Решение № 201 от 13.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20255300502252 по описа за 2025 година

Обжалвано е Решение № 1368 / 25.03.2025 по гр.д.№ 7772/2024 г. по описа на ПРС, I гр.с-в от двете страни в първоинстанционното производство. С решението са уважени частично исковите претенции с правно основание чл.224 ал.1 от КТ – неизплатена част от обезщетение за неползван платен годишен отпуск на ищцата Я. Р. В., ЕГН ********** срещу работодателя Основно училище „*****“-гр. **** за сумата от 3918,80 лева, както и мораторна лихва върху тази сума за периода 12.03.2024 г. - 07.05.2024 г. в размер на 85,65 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.05.2024 г. до окончателното изплащане, като Съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за разликата над уважения размер от 3918,80 лева до пълния му предявен размер от 12363, 23 лева, както и иска за заплащане на мораторна лихва за разликата над 85,65 лева до пълния му предявен от 269,94 лева, като недоказани и неоснователни. Присъдени са разноски на страните, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, които са били изменени в последствие от първоинстанционния съд в производство по чл.248 ГПК с Определение № 7164/02.06.2025 г., което също е обжалвано от ищцата с частна жалба пред въззивната инстанция.

Във въззивната жалба с вх.№ 46319 / 24.04.25 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство Основно училище „*****“-гр. ****, чрез адв.Я.

1 срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени частично исковете на ищцата, се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението по изложени съображения. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което исковете изцяло да се отхвърлят, претендират се разноски. Постъпил е Отговор на тази въззивна жалба с вх.№ 60976/02.06.25г. от ищцата в първоинстанционното производство Я. Р. В., чрез адв.Г., с който страната счита, че въззивната жалба на ответника е неоснователна, а първоинстанционното решение в тази част правилно и законосъобразно, поради което иска да бъде потвърдено. Прави се искане за спиране на делото на осн. чл.631 ал.1 от ГПК и отправяне преюдициално запитване към СЕС по посочен въпрос на осн. чл.

267, б. „б“ от ДФЕС и чл. 628 от ГПК.

Във въззивната жалба с вх.№ 50284 / 07.05.25 г., подадена от ищцата в първоинстанционното производство Я. Р. В., чрез адв.Г. срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени частично исковете , се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението по изложени подробни съображения, включително се цитира се практика на СЕС. Иска се отмяна на решението в тази част и цялостно уважаване на исковете, претендират се разноски за двете инстанции. Прави се искане за спиране на делото на осн. чл.631 ал.1 от ГПК и отправяне преюдициално запитване към СЕС по посочен въпрос на осн. чл. 267, б. „б“ от ДФЕС и чл. 628 от ГПК. Отговор на тази въззивна жалба не е постъпил.

С частна жалба вх.№ 71582 / 26.06.25г. ищцата в първоинстанционното производство Я. Р. В., чрез адв.Г. обжалва Определение № 7164 / 02.06.2025 г. на ПРС, I гр.с-в, постановено в производство по чл.248 ГПК, като претендира присъждане на пълните разноски за първата съдебна инстанция, поради незаконосъобразност на отхвърлителната част от първоинстанционното решение. Отговор на тази частна жалба не е постъпвал.

Пловдивският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед становището на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, че е било налице безсрочно трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „*****/“ по силата на Трудов договор № 197 от 13.09.2017 г. при работодателя Основно училище „*****“-гр. ****, като същото е било прекратено със Заповед № РД-11-568 / 12.02.2024 г. на училищния директор, считано от 12.02.2024 г. на осн.чл.325 ал.1 т.1 КТ - по взаимно съгласие на страните. В заповедта за прекратяване на ТПО, работодателят е определил на ищцата да се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 КТ за 175 дни, а именно 7871, 85 лв. нетен размер, преведени по банковата сметка.

Видно от доказателствата по делото, от месец Ноември 2019 г. ищцата е започнала да ползва последователно и без прекъсване болнични и отпуск за бременност, раждане и отглеждане на две деца до 2-годишна възраст по чл.163 и чл.164 КТ, като от края на 2023 г. до датата на прекратяване на ТПО 12.02.2024 г. е редувала последователно ползване на 2 болнични и платен годишен отпуск.

Между временно, за времето от м.ноември 2019 г. до датата на прекратяване на ТПО на 12.02.2024 г., работодателят постоянно е актуализирал индивидуалната основна месечна работна заплата на ищцата, увеличавайки я едностранно с нарочни заповеди, последната от които е била Заповед № РД – 10-632 от 06.03.2024 г. на директора на училището-работодател, издадена на основание чл.118 ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 18, ал.1 и ал. 4, чл. 22, ал.1 и ал. 2 и Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от наредба № 4 на МОН за нормиране и заплащане на труда, Колективен трудов договор № Д01-415/28.12.2023г. за системата на предучилищното и училищното образование и Вътрешните правила за работна заплата в ОУ „*****“, град ****, утвърдени със Заповед на Директора № РД – 10-626/01.03.2024 г., с която трудовото възнаграждение е увеличено с обратно действие, считано от дата 01.01.2024 г.

Ищцата твърди в исковата си молба, че работодателят неправилно е определил обезщетението по чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск, на база трудовото възнаграждение от месец Ноември 2019 г., вместо от последното актуално такова, действащо към датата на прекратяване на ТПО, а именно 12.02.2024 г. Твърди също, че се дължи към цялото обезщетение по чл.244 ал.1 КТ и добавка по чл.21 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), която работодателя не бил изплатил. Цитира практика на влезли в сила окончателни съдебни решения на районни и окръжни съдилища в страната по сходни казуси.

По делото са назначени и извършени по искане на ищцата и по почин на Съда, две съдебно-счетоводни експертизи – неоспорени от страните, като първата е определила размера на неизплатената част от обезщетението по чл.224 ал.1 КТ, ако е било изчислено от работодателя на база актуалното трудово възнаграждение на В. към датата на прекратяване на ТПО, а именно 12.02.2024 г., възлизащо на 8444, 43 лв., а втората е изчислила претендираната добавка по чл.21 ал.2 от НСОРЗ, която не е била изплатена от работодателя, възлизаща на 3918, 80 лв. На база тези суми, по искане на ищцата, първоинстанционният съд допуска изменение на първоначално предявения иск до размера на 12363,23 лв., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 269, 94 лв. - представляваща мораторна лихва върху главницата от датата на поканата 12.03.2024 г. до датата на подаване на исковата молба – 07.05.2024 г.

Ответникът Основно училище „*****“-гр. **** оспорва изцяло исковете в постъпилия Отговор на исковата молба, като твърди, че правилно работодателят е определил, изчислил и изплатил обезщетението по чл.224 ал.1 КТ в нетен размер от 7871, 85 лв., тъй като съгласно разпоредбата на чл.177 ал.1 КТ, /приложима на осн.чл.224 ал.2 КТ/:

„За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е 3 отработил най-малко 10 работни дни.“ и тъй като последните 10 отработени дни на ищцата били през месец Ноември 2019г., именно на тази база следвало да се изчисли и определи обезщетението. Работодателят твърди също, че ищцата не би могла да претендира по-високи размери на обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, тъй като била синдикален член само до декември 2023 г. вкл., а за месец януари 2024 г., понеже нямала платен членски внос към синдикалната организация в училището към СБУ, следователно вече не била неин член и не попадала под действието на КТД към датата на прекратяване на трудовия договор – 12.02.2024 г.. Ответникът твърди по повод на претендираната от ищцата добавка по чл.21 ал.2 от НСОРЗ, че сумата по чл.224 ал.1 КТ не била възнаграждение, а обезщетение, платимо еднократно и размерът му се определял единствено от броя на работните дни неползван платен годишен отпуск, а не от броя на работните дни в месеца, в който е прекратено ТПО, поради което и коригиращия коефициент по чл.18 ал.2 от НСОРЗ не се прилагал при определяне обезщетението по чл.224 ал.1 КТ.

В писмено Становище по отговора на исковата молба с вх.№ 64890 / 18.06.2024 г., ищцата В., чрез адв.Г. е оспорила изцяло възраженията на ответната страна, като твърди, че ответника не е коментирал цитираната в исковата молба съдебна практика по сходни съдебни дела, а същата следвало да се вземе предвид на база принципа за правна сигурност по чл.6§1 от ЕКЗПЧОС. Също така твърди, че членството в синдикалната организация няма отношение по начина на изчисляване размера на обезщетението по чл.224 ал.1 КТ, тъй като съгласно практиката на СЕС обстоятелството, че едно лице не е член на синдикална организация, подписала този КТД, само по себе си не водило до изключването на това лице от правна закрила, предоставена от въпросния КТД . Твърди също, че КТД определя само увеличен размер на полагаемите дни платен годишен отпуск за синдикалните членове, но не и начина, по който следва да се изчисли обезщетението по чл.224 ал.1 КТ. Подчертава, че самата синдикална организация пише в представеното към Отговора на исковата молба писмо с изх.№ 5 / 23.05.2024 г. на СО на СБУ при ответника от и с вх.№ СД-06-2190 / 23.05.2024 г., че В. не била подала писмено заявление за прекратяване на членство по см. на чл.8 ал.2 т.1 от Устава на СБУ, като в същото време нямало нарочно решение за прекратяване на членството в СБУ. Освен това оспорва по същество цитираното синдикално писмо по т.2 и т.3., в които се отрича синдикалното членство за януари 2024 г., а се признава такова само до декември 2023 г. вкл.

На база тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай работодателят на ищцата не се е съобразил с правния правопорядък, защото не бил заплатил към обезщетението по чл.244 ал.1 КТ и дължимата добавка към възнаграждението за отпуск, определена по реда на член 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като е заплатил само обезщетение за неползвания отпуск, вземайки за база работната заплата на ищеца за месец ноември 2019 година. Съдът е намерил категорично за неправилен и незаконосъобразен подхода на ответника при определяне на размера на обезщетението, защото поставя в различно положение работниците и служителите, които са ползвали платения си отпуск и не са 4 получили увеличената работна заплата, каквато биха получили, ако не бяха ползвали отпуска. Според съдебният състав, този режим е приложим и в хипотезата на неползван платен годишен отпуск и определяне на обезщетението му, а отделен е бил въпросът, че ищцата е ползвала отпуск за отглеждане на дете, като според чл. 13, ал. 3 от ЗЗДискр. е забранено различното третиране при подобряване условията на труд, на което ищцата би имала право, ако не беше ползвала този отпуск. Ето защо, Съдът признава, че на ищцата се дължи добавката по чл.21 ал.2 от НСОРЗ към обезщетението по чл.244 ал.1 КТ и осъжда работодателя да я заплати в съответния размер, кредитирайки второто постъпило по делото заключение на вещото лице. Без да изложи никакви мотиви, ПРС, I гр.с-в, отхвърля останалата част от исковете, касаещи начина на определяне и изчисление на обезщетението по чл.244 ал.1 КТ – спорен по делото въпрос, поради което и въззивният съд като инстанция по същество, следва да поправи този порок, излагайки такива по-долу.