Определение № 815 от 18.11.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 815 гр. Шумен, 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500503 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. № 7730/25.10.2024 г. от "Йеттел България" ЕАД - гр. София, действащо чрез пълномощника си адв. В.Н. при САК, срещу разпореждане №2065/15.10.2024 г. по ч. гр. д. №1301/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено частично заявлението на "Йеттел България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. К. С., за сумата 13,35лв. представляваща разлика между стандартната /без абонамент/ и преференциална обща лизингова цена на устройство XIAOMI Redmi 9C 32GB Dual Grey и сума в общ размер 316,16лв. представляваща неустойка по три допълнителни споразумения към договор за мобилни услуги за три номера , представляващи тримесечни абонаментни такси, както и в частта за съразмерно отхвърлените разноски.

Жалбоподателят счита, че разпореждането се явявало неправилно и незаконосъобразно, а също и тенденциозно. Излага, че съдът използвал една и съща бланка, в която били изложени обстоятелства, които не касаели конкретното дело. Сочи, че в раздел ІІІ чл.2 от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; раздел ІІІ чл.2 от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и раздел ІІІ чл.2 от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** било предвидено, че неустойките и суми за разлика в цените на мобилни устройства се дължат при предсрочно прекратяване на допълнителното споразумение за мобилни услуги по вина на длъжника или при нарушение на задълженията на длъжника по тях. Неплащането на месечни абонаментни такси и използвани услуги било такова нарушение, което било уговорено като самостоятелно основание за начисляване на неустойка и сумите за разлика между стандартни и преференциални цени на мобилни устройства. Не било необходимо 1 допълнителните споразумения за мобилни услуги да бъдат предсрочно прекратени от мобилния оператор, а било достатъчно да е налице виновно неизпълнение от страна на длъжника. Въпросът дали неустойките и сумите за разлика в цена на устройство се претендират поради виновно неизпълнение или предсрочно прекратяване на споразуменията бил фактически и касаел основателността на претенцията, но не неравноправността на неустоечната клауза. Поради това счита, че съдът е действал незаконосъобразно, като е излязъл извън рамките на служебното начало в производството по чл.410 ГПК. Относно сумата представляваща разлика между стандартна и преференциална лизингова цена на устройство /т.5 от договора за мобилни услуги с предпочетен номер ***/ мобилният оператор направил значителна отстъпка разчитайки, че длъжникът ще заплаща месечните абонаменти за сроковете, за които е сключено допълнителното споразумение.

Като е получил устройство по преференциални цени без да изпълнява поетите задължения и без да го върне на оператора, длъжникът се е обогатил за сметка на мобилния оператор.

Сочи съдебна практика съгласно която неустоечна клауза, която предвижда неустойката да не надвишава три месечни абонаментни такси не е нищожна и не е неравноправна по смисъла на ЗЗП.

В допълнение на изложеното сочи, че през януари 2018 г. „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД и КЗП сключило съдебна спогодба, одобрена от СГС, според която мобилният оператор ще измени неустоечната си клауза в договорите и ще претендира максимален размер на неустойката от три месечни абонаментни такси – каквито неустойки били предмет на настоящото дело. Следвало да се има предвид, че дори според регулаторния орган в областта на защитата на потребителите, неустойките от тримесечни абонаментни такси не били неравноправни. С оглед всичко изложено моли съдът да разпореди на НПРС да допълни заповедта за изпълнение в частта за сумите 13,35лв. представляваща съразмерна част на отстъпки от цена на мобилно устройство и сума в общ размер на 316,16лв. представляваща неустойки, като присъди направените разноски по заповедното производство и за настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за частично основателна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №1301/2024 г. на НПРС е образувано по заявление от "Йеттел България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. К. С., за заплащане общо на 571,15лв., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 11.10.2024 г. до изплащане на вземането, както следва: 1/ по договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 12.08.2022г, заявителят претендира следните суми: - 81,13 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.09.2022г. - 24.01.2023г.; 14,35 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.09.2022г. - 24.01.2023г.; 56,16 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.09.2022г. 2 24.11.2022г.;

105,65 лв., неустойка, на основание раздел III, т. 2 от споразумението, в размер на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура № 7346415824/25.01.2023г.; 13,35 лв., представляваща разликата между цената на устройство XIAOMI Redmi 9C 32GB Dual Grey без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № 7346415824/25.01.2023г.

2/ по договор за предпочетен номер ***, заявителят претендира следните суми: 43,08 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 25.09.2022г. - 24.11.2022г.; 92,67 лв., неустойка, съгласно раздел III, т. 2 от споразумението, в размер на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура № 7346415824/25.01.2023г.;

3/ по договор за предпочетен номер ***, заявителят претендира следните суми:

46,92 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.09.2022г. - 24.11.2022г.; 117,84 лв., неустойка, съгласно раздел III, т. 2 от споразумението, в размер на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура № 7346415824/25.01.2023г. ;

Претендира и разноски в заповедното производство в размер на 25лв. – ДТ и 480лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.

Посочено е, че вземането се основава на неизпълнение по договор за лизинг с предпочетен номер *** за устройство XIAOMI Redmi 9C 32GB Dual Grey; договор за лизинг с предпочетен номер *** за базови аксесоари; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***.

С атакуваното разпореждане № 2065/15.10.2024 г. по ч.гр.д № 1301/2024 г. на НПРС, заповедният съд е отхвърлил частично заявлението за сумите:

1/ 105,65 лв., неустойка, на основание раздел III, т. 2 от по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, в размер на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура № 7346415824/25.01.2023г.;

2/ 13,35 лв., неустойка, на основание раздел III, т. 2 от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** представляваща разликата между цената на устройство XIAOMI Redmi 9C 32GB Dual Grey без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № 7346415824/25.01.2023г.;

3/ 92,67 лв., неустойка, съгласно раздел III, т. 2 от споразумението, в размер на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура № 7346415824/25.01.2023г. по договор за предпочетен номер ***;

4/ 117,84 лв., неустойка, съгласно раздел III, т. 2 от споразумението, в размер на три 3 месечни абонаментни такси, начислена във фактура № 7346415824/25.01.2023г. по договор за предпочетен номер ***;

Заявлението е отхвърлено и относно разноските, за дължима държавна такса в размер за разликата над 10,58лв. до 25,00 лв., и за адвокатски хонорар за разликата над сумата от 203,08 лв. до 480,00 лв. На основание чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 от ГПК е указано на заявителя възможността да предяви осъдителен иск за отхвърлените вземания.

В останалата част заявлението е уважено и издадена заповед № 699/15.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 1301/2024 г. на НПРС. За да отхвърли заявлението по отношение на неустойката представляваща тримесечни абонаментни такси, съдът е приел, че условието за претендиране на неустойките, а именно прекратяване на договора преди изтичане на срока му не е налице. Заявителят нямал претенции за неплатени месечни абонаментни такси и услуги към потребителя, поради което не съществувало основание за претендиране на посочените неустойки. Срокът на действие на договор бил изтекъл към датата на подаване на заявлението, поради което не можело да се говори за неговото прекратяване. Нарушено било и изискването за едностранно прекратяване на договора, след едномесечно писмено предизвестие /чл.87, ал.1 изр.2 ЗЗД/. Освен това претендираната неустойка излизала извън обезпечителната си функция по смисъла на чл.92 ЗЗД. Клаузата била неравноправна и предвид чл.143, т.5 и т.19 ЗЗП, и противоречаща на добрите нрави. Досежно неустойката за предоставените на вещи на лизинг счита, че също противоречала на чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП, излизала извън посочените функции на неустойката и създавала условия за неоснователно обогатяване на оператора.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор. В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение, което е отхвърлено от заповедния съд, се основава на три договора за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, по които на длъжника се предоставя услуга по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на §.13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

В случая заявителят претендира неустойка, както следва: 105,65 лв., неустойка на основание раздел III, т. 2 от по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, в размер на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура № 7346415824/25.01.2023г.; 92,67 лв., неустойка, съгласно раздел III, 4 т. 2 от споразумението, в размер на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура № 7346415824/25.01.2023г. по договор за предпочетен номер ***; 117,84 лв., неустойка, съгласно раздел III, т. 2 от споразумението, в размер на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура № 7346415824/25.01.2023г. по договор за предпочетен номер ***, както и 13,35 лв., неустойка, на основание т. 5 от договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** представляваща разликата между цената на устройство XIAOMI Redmi 9C 32GB Dual Grey без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор, начислена във фактура № 7346415824/25.01.2023г.

Настоящата инстанция приема, че съдържанието на клаузите от договорите за мобилни услуги, относно претендираната неустойка, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси /които са сумите от 105,65 лв., 92,67лв. и 117,84лв./, са договорени извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f4a0302-7bf7-4980-8cff-3b470e556beb