Решение № 3599 от 16.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3599 гр. Пловдив, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330104120 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от З. М. М., ЕГН **********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 1713,24 лева, представляваща законна лихва за периода 18.06.2009 г. – 12.02.2016 г. върху главница от 2485,14 лева, за която сума е издаден изпълнителен лист от ***** г. по т. д. № ***** г. на *****, за събирането на която сума е образувано изп. дело № ***** г. по описа на *****., рег. № *****, с район на действие Окръжен съд - П..

В исковата молба се твърди, че на ***** г. бил издаден изпълнителен лист по т. д. № ***** г. от *****, предвид подлежащо на изпълнение Решение № ***** г., по силата на който ищецът следвало да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сума в размер на 2485,14 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2009 г., до окончателното погасяване на сумата, както и разноски в общ размер на 150 лева.

За събиране на посоченото вземане било образувано изп. дело № ***** г. по описа на *****., рег. № *****, по което били извършени следните изпълнителни действия: на ***** г. – молба за образуване на изпълнителното дело, на ***** г. – наложен запор на банковата сметка на длъжника, на ***** г. – изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на ***** г., на ***** г. – запор на трудовото възнаграждение, на ***** г. – запор на трудовото възнаграждение, на ***** г. – запор на банковата сметка, на ***** г. – запор на трудовото възнаграждение. Посочва се, че по изпълнителното дело са постъпили следните суми: на ***** г. – 84,66 лева, на ***** г. – 41,34 лева, на ***** г. – 58,70 лева и на ***** г. – 132,94 лева. Навеждат се доводи, че след ***** г. не били извършвани изпълнителни действия, като с Постановление от ***** г. изп. дело било прекратено. С договор за цесия от ***** г. „Профи Кредит България“ ЕООД 1 прехвърлило на ответника вземанията по издадения изпълнителен лист. На ***** г. ответникът образувал изп. дело № ***** г. по описа на *****., рег. № *****, с район на действие Окръжен съд - П., като по същото били извършени следните изпълнителни действия: на ***** г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение и запор на банковите сметки на ищеца, на ***** г. бил наложен запор на вземания на ищеца, на ***** г. бил наложен запор на банковите сметки на ищеца и на ***** г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от ищеца на ***** г. От правна страна се посочва, че процесното вземане е погасено по давност, поради което се явява недължимо. Посоченото се извежда на база на твърдението на ищеца, че последното действие по изп. дело № ***** г. на *****., рег. № *****, годно да прекъсне погасителната давност е от ***** г., а следващото такова е от ***** г. През посоченото време бил изтекъл срок, по-дълъг от три години, поради което сумата в размер на 1713,24 лева, представляваща законна лихва за периода 18.06.2009 г. – 12.02.2016 г. се явявала недължима.

Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. Посочва, че между ищеца и „Профи Кредит България“ ЕООД е възникнало правоотношение по силата на сключен Договор за кредит № *****, вземането по който е цедирано на ответното дружество по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***** г. Поддържа, че въз основа на процесния изпълнителен лист, на ***** г. било образувано изп. дело № ***** г. по описа на *****., като с молбата за образуване предишният взискател „Профи Кредит България“ ЕООД възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че предвидената в закона погасителна давност за вземането не е изтекла, като се изтъкват обстоятелства, които според ответника са довели до нейното прекъсване. Сочи, че след като изп. дело № ***** г. по описа на *****. е било прекратено, ответникът е изтеглил процесния изпълнителен лист и въз основа на него „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е образувало на ***** г. ново изп. дело № ***** г. по описа на *****.. Поддържа, че с молбата за образуване взискателят е поискал извършването на справки и искане за опис на движими вещи, което счита, че прекъсва погасителната давност за вземането, доколкото демонстрира активно поведение на кредитора. Изтъква, че с молбата са възложени на съдебния изпълнител и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Счита предявените искове за неоснователни, тъй като в хода на процесното изпълнително дело са извършвани множество изпълнителни действия, като излага подробни съображения за това. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, като за ищеца съществува правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, с който претендира да бъде установено, че не дължи суми по издадения изпълнителен лист, включително по отношение на акцесорните права (в това число и законна лихва, чиято недължимост се претендира да бъде установена в настоящото производство), предвид изложените твърдения, че срещу него се провежда незаконосъобразно принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.

Страните не спорят, че срещу ищеца З. М. М. е издаден изпълнителен лист от ***** г. по т. д. № ***** г. на ***** за сумата от 2485,14 лева – главница, произтичаща 2 от договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „Профи Кредит България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата 18.06.2009 г., до окончателното погасяване на сумата, предвид подлежащо на изпълнение Решение № ***** г., както и разноски по арбитражното производство в размер на 100 лева и разноски за издаване на изпълнителен лист в размер на 50 лева, които вземания са прехвърлени на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с Договор за прехвърляне на вземания от ***** г., за което длъжникът/ищец е уведомен.

Не е спорно, че въз основа на изпълнителния лист от ***** г. е образувано изп. дело № ***** г. по описа на *****., рег. № *****, с район на действие *****, като впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. дело № ***** г. по описа на *****., рег. № *****, с район на действие Окръжен съд - П..

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото копия от изп. дело № ***** г. по описа на *****., рег. № *****, и изп. дело № ***** г. по описа на *****., рег. № *****.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел да отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание. В настоящия случай претенцията на ищеца е за недължимост на законна лихва върху отразения в изпълнителния лист размер на главница. Доколкото сумата за главница е неразривно свързана с акцесорното вземане за законна лихва, което е нейна последица и се изчислява съобразно размера й, главницата трябва да е ясна и да е обективирана в изпълнителното основание, както е в настоящия случай.

Съобразно установените по делото факти и разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжника по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя при условие, че възраженията му се основават на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в конкретния случай спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане за законна лихва и от кога същата тече.

В случая вземането, за което е издаден изпълнителният лист от ***** г., е установено с влязло в сила решение, поради което е и приложима петгодишната погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съобразно трайната съдебна практика, в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД под „решение“ се има предвид всеки акт на съда (влязло в сила решение или заповед за изпълнение). Според същата, давността е тригодишна само в случаите, когато в законова норма е предвидена такава (напр. при издаден изпълнителен лист въз основа на запис на заповед – с нормата на чл. 531, ал. 1 вр. с чл. 537 ТЗ е регламентирана тригодишна давност от падежа за погасяване на исковете по записа на заповед срещу издателя – така Решение № 94/27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г. на Върховния касационен съд и др.). Идентично е и виждането в Решение № 3

37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, в което е прието, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече новата петгодишна давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо, като е поставен знак за равенство между влезлите в сила заповеди за изпълнение и влезлите в сила съдебни решения.

Това решение е цитирано и в много други актове на Върховния касационен съд, като се възприема същото виждане. В Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, също е прието, че давностният срок, както за главницата, така и за лихвите, е 5 години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).

Настоящият съдебен състав не споделя становището на процесуалния представител на ищеца, поддържано в открито съдебно заседание от ***** г., а именно – че предмет на иска е недължимост на законна лихва за забава, която не е установена с влязло в сила решение, поради което същата се погасява с тригодишна давност. В тази връзка следва да се посочи, че предявената в настоящото производство претенция за недължимост на законна лихва за процесния период е изчислена върху главница в размер на 2485,14 лева, която главница е отразена в изпълнителен титул – изпълнителен лист от ***** г., издаден от ***** по т. д. № ***** г., предвид подлежащо на изпълнение Решение № ***** г. на **** Б. Г., за събиране на което вземане е образувано изпълнително дело. В този смисъл претенцията за мораторна лихва произтича от вземането за главница, чието основание вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание. Този извод се налага поради акцесорния характер на процесното вземане за законна лихва, дължимостта на което се обуславя от съществуване на главното вземане и спрямо неговата стойност се изчислява съответният размер на законната лихва. По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД се е снабдил с изпълнителен лист от ***** г., включително и за законната лихва върху главницата от 2485,14 лева, считано от датата на постановяване на Решение № ***** г., а именно – ***** г., до окончателното погасяване на задължението. Изложените от ищеца твърдения, както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в уточняващите молби от ***** г. и ***** г., свързват недължимостта на процесната сума с образувано изпълнително дело пред *****, въз основа на издаден изпълнителен лист. Видно е от представения по делото изпълнителен лист от ***** г., че главницата е присъдена, ведно със законната лихва от датата на постановяване на съдебното решение /***** г./, до окончателното погасяване на задължението, тоест лихва е присъдена. Доколкото такова вземане се претендира от ответника, видно от приложеното по делото копие от изп. дело № ***** г. по описа на *****., съдът приема, че ищецът има правен интерес да установи недължимостта на това акцесорно вземане.