Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 14 от 02.10.2025, Районен съд - Павликени

Съд
Районен съд - Павликени
Дело
Наказателно дело от общ характер 175/2024
Вид
Присъда № 14
Подписан
02.10.2025
Състав
РУМЕНА ФОТИ

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към присъда № 14/02.10.2025 г., по НОХД № 175/2024 г. по описа на РС – Павликени.

***РП, ТО- П. е внесла обвинителен акт по ДП № ***/2024 г. по описа на РУ – П., пр.пр. № ***/2024 г. по описа на ***РП, ТО – П. против Д. Й. Т., затова че на 15.01.2024 г. в гр. П., общ. П. управлявал МПС марка „Мазда“, модел „323ф“, с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 0,79 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARPM-***, след като е бил осъден с влязла в сила присъда (споразумение № ***/08.12.2017 г., в сила от 08.12.2017 г. по НОХД № ***/2017 г. по описа на РС – П.) за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установена по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като изтъква, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, в частност обективните признаци на деянието. Предвид това и доколкото подсъдимият Т. вече е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което не е реабилитиран, представителят на държавното обвинение пледира за постановяване на осъдителна присъда по повдигнатото обвинение. Изтъква като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на предходни осъждания, предвид което пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер на една година и лишаване от право да управлява МПС в размер на две години, както и на наказание глоба в минимален размер от 500 лева.

Защитникът на подсъдимия - адвокат Й., пледира за оправдателна присъда, като намира, че е не доказан факта на управление на МПС след употреба на алкохол в концентрация 0,79 промила. В тази връзка се сочи, че първоначално полицейските органи не са имали право да спират движението на лекия автомобил, поради липса на извършено закононарушение от страна на водача. Посочва, че разпореждането на полицейските служители към подсъдимия да бъде изпробван с техническо средство било съпроводено със закани, че може да бъде задържан, както и закани към намиращото се в автомобила дете. Оспорва пробата за алкохол да е взета по надлежния ред при спазване на инструкциите за работа с техническо средство „дрегер“ от страна на полицейските служители. На следващо място защитата намира, че е настъпила реабилитация по отношение на предходните осъждания на лицето, като същата се определя съобразно последната присъда, с която е постановено отложено изпълнение на определеното наказание, а сроковете по чл. 82 НК се отнасяли единствено за ефективно постановени наказания.

Подсъдимият Т. в хода по същество се придържа към заявеното от защитника си.

В последната си дума отправя искане към съда да бъде оправдан, изразява съжаление за това, че останал без работа. Посочва, че консумирал алкохол до 02.00 ч. през нощта и не се чувствал пиян. Алтернативно моли изпълнението на определеното му наказание да бъде отложено със съответния изпитателен срок.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д. Й. Т., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. П., българин, български гражданин, женен, безработен, осъждан, живущ на адрес с. ***.

С протоколно определение от 08.12.2017 г., постановено по НОХД № ***/2017 г. по описа на РС – П., в сила от същата дата е одобрено споразумение, с което Д. Й. Т. е признат за виновен в извършване на деяние по чл. 343б, ал. 1 НК.

На 15.01.2024 г., свидетелите Г. Г. и И. Г., служители в сектор „Пътна полиция“ 1 към ОДМВР – В. Т. били назначени като автопатрул, осъществяващ контрол върху правилата за движение на територията на град П. за времето от 07,00 часа до 19,00 часа на посочената дата. Около 09,50 часа на 15.01.2024 г., при осъществяване на патрулната дейност, те спрели за проверка лек автомобил марка „Мазда“ модел „323ф“ с рег. № ***, който се движел по ул. „***“. В хода на извършената на основание чл.

165, ал. 2, т. 1 ЗДвП проверка, водачът на автомобила бил установен като подсъдимия Д. Й. Т..

При проверката полицейските служители усетили мирис на алкохол, приканили водача на превозното средство подсъдимия Т. да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARPM-***. Първоначално Т. помолил полицейските служители да не извършват проверка, тъй като пил алкохол до късно през нощта и му предстояло пътуване в чужбина. В 09,57 часа на посочената по-горе дата на водача на автомобила подсъдимия Т. била извършена проба с № ***, която отчела положителен резултат концентрация на алкохол 0,79 на хиляда, показана на водача.

В тази връзка на подсъдимия бил съставен АУАН серия GA, № ***/15.01.2024 г., а от страна на свидетеля г. Г. - издаден Талон за изследване бланков № ***, за явяване в сградата на ФМСП към МБАЛ П., връчен на подсъдимия в 10.25 часа на 15.01.2024 г., Свидетелите И. Г. и Г. Г. отишли до ФМСП – гр. П., където видели подсъдимия Т..

Последният им съобщил, че не желае да даде кръв за химичен анализ. След това двамата полицейски служители продължили патрулната си дейност. Подсъдимият не изпълнил предписанието на талона за изследване, като при явяване в Спешното отделение на МБАЛ- П. за вземане на кръвна проба, отказал да даде такава.

Изложените факти съдът прие за установени по категоричен и непротиворечив начин от следните доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Г. Г. и И. Г., дадени в хода на съдебното следствие, писмените доказателства - справка за съдимост, Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № ***/15.01.2024 г., Справка-картон на водача, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***/15.01.2024 г., Талон за изследване № ***, справка за регистрация и собственост на МПС, Заповед № ***/12.01.2024 г. на Директора на ОДМВР – В. Т., ведно с ежедневна форма на отчет за наряд в състав Г. Г. и И. Г., четири броя заповеди с №№ 2050-4/11.02.2019г., 205010/14.05.2015 г., 2050-7/13.04.2022 г., 2050-27/18.11.2022 г. на Председателя на ДАМТН, 6 бр. протоколи с резултати от последващи проверки на анализатор за алкохол в дъха “Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARPM-***, заключение на СТЕ, Справка от лаборатория за проверка на средства за измерване рег. № ***/17.05.2022 г., както и останалите приобщени по делото писмени доказателства.

На първо място при изграждане на фактическите си изводи съдът се позова на гласните доказателствени средства, които могат да бъдат обособени в две групи, предвид различията относно заявените като възприети обстоятелства през време на осъществената проверка. В първата група - показанията на свидетелите И. Г. и Г. Г. полицейският патрул при сектор ПП- ОДМВР В. Т., спрял автомобила и извършил проверката на водача. В показанията си посочените двама свидетели, независимо един от друг са категорични относно факта на управление на МПС от страна на подсъдимия, извършената проверка, поведението на подсъдимия, направената проба с техническо средство, резултата от нея, както и самоволния отказ от страна на подсъдимия да даде кръв за химичен анализ. Показанията им са не само напълно съответни по между си, но и кореспондират с отразеното в писмените доказателства в частност АУАН, ЗППАМ, талон за изследване, заключение на вещото лице по изготвената СТЕ. Съдът не намери основание за съмнение в изложеното от двамата свидетели, в това число и заявеното в хода на проведена очна ставка между всеки от свидетелите, подсъдимия и свид. Т. Т..

Във втората група – показанията на свид. Т. Т., също присъствал на проверката и 2 обясненията, дадени от подсъдимия. Конкретно в показанията си свид. Т. пресъздава възприетото от него, като акцентира върху поведението на полицейските служители, за които твърди да са отправяли закани, както към него така и към баща му, тъй като техническото средство, с което бил изпробван не отчитало положителен резултат и се наложило подсъдимият да бъде приканван повече от веднъж да даде проба, до отчитане на положителен резултат. В този смисъл са обясненията, дадени от подсъдимия в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция. Съдът не дава вяра на заявеното от свидетеля Т. Т.. На първо място този си извод съдът базира на родствената връзка между свидетел и подсъдим – Т. Т. е син на подсъдимия, което само по себе си води дефинитивно до възможно наличие на заинтересованост у свидетеля от изхода на спора. За достоверността на заявеното от този свидетел извод не следва да се прави единствено въз основа на наличието на близка родствена връзка с подсъдимия, а и от преценка на показанията на свидетеля с останалите доказателства по делото. Прави впечатление, че заявеното от свидетеля, че баща му бил заставен да дава проби на дрегера, който първоначално отчел отрицателен резултат, докато не бъде отчетен положителен такъв е изолирано твърдение, което намира опора единствено и само в обясненията на подсъдимия. На следващо място самите изявления на свидетеля пред съда са противоречиви и лишени от логика. От една страна свидетелят заявява, че видял „машинката как показва нула“, посочва, че на дисплея имало три нули.

Същевременно обаче свидетелят заявява липса на спомен относно друго обстоятелство, касаещо отново техническото средство, като посочва, че не си спомнял какъв цвят е бил дисплея на дрегера. Вярно е, че човешката памет е избирателна принципно, но липсва логика за едни факти свидетелят да дава категорични сведения, а за други, пряко свързани със заявените да дава уклончиви отговори или изобщо да не посочва такива. Не намират опора в останалите по делото доказателства и изявленията на свид. Т. за отправени към него и баща му заплахи за арест и настаняване на детето в институция. В тази връзка е изискана информация от ОДМВР, като от писмо от 03.04.2025 г. (л.132 от делото) се установява, че срещу полицейските служители И. Г. и Г. Г. не са подавани сигнали от граждани по повод дейността им на 15.01.2024 г. Това поставя под основателно съмнение заявеното от свид. Т. относно отправяни закани от полицейските служители, още повече, че и самият свидетел, в това число и в рамките на проведена очна ставка не заявява категорично кой от полицейските служители е отправил закани, дали само единият или и двамата. В случай на проявено подобно поведение от страна на представител на силова структура, няма логика гражданинът, към който е насочено да не сигнализира съответните компетентни институции, за което по делото данни липсват, както бе отбелязано. По-натам не се приема за достоверно твърдението на свидетеля Т. относно продължителността на проверката – по негови думи около половин час, както и че подсъдимият давал няколко пъти проби на дрегера, конкретно три пъти. И тези твърдения се оборват от писмените доказателства – ежедневна форма отчет (л. 89-98 от делото), съдържанието на която дава сведения за часа на спиране на проверяваното МПС, вида извършвана дейност, данни за водача, резултат от проверката, нарушения, взето ли е отношение и пр.

Отделно записите в отчетната форма са в пълен унисон с приложената неразделна част от заключението на вещото лице разпечатка на резултати от техническо средство “Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARPM-***, видно от които устройството е отчело една проба с резултат 0,79 ‰ в 09.57 ч. на 15.01.2024 г. Предходната такава е от 09,43 ч. и касае друг водач, не подсъдимия. В заключение, констатираните противоречия на коментираните свидетелски показания, както с писмените доказателства и доказателствени средства, така и гласните такива, а и наличните вътрешни противоречия поставят под основателно съмнение достоверността им, още повече че към момента на разпита си свидетелят Т. Т. е малолетен и не носи наказателна отговорност и предвид близката си родствена връзка с подсъдимия, поради което и съдът не ги кредитира.

Колкото до обясненията, дадени от подсъдимия, които не се различават 3 съществено по съдържание от показанията на свид. Т. Т. относно хронологията, броя и последователността на действията на органите на реда, предвид двоякия характер, съдът приема заявеното от подсъдимия за изцяло защитна теза, също изолирана от доказателствената съвкупност.