Решение № 1701 от 30.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1701 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110127130 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от Р.

И. М.-Т. - управител, чрез адв. Г. Х. от САК, срещу С. П. С., ЕГН ********** и Й. С. С., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 02.07.2010 г. между /фирма/, ЕИК ********** /с предишно наименование /фирма// и ответниците е бил сключен договор за потребителски кредит № FL537659/02.07.2010 г., по силата на който била отпусната сумата от 19 980,00 лева. Твърди още, че срокът на действие на договора бил 120 месеца с краен срок на погасяване 02.07.2020 г. Изложени са твърдения, че на 18.01.2016 г. вземането било прехвърлено чрез цесия на ищцовото дружество, за което ответниците били уведомени надлежно. Поддържа, че за периода след датата на извършване на цесията до датата на депозиране на исковата молба ответниците не били погасили задължението си, за което било образувано ч.гр.дело № 58051/2022 г. по описа на СРС, 154 състав. Искането е съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца сума в размер на 4 913,46 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № FL537659/02.07.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2022 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на вземането и 162,10 лв. възнаградителна лихва за периода от 02.11.2019 г. до 02.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.11.2022 г. по ч.гр.д. № 58051/2022 г. по описа на СРС, 154 състав. Претендира сторени по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили възражения от ответниците, с които оспорват основателността на исковете поради изтекла в тяхна полза погасителна давност.

Поддържат, че банката - ищец не е оказвала съдействие повече от 13 г. за погасяване на задълженията им чрез сключване на споразумение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите 1 на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало договорно правоотношение по договора за потребителски кредит, по което /фирма/, ЕИК ********** /с предишно наименование /фирма// е предоставило на ответниците посочената сума, а последните са се задължили да я върнат в срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че е извършено валидно цедиране на задължението и съобщаването му на ответниците. С оглед възражението на ответниците за погасяване на задължението поради изтекли давностни срокове, в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат плащане на процесните задължения, както и възраженията си за изтичането на погасителна давност по отношение на процесните вземания за главница и лихва.

С проекта за доклад, обективиран в определение от 19.10.2023 г. и обявен за окончателен такъв с протоколно определение от 29.11.2023 г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между /фирма/, ЕИК ********** / с предишно наименование /фирма// и ответниците С. П. С., ЕГН ********** и Й. С. С., ЕГН **********, е бил сключен Договор за потребителски кредит № FL537659/02.07.2010 г.

От представеното по делото заверено копие на Договор за потребителски кредит № FL537659/02.07.2010 г. се установява, че кредиторът е предоставил на кредитополучателите кредит в размер на 19 980,00 лева, а последните са се задължили да върнат заемната сума ведно с надбавка, представляваща печалба за кредитора, като съобразно погасителния план задължението е следвало да бъде погасено на 120 равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска – 83,25 лева през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита и в размер на 321,94 лева за периода след първите девет месеца до крайния срок за издължаване на кредита, изчислена съгласно действащия към датата на сключване на договора базов лихвен процент /БЛП/.

Погасителните вноски, включително дължимите лихви, са платими на 02 число от съответния месец, включително и през гратисния период /първите девет месеца/. Уговорена е дата на първа вноска – 02.08.2010 г., съответно дата на последна вноска – 02.07.2020 г.

Уговорен е годишен процент на разходите по кредита /ГПР/ - 13,21%, като е посочен и размерът на общата сума, дължима от кредитополучателите – 36 484,92 лева. Уговорено е между страните, че за първите девет месеца кредитополучателите дължат фиксирана годишна лихва в размер на 5.00%, а за периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателите дължат на банката променлива годишна лихва, формирана от сбора на Базовия лихвен процент на /фирма/ и /фирма/ за потребителските кредити /БЛП/ за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1.250 пункта. Посочено е също, че към момента на сключване на договора БЛП на /фирма/ и /фирма/ за потребителски кредити е в размер на 12.750%. Съгласно чл. 8 от процесния договор за потребителски кредит, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Договорът е подписан от страните на 02.07.2010 г., като подписи са положени върху всяка страница.

По делото са представени заверени копия на погасителен план, запис на заповед от 02.07.2010 г. и алонж към нея, молба за потребителски кредит от 24.06.2010 г. и декларации за свързани лица от ответниците от същата дата, бордеро с номер 1313216/02.07.2010 г. и основание - усвояване на кредит 4178637 за сума в размер на 19 980,00 лева, както и справка /извлечение/ от счетоводните книги на /фирма/, ЕИК ********** / с предишно наименование /фирма//.

Съдът намира, че по делото се установява твърдяното от ищеца прехвърляне на вземания. Видно от на Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г., /фирма/ е прехвърлило на ищеца портфейл от вземания /Приложение № 1 към потвърждение за извършената цесия/. Страните са уговорили, че вземанията ще бъдат прехвърляни ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително начислени несъбрани лихви, такси, комисионни и разноски. С потвърждение за извършена цесия от 18.01.2016 г. прехвърлителят /фирма/ е потвърдил прехвърлянето в полза на /фирма/ на 2 портфейла от вземания. От представеното по делото заверено копие на препис-извлечение от Приложение 1 към потвърждение за извършена цесия е отразено процесното вземане от С. П. С., ЕГН ********** по Договор за потребителски кредит № FL537659/02.07.2010 г., като от същото се установява, че към 31.12.2015 г. общата дължима сума по кредита възлиза в размер на 33 508,99 лева, от които 20 066,77 лева – главница, 11 604,74 лева – лихви и 1 837,48 лева – такси и разноски.

От представеното по делото пълномощно от 19.02.2021 г. се установява, че на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД /фирма/ е упълномощило /фирма/ с правата да уведоми всички физически лица – длъжници (в т.ч. основни длъжници, съдлъжници и поръчители ) по договори за потребителски кредит (в т.ч. договори за кредитни карти и овърдрафти ) за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физически лица – длъжници, произтичащи от посочените договори за кредит, предмет на договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г. , сключен между /фирма/, в качеството му на “прехвърлител” – цедент, и /фирма/, в качеството му на “приобретател” – цесионер.

Към исковата молба са приложени уведомления до ответниците за прехвърляне на вземанията, като доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и съобразявайки чл. 235, ал. 2 ГПК - т.е. фактите, настъпили в хода на процеса, настоящият съдебен състав намира, че ответниците, посредством връчването на книжата по настоящото дело (включително тези, касаещи упълномощаването на ищеца да извърши уведомяването), следва да се считат за валидно уведомени за прехвърлянето на вземанията, поради което и ищецът е материалноправно легитимиран да предяви настоящите искове.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, последователно, логично изготвено и неоспорено от страните, се установява, че кредитът е усвоен на 02.07.2010 г. чрез банков превод по банкова сметка с IBAN BG 11 BPBI 7942 10 70006403 с титуляр ответницата С. П. С.. Вещото лице сочи, че с разрешения кредит са погасени задължения по договор за кредит № FL416861 от 17.06.2008 г. и кредитна карта № 4790011792875026, сключен между банката и ответницата С. П. С.. На 17.06.2011 г. договореният размер на кредита е увеличен със сума в размер на 615,11 лева вследствие на непогасяване на задължения по процесния кредит. Установява се, че на 02.12.2011 г. лихва в размер на 72,97 лева е капитализирана към главницата, като вещото лице посочва, че общо усвоената сума възлиза в размер на 20 668,08 лева.

Експертът установява, че размерът на непогасената главница към 26.10.2022 г.

/датата на образуване на заповедното производство/ е в размер на 20 066,77 лева, както следва: усвоена главница – 20 668,08 лева и погасена главница – 601,31 лева. Съгласно заключението непогасената главница за претендирания период от 02.11.2017 г. до 02.06.2019 г., съгласно приложения към договора първоначален погасителен план, е в размер на 4 913,46 лева. Установено е също, че непогасената лихва до 26.10.2022 г. /датата на образуване на заповедното производство/ е в размер на 11 604,74 лева, както следва: възнаградителна лихва – 8 712,86 лева и лихва за просрочие – 2 891,88 лева. Вещото лице посочва, че след цесията няма извършени плащания от ответниците към цесионера /фирма/, като размерът на непогасеното, цедирано вземане за възнаградителна лихва е в размер на 8 712,86 лева, както следва: начислена възнаградителна лихва - 11 459,51 лева и погасена възнаградителна лихва – 2 746,65 лева. Експертизата установява, че непогасената възнаградителна лихва за претендирания период от 02.11.2019 г. до 02.07.2020 г., съгласно приложения към договора първоначален погасителен план, е в размер на 162,10 лева.

Предвид изложеното съдът намира, че по делото се установява наличието на всички правопораждащи претендираните вземания юридически факти, като по отношение на размерите на вземанията съдът изцяло кредитира заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните.

Кредитирайки заключението на ССчЕ съдът приема, че задълженията на ответниците по исковата претенция възлизат в общ размер на 5 075,56 лева, от които сума в размер на 4 913,46 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL537659/02.07.2010 г. за периода от 02.11.2017 г. до 02.06.2019 г. и сума в размер на 162,10 лева, представляваща договорна лихва за периода от 02.11.2019 г. до 02.07.2020 г.

Основателността на претенциите обуславя произнасяне на съда по възраженията за давност, направени от ответниците с депозираните от тях възражения в срока за отговор на исковата молба.

Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с 3 оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от 26.10.2022 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент давността се счита за спряна.