Определение № 335 от 29.04.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. ХАСКОВО, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20265600500109 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от адвокат П. С. П. като пълномощник на Т. Т. Ч., против определение № 110 от 23.01.2026 г., постановено по гр. д. № 1741/2025 г. по описа на Районен съд Димитровград, с което е оставена без уважение молба вх. № 30 от 05.12.2026 г. за изменение на постановеното по същото дело решение № 410 от 30.12.2025 г. в частта за разноските, касаещи присъденото адвокатско възнаграждение.

В подкрепа на частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и необосновано, тъй като съдът не бил присъдил разноски за всеки от предявените искове и за всички съдебни инстанции. Излагат се съображения, че на представляващия ищцата по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. адвокат следвало да се присъди адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените обективно съединени искове; за всяко от проведените съдебни производства – две пред Районен съд Димитровград и едно - пред Окръжен съд Хасково, и в размер на минимално предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането е да се отмени определението в обжалваната част и да се постанови друго, с което на представляващия ищцата 1 адвокат П. да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер от 1600 лева – 400 лева за предявения и уважен установителен иск и 400 лева за предявения, но неразгледан иск по гр. д. № 1216/2024 г. по описа на Районен съд Димитровград; 400 лева за процесуалното представителство по в. гр. д. № 480/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково и 400 лева по разгледаната искова претенция по гр.д. № 1741/2025 г. по описа на Районен съд Димитровград.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор на частната жалба другата страна по делото – „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с която се изразява становище, че обжалваното определение е правилно, поради което моли същото да се потвърди.

Окръжен съд Хасково, след като взе предвид изложените от страните доводите и възражения и прецени данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК срок, същата е редовна и допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Ищеца Т. Т. Ч., чрез процесуалния си представител адвокат П. С. П., е предявила против ответника „Кеш Пойнт България“ ЕООД два обективно съединени иска както следва: за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *** от 16.11.2023 г., сключен с ,,Кеш Пойнт България“ ЕООД като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП; за осъждане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ответника "Кеш Пойнт България“ ЕООД да й заплати сумата от 50 лева, като частичен иск от 252 лева /впоследствие увеличен до пълния размер от 252 лева/, представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателно й заплащане. По исковете е образувано гр.д. № 1216/2024 г. по описа на Районен съд Димитровград, приключило с Решение № 65 от 01.03.2025 г., с което същите са били уважени, като в полза на пълномощника на ищцата са присъдени деловодни разноски.

Решението е било обжалвано с въззивна жалба от ищцата в частта относно решението по осъдителния иск с оплакване за недопустимост, 2 доколкото районният съд не се бил произнесъл по своевременно направеното в хода на първоинстанционното производство изменение на иска до пълния му размер от 252 лева, както и против определението, с което е била оставена без уважение молбата за изменение на същото решение в частта за разноските. С решение № 296 от 15.10.2025 г., по образуваното по въззивната жалба в.гр.д.

№ 480/2025 г., Окръжен съд Хасково е отменил обжалваните съдебни актове и е върнал делото на Районен съд Димитровград за ново разглеждане от друг състав, за произнасяне по действително предявения осъдителен иск, както и в частта за разноските.

С решение № 410 от 30.12.2025 г., по образуваното гр.д. № 1741/2025 г., Районен съд Димитровград е уважил изцяло предявения осъдителен иск, присъдил е в полза на ишцата деловодни разноски в общ размер 403 лева, както и адвокатско възнаграждение на представляващия я безплатно адвокат П. адвокатско възнаграждение в общ размер 400 лева. В частта относно определеното адвокатско възнаграждение, ищцата чрез процесуалният си представител е поискала изменение и/или допълване на решението, по което е било постановено и обжалваното определение.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение на представлявалия ищцата в производството адвокат, за осъществената от него безплатна правна помощ при условията на чл. 38 ЗАдв., районният съд се съобразил, както с обвързващото националния съд Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, така и с конкретните особености на делото, имащи отношение към осъществената от адвокат П. правна помощ и защита. В тази насока, съдът е отчел липсата на фактическа сложност на делото, независимо от броя на обективно съединените искове; обема на извършената от адвоката на ищцата работа, свеждаща се до процесуални действия, изразяващи в депозиране на писмени молби по делото без явяване в съдебни заседания; приключване и разглеждане на делото в три съдебни заседания.

Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни, тъй като съответстват на данните по делото и се подкрепят напълно от въззивната инстанция. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че районният съд не е съобразил осъщественото от адвокат П. процесуално представителство и извършената в тази връзка работа по в. гр. д. № 480 от 2025 г. по описа на 3

Окръжен съд Хасково, с постановеното решение по което на практика е била изцяло уважена подадената от него въззивна жалба, като е било възобновено първоинстанционното производство по предявения осъдителен иск и същият е бил уважен в пълния му предявен размер. С оглед на изхода от делото в това производство, в полза на безплатно представляващия въззивника адвокат П. също се дължи адвокатско възнаграждение.

Относно размера:

Касае се за производство, образувано по два обективно съединени иска, като спорът, предмет на първия установителен иск е преюдициален по отношение на втория осъдителен иск. Това означава, че независимо дали съдът се е произнесе с отделен диспозитив по предявения установителен иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит, дори такъв иск да не бе предявен, въпросът за недействителността на този договор, като релевантен за предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД факт, във всички случаи е подлежал на доказване от страна на ищцата. В този смисъл, предявеният установителен иск не е изисквал допълнителни усилия, не е увеличил обема на работа, както и не е довел до извършването на допълнителни процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищцата.

От друга страна, съдът преценява като неоснователно искането на адвокат П. да се присъжда адвокатско възнаграждение за всяко отделно производство в една инстанция, доколкото разноските се дължат с оглед крайния резултат по делото.

С оглед изложеното и при съобразяване на реш. на СЕС, II с., от 25.01.24 г. по дело С 438/22, съгласно което посочените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, без да обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото и количеството извършена работа, настоящият състав преценява, че на процесуалния представител на ищцата - адвокат П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 102.26 евро / с равностойност 200 лева/ за осъщественото процесуално представителство за всеки от уважените 4 предявените искове или общо 204.52 евро /равностойността на присъдените 400 лева/ – за първоинстанционното производство и 102.26 евро - за въззивното производство.

В съответствие с изложеното Окръжен съд Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 110 от 23.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1741/2025 г. по описа на Районен съд Димитровград, като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 410 от 30.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1741/2025 г. по описа на Районен съд Димитровград в частта за разноските, като увеличава размера на адвокатското възнаграждение, което „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с ЕИК 207079835 е осъдено да заплати на адвокат П. С. П., от 400 лева /равностойни на 204.52 евро/ на 306.78 евро общо, за осъщественото при условията на чл. 38, ал.1, т 2. от Закона за адвокатурата процесуално представителство и защита на ищцата Т. Т. Ч., по гр.д. № 1216/2024 г. и гр.д. № 1741/2025 г. по описа на Районен съд Димитровград, както и по в.гр.д. № 480/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково.

Определението окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5