Решение № 1206 от 01.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. Бургас, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Административно наказателно дело № 20232120203118 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба на “Т.“ ЕООД, ЕИК***** срещу наказателно постановление № 679437-F687082/25.05.2023 г, издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Финансов контрол“, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, а в условията на евентуалност се моли да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В последното съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от адв.В., която поддържа жалбата и отново моли за отмяна на атакуваното постановление, за което излага подробни доводи.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Т., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и доказано, поради което моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на законовия срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 12 - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 27.06.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана на изпращане 11.07.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на 1 обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 21.11.2022 г., около 13:58 часа екип от ЦУ на НАП, в състава на който влизали свидетелите Г. А. и Т. м., извършили проверка в търговски обект – магазин за пакетирани стоки, находящ се в ****, стопанисван от “Т.“ ЕООД, ЕИК*****. Св.А. влязла в обекта, извършила контролна покупка, при която закупила един брой пакетирана вафла на стойност 0,70 лева, които заплатила в брой, за която покупка не била издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещо в обекта ФУ модел Compact M 02, ИН на ФУ:

DY500906 и ФП№ 36659379, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки.

След реализиране на покупката, св.А. напуснала обекта и малко след това се върнала заедно с колегата си св.м., легитимирали се и започнали проверка В хода на проверката се установило, че обектът разполага с функциониращо фискално устройство – модел Compact M 02, ИН на ФУ: DY500906 и ФП № 36659379. Била разпечатана контролна лента (КЛЕН) от фискалното устройство, от която се установило, че въпросната покупко-продажба не е отчетена (фискализирана) в устройството. Било констатирано разминаване и между фактическата наличност на парични средства и тази по данни от ФУ в размер на 73,95 лв.

За горните констатации бил съставен протокол за извършена проверка (л. 35-37), подписан от управителя Г., без възражения. С протокола изрично представител на търговеца бил поканен да се яви на 28.11.2022 г. от 09;30 часа в ТД на НАП-гр. Бургас, за съставяне и връчване на АУАН.

Такъв бил съставен в присъствието на законния му представител на 29.11.2022 г. В акта били изложени горните факти и били квалифицирани като нарушение по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС.

След съставяне на акта св. А. лично го връчила на представител на дружеството в същия ден, като в графата за възражения управителят записал, че има такива и ще ги представи в законоустановения срок. Впоследствие постъпило писмено възражение (л. 1314), в което управителят признава за осъщественото нарушение, но посочва, че това е първа негова грешка поради разсеяност, като заявява, че се случвало да издава обща касова бележка за няколко продажби.

Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 25.05.2023 г.

НП, като АНО не съзрял пороци при провеждане на производството, а също счел, че с действията си търговецът е осъществил състава на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на 2 разпитаните свидетели Г. А. и Т. м., които, изпълнявайки своите служебни задължения, са незаинтересовани от изхода на делото. Първата пряко е участвала при реализирането на покупко-продажбата, при която не й е била издадена касова бележка. Вторият свидетел е участвал при последвалата проверка на обекта, при която са констатирани чрез разпечатване на КЛЕН липса на реализираната продажба, както и разлика между касовата наличност и тази по ФУ. Ангажираните свидетелски показания на водените свидетели от страна на адв.В. се ценят дотолкова-доколкото съдът приема, че тези лица действително са били в деня и по време на проверката пред обекта, но не са възприели пряко обстоятелства във връзка с процесната продажба.Твърдените от тях обстоятелства във връзка с поведението на управителя на дружеството-жалбоподател, който е бил и продавач в обекта, не намират отражение в цялата останала доказателствена съвкупност, още повече, че противоречат на казаното от самия законен представител в депозираното от него възражение, а именно, че неиздаването на касова бележка се дължи на нейна грешка. Съдът приема, че всички последващи процесуални действия на представляващите дружеството-жалбоподател са осъществени с цел избягване на административнонаказателната отговорност и са нарочно организирани с цел неустановяване на действителната фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По същество следва да се посочи следното. Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана 3 автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.

От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.

В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на закупуването на стоката касова бележка не е издадена, са безспорно установени. От същите е извършена покупка на стока на стойност 0,70 ст и след извършеното плащане в брой, фискална касова бележка за продажбата не е издадена, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП. Това дали парите, които св.А. е предоставила при закупуване на стоката, са били прибрани от продавача в касата или не, е ирелевантно, доколкото той може да ги държи където си иска, макар да има задължение да са в касата.

Възражението, което се аргументира с цитираното решение на СЕС, е неоснователно, тъй като решението е ирелевантно и касае съвсем различна фактическа осбатновка.

Отговорността на търговеца е обективна, доколкото се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона. Търговецът е длъжен по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал, който непрекъснато да контролира, като и да съблюдава кои лица от негово име осъществяват дейността му, поради което и в случая за отговорността на жалбоподателя е ирелевантно кой точно служител не е изпълнил задълженията си да издаде фискален бон.

С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифицирането му като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.

4

В случая нормата на чл. 185 ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Предвид липсата на данни за предходни нарушения - правилно санкцията е била определена в минимален размер, под който съдът не може да слезе.

С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.