че служители на получателя са предприели разтоварване при отсъствието на превозвача, който изпълнявал указания за паркиране на влекача и за преминаване на проверки за сигурност. Сочи, че при пристигане на пункта за разтоварване, 1/3 от стоката вече е била свалена.

Навежда доводи, че в чл. 18, пар. 2 от Конвенцията е установена презумпция в полза на превозвача за наличие на посоченото основание за освобождаване от отговорност, ако се докаже, че липсата е могла да настъпи в процеса на разтоварване. Излага съображения, че е възможно стоките да са били присвоени незаконосъобразно от разтоварващите. В условията на евентуалност поддържа, че предвид липсата на твърдения и следи от кражба, единствената друга възможност за настъпилите липси остава измамно поведение от превозвача ЕТ „А.-К.Т.“, което представлява изключен риск по чл. 6, ал. 2, т. 13 от ОУ към договора за застраховка. Моли съда да потвърди решението, с присъждането на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по предявен от „ЗЕАД „Б.В.И.Г.““ ЕАД 2 срещу „ЗД Е.” АД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 17, пар.

1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз /CMR/ за заплащане на сумата от 5 526. 15 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за липси на застраховано с полица № 1100170600000140/24.10.2017г. имущество /обувки от естествена кожа/ и настъпили по време на неизпълнение на договор за превоз с превозвач ЕТ „А.К.Т.“, чиято отговорност на превозвача е била застрахована от ответното дружество. Твърди се, че на 23.10.2017 г. ЕТ „А.-К.Т.“ е приел да осъществи сухопътен превоз на 994 кашона/8966 чифта дамски обувки от естествена кожа от гр. Русе за гр. Москва, с получател „В.И.“ ООД, който превоз е следвало да бъде извършен с товарна композиция с рег. № ****/РВ4914ЕН.

Посочва се, че стоката е била внесена в страната от Република Турция от вносител „С.В.“ ЕООД, който се явява и изпращач и износител на стоката.

Навеждат се доводи, че стоката е била претоварена в превозното средство на превозвача от превозното средство, пристигащо от Република Турция в склад на спедитора „Т.к.“ ООД. Претоварването се е извършило в присъствието на служител на контролна организация – „Тотал контрол“ ООД, за което е бил издаден сертификат, в който било констатирано, че стоката е пристигнала без нарушаване на целостта и отговаря на обявеното количество в превозните и в стоковите документи. Поставени са били пломби и е издадена данъчна декларация от спедитора. Твърди се, че на 01.11.2017г., при получаване на товара в гр. Москва, е била установена липсата на 11 кашона/110 чифта обувки, за което получателят е издал акт 01/11 от 01.11.2017г. Сочи се, че за стоките, предмет на договора, е бил сключен договор за застраховане на товари, със застраховател ищецът, като е била уважена претенцията на застрахования „С.В.“ ЕООД и е изплатено обезщетение в размер на 3 276 щ.д. директно в полза на получателя „В.И.“ ООД. Излагат се съображения, че отговорността на превозвача е застрахована при ответното дружество. Твърди се, че с регресна покана от 29.08.2018г. последното е било поканено да заплати сумата от 5 526. 15 лв. – левова равностойност на обезщетението по имуществената застраховка към деня на плащането, по която обаче бил направен отказ за плащане.

В срока по чл. 131 от ГПК искът е оспорен с твърдения, че отговорността на превозвача не е била застрахована при ответника, тъй като ЕИК на превозвача по товарителницата се различава от ЕИК на застрахованото лице по застрахователната полица. Поддържа се, че служителите на получателя са предприели разтоварване при отсъствието на превозвача, който изпълнявал указания за паркиране на влекача и за преминаване на проверки за сигурност, като при достигане на разтоварния пункт, 1/3 от товара вече бил разтоварен. В отговора се сочи, че това съставлява основание за освобождаване на отговорност на превозвача по чл. 17, пар. 4, б. „в“ от Конвенцията – липсите са настъпили по време на разтоварване, като в чл. 18, пар. 2 от Конвенцията била установена презумпция за наличието на това основание ако се докаже, че липсата е могла да настъпили по време на разтоварването. Навеждат се доводи, че липсите биха могли да се дължат и на измамно поведение на самия превозвач, което съставлявало изключен риск по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ОУ към 3 договора за застраховка „Отговорност на превозвача“.

По делото се установява сключването на имуществена застраховка по Застрахователна полица № 1100170600000140 от 24.10.2017 г. за товар „обувки от естествена кожа в 994 кашона“, сключена по предложение за застраховане на товари по време на превоз между „С.В.“ ЕООД и ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД.

По делото е представена и Застрахователна полица № 00800100015394 със страни ЕТ „А.-К.Т.“ и „ЗД Е.“ АД за застраховка „Отговорност на превозвача“, с която се покрива цялостна или частична загуба или повреда на товар, настъпила по време на извършването на превоз от застрахования с посочено в договора МПС – марка „MAN“, модел „26.463“, рег. № **** за периода от 00:00 часа на 21.03.2017 г. до 23:59 часа на 20.03.2018 г.

Представена е международна товарителница ( CMR) № 64133 за превоз на 994 кашона дамски обувки – ботуши и високи обувки с изпращач „С.В.“ ЕООД, получател „В.И.“ ООД и превозвач ЕТ „А. К.Т.“, като е посочен регистрационни номер на автомобила, с който ще бъде извършван превоза – ****/РВ4914ЕН. Посочено е място и дата на натоварване на стоката – гр. Русе на 23.10.2017г. и на разтоварване – Московска област, Домодедово, Востриаково, ул. **** на 01.11.2017 г. Представен е съставен от изпраща опаковачен лист, в който са описани изпратените стоки, както и фактура.

Представен е и Сертификат за стоков контрол № R-1038/23.10.2017г. за извършен стоков контрол чрез преброяване по време на разтоварване, от който се установява, че от товарен автомобил № РР1599AX/RR4293EX са разтоварени 994 кашона обувки, които след това са натоварени в автомобил № ****/РВ4914ЕН. Със съставен от получателя акт № 01/11 от 01.11.2017г. е констатирана липсата на 11 броя кашони с обувки – ARIADNA3-1-24/1 калъп <<11>>-110 чифта.

За да постави решението си, първоинстанционният съд е констатирал, че посоченото в международната товарителница ЕИК на превозвача се различава от това на застрахованото лице по договора за застраховка „Отговорност на превозвача“ и поради това е приел, че по делото не се установя сключването на договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ между ответника и лицето, извършило превоза, поради което е отхвърлил иска.

С плащането на застрахователно обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка придобива регресно право до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 411 КЗ. Когато лицето, причинило вредите е сключило застраховка „Гражданска отговорност“, какъвто характер застраховката „Отговорност на превозвача“ има, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата, като може да предяви претенцията си направо към него.

В случая се претендират вреди от изпълнението на договор за международен превоз, поради което приложима се явява Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Възникването на претендираното суброгационно право се обуславя от осъществяването на 4 следните предпоставки: наличието на действително застрахователно правоотношение между застрахования-правоимащ и ищеца-застраховател по застраховка „Застраховане на товари по време на превоз“; застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения застрахован за настъпили липси на застрахования товар, настъпване на застрахователното събитие – наличието на липси по време на действие на договор за международен автомобилен превоз, сключен при условията на CMR, за които превозвачът отговаря и наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност на превозвача“ между ответника и превозвача.

По делото не се спори, а и от представената по делото международна товарителница (CMR) № 64133 се установява, че на 23.10.2017г. ЕТ „А.-К.Т.“ е приел извършването на превоз на 994 кашона дамски обувки – ботуши и високи обувки, с изпращач „С.В.“ ЕООД и получател „В.И.“ ООД, с място на натоварване на стоката – гр. Русе и на разтоварване – Московска област, Домодедово, Востриаково, ул. ****.