Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3422 от 21.12.2018, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2761/2018
Вид
Определение № 3422
Подписан
21.12.2018
Състав
НЕВИН РЕДЖЕБОВА ШАКИРОВА, СВЕТЛА ВЕЛИЧКОВА ПЕНЕВА, НИКОЛА ДОЙЧИНОВ ДОЙЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 21.12.2018г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и първи декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НЕВИН ШАКИРОВА

МЛ.С.

НИКОЛА ДОЙЧЕВ като разгледа докладваното от съдия Н.

Шакирова въззивно гражданско дело № 2761 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, представлявана от Директора главен комисар Николай Николов срещу Решение № 2347 от 25.05.2018г. по гр.д. № 19375/2017г. по описа на ВРС, ХII-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР въззивникът е осъден да заплати на А.М.В. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 1 342.52 /хиляда триста четиридесет и два лв. и петдесет и две ст./ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 227 часа за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното плащане на задължението, както и на основание чл.

179, ал. 1 от ЗМВР същият е осъден да заплати на А.М.В. с ЕГН ********** сумата от 251.76 /двеста петдесет и един лв. и седемдесет и шест ст./ лева, представляваща остатък от дължимо допълнително възнаграждение за положен труд през официалните празници за времето от 23.12.2014г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното плащане на задължението.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части. Изложените доводи са в насока приложимост на Наредба № 8121з-407/2014г. в периода 29.07.2016г. до 02.08.2016г. Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа /8:8= коефициент

1/, а не както по КТ 7 часа : 8 часа = коефициент 0.143. В този смисъл съдът неправилно е приложил разпоредбите на КТ, доколкото в ЗМВР е определена продължителността на нощния труд /чл. 187, ал. 3/. Ето защо не е налице празнота, а има специална разпоредба в ЗМВР и издадените въз основа на този закон наредби, които са приложими в случая. По отношение на възнаграждението, дължимо за работа на официални празници приложима е разпоредбата на чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, а действащата през процесния период Заповед е № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Точка 4 от последната е променена със Заповед № 8121з-40/15.01.2015г. Видно от платежни документи по делото, трудът на ищеца по време на официални празници е заплащан точно по приложимата формула и е платен изцяло. Претенциите на ищеца да получи възнаграждение в този смисъл в пъти по-големи по размер са необосновани. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на жалбата от А.М.В..

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

В жалбата не са обективирани доказателствени искания.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

О П Р Е

Д Е Л И :

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на

14.01.2019г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.

3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.