Определение № 86 от 15.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Бургас, 15.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Яница С. Събева Ченалова като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600085 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Постъпила е частна жалба от осъдения А. Г. Ф. против определение №317 от 21.03.2024г. по ЧНД №338/2024г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода, наложено му по НЧД №4303/2023 г. на Районен съд – Бургас. Частната жалба на осъдения е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания срещу атакувания съдебен акт. В нея осъденото лице твърди, че в решението на Окръжен съд – Бургас „се затаява истината и се внушава вина, която не е меродавна.“. Твърди още, че не е съгласен с решението, защото е издадено „на основание – клишета и бланкетна форма“. Не отправя изрично искане към въззивния съд за отмяна на атакуваното определение и произнасяне по съществото на спора.

Апелативна прокуратура – Бургас чрез своя представител прокурор Валентина Маджарова е депозирала писмено становище, с което заявява, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Смята, че съдебният акт на първата инстанция е неправилен и не е постановен в съответствие с целта на закона. Изтъква, че към момента на произнасяне на първоинстанционното определение е била налице първата и формална по своята всъщност предпоставка за условно предсрочно освобождаване на осъдения А. Ф. – същият е изтърпял фактически не по-малко от една втора от 1 наложеното му наказание. По повод на втората /погрешно е записано първата/ предпоставка по чл.70, ал.1 от НК – осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне, отбелязва, че от значение са данните за промяната на личността и поведението на осъдения, както и преценката за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Счита, че приложените по делото документи установяват, че осъденият Ф. е дал убедителни доказателства за своето поправяне – не е наказван, умерено общителен, неконфликтен, добронамерен към останалите затворници, полагал труд, когато е имал възможност. Намира за необоснована преценката на първоинстанционния съд, че не са налице доказателства за поправянето на осъдения. Излага обстойни съображения в тази насока. Упреква първата инстанция, че при вземане на решението си е надценила становището на началника на затвора относно проблемната зона „отношение към правонарушението“, в основата на която е поставено отричането от страна на осъдения Ф. употребата на наркотични вещества. Като заявява, че съдът, постановявайки акта си, с който отказва условно предсрочно освобождаване на осъдения Ф., се е предоверил на затворническата администрация, моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови условно предсрочно освобождаване с остатък за изтърпяване един месец и 24 дни към 12.04.2024 г.

Настоящата частна жалба е подадена от осъденото лице, което има право на такава съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради което тя е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения от свобода А. Г. Ф. за условно предсрочно освобождаване на основание чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.

Проявявайки дължимата процесуална активност, съдът е събрал необходимите относими и достатъчни доказателства, обстойно и задълбочено е анализирал същите, като въз основа на тях обосновано е приел за категорично установена изложената в определението фактическа обстановка, която се споделя и от настоящата инстанция.

Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:

С присъда №29 от 28.06.2021г., в сила от 14.07.2021 г., по НОХД 2

№1444/2021г. на Районен съд – Бургас осъденият Ф. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на 250 лева; на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на осъдения Ф. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето през което А. Ф. е бил лишен от това право по административен ред.

С одобрено от съда споразумение от 01.06.2023 г. за решаване на НОХД № 912/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Русе осъденият Ф. е признат за виновен за извършено на 27.12.2022 г. престъпление по чл. 280, ал.2, т.1, т.3 и т.4, предл. първо, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.1 от НК, и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 7000 лева. На основание чл.59, ал.2, вр. с ал.1 от НК е приспаднат периодът от време, през който осъденият е бил задържан.

С одобрено от съда споразумение от 13.10.2023 г. за решаване на НОХД № 3335/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас осъденият Ф. е признат за виновен за извършено на 07.12.2022 г. престъпление по чл. 343б, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.28, ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 600 лева.

На основание чл. 343г от НК на осъдения Ф. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което Ф. е бил лишен от това право по административен ред.

С определение №2793 от 13.12.2023 г., влязло в сила на 29.12.2023 г. по НЧД №4303/2023 г. на Районен съд - Бургас на осъдения Ф. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 912/2023 г. по описа на Районен съд - Русе и НОХД № 3335/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, а именно 12 /дванадесет/ месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален 3 строг режим. На основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 7000 лева, наложено по НОХД № 912/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, както и на основание чл.23, ал.2 от НК, наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, наложено по НОХД № 3335/2023 г. на Районен съд – Бургас. На основание чл.59, ал.1 и ал. 2 от НК, от определеното общо наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по реда на НПК и на ЗМВР, както и времето, през което осъденият е търпял наказанието лишаване от свобода по присъдите, включени в съвкупността. Приспаднато е времето, през което осъденият е бил лишен по административен ред да упражнява правото на управление на МПС. На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено по НОХД № 1444/2021 г. на Районен съд - град Бургас, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 НК, е било отложено за срок от три години, като е постановено то да се търпи отделно при първоначален общ режим и същото е изтърпяно за времето от 27.12.2022 г. до 27.06.2023.

Осъденият А. Ф. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, която търпял в Ареста при ОЗ „Изпълнение на наказанията“ – гр. Русе. На 16.05.2023 г. Ф. е бил преведен в Затвора – гр. Белене, където от 07.06.2023 г. започнал да изтърпява наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител, в становището на Началника на Затвора – Бургас, в доклад на ИСДВ, в становище на началник на сектор „СДВР“ към Затвора Бургас, в доклада за пробационен надзор и психологическо заключение относно психическото и емоционално състояние на осъдения Ф., установяват следното:

През 2023 г. осъденият Ф. за пръв път попада в затвора. Не е нарушавал реда, не е наказван и не е награждаван по време на престоя в Затвора – гр.

Белене. Не е работил и не е полагал доброволен труд.

На 08.06.2023 г. в Затвора – гр. Белене била изготвена първоначална оценка на риск от рецидив, при която били отчетени 25 точки, като рискът от 4 рецидив бил приет за нисък. Проблемна зона, намираща се близо до риска, била зоната „умения за мислене“.

На 13.07.2023 г. осъденият Ф. е бил преведен в Затвора Бургас. На 18.07.2023 г. той е бил преразпределен в ЗООТ „Строител“, където е бил устроен на работа на външен работен обект. Справял се е добре с поставените му задачи и е проявявал отговорно отношение към трудовия процес. След определения му на 13.10.2023 г. по НОХД № 3335/2023 г. на Районен съд – гр.

Бургас строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца, от 20.10.2023 г. той е престанал да работи. Не е полагал доброволен труд.

Към 21.03.2024 г. осъденият Ф. е изтърпял от общото наказание 12 месеца лишаване от свобода фактически 8 месеца и 24 дни, от положения в затвора труд са му приспаднати 19 дни. Към посочената дата остатъкът от наказанието е 2 месеца и 17 дни, а към днешна дата неизтърпеният остатък от същото наказание е 1 месец и 22 дни.

По време на престоя в Затвора Бургас осъденият Ф. не е наказван и не е награждаван. Като личност е умерено комуникативен, емоционално балансиран, добронамерен и толерантен към останалите лишени от свобода, не проявява враждебност и агресия, не е конфликтен, стреми се да спазва установените правила в местата за лишаване от свобода, отнася се с необходимото уважение към затворническата администрация.

По повод подадената от осъдения Ф. молба за условно предсрочно освобождаване, на 05.02.2024 г. е изготвена нова оценка на риска от рецидив и вреди, която е актуална и понастоящем. Отчетено е известно понижение на общите стойности в сравнение с първоначалната оценка – от 25 точки на 21 точки. Рискът от рецидив останал нисък. Отчетено е минимално понижение в зоните „отношение към правонарушението“, „начин на живот и обкръжение“ и „умения за мислене“. Формулиран е извод, че зоната, в която е необходимо корекционното въздействие да продължи, остава „умения за мислене“, като в тази насока е необходимо развитие на изградените умения за разрешаване на проблемите, както и дългосрочно целеполагане.

Началникът на Затвора Бургас, инспекторът СДВР в ЗО „Дебелт“, началникът на сектор ЗО „Дебелт“ и началникът на сектор „СДВР“ са депозирали отрицателни становища досежно условното предсрочно 5 освобождаване на осъдения Ф.. Приемат, че при него в контролирана среда рискът от вреди е в ниски нива от нарушаване на сигурността на страна и държавните граници и шофиране след употреба на наркотични вещества. В зоната „отношение към правонарушението“ отчитат, че осъденият, макар и да приема в известна степен отговорността за извършеното престъпление, оправдава поведението си с външни фактори и обстоятелства; самокритичността му към собствените поведенченски прояви е формално заявена. В зоната „умения за мислене“ констатират, че осъденият е подобрил уменията си за разпознаване на проблемни ситуации, но не винаги намира законосъобразно решение, склонен е към импулсивно поведение, може да отчита негативите от поведението си. Приемат за проблемна зона „злоупотребата с наркотици“, тъй като осъденият категорично отрича употребата на наркотични вещества, въпреки че е осъден за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като твърди, че е набеден да е приел наркотици.

Според Началника на Затвора Бургас поставените цели в първоначалния план на присъдата по отношение на дефицитните зони не са изпълнени в необходимата степен, доколкото лишеният от свобода не признава употреба на наркотични вещества и го отрича като проблем, поради което това би довело до допускане на нови правонарушения. В обобщение прави извод за незавършен в пълнота процес на промяна и необходимост от допълнителна възпитателно-корекционната дейност спрямо осъдения.