Определение № 1114 от 10.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1114 гр. София, 10.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Частно касационно търговско дело № 20258003900614 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.

София срещу определение № 67 от 10.01.2025 г. по т. д. № 2800/2024 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба срещу решение № 305 от 17.09.2024 г. по в. гр. д. № 437/2024 г. на Пазарджишки окръжен съд.

Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав, че делото е търговско и следователно постановеното по него решение не подлежи на касационен контрол. Счита, че определящо за вида на делото като търговско или гражданско е обстоятелството, дали същото е образувано и разглеждано по общия ред или по реда за разглеждане на търговските спорове. Според него, доколкото в случая делото е образувано и разглеждано като гражданско и не е извършвана двойна размяна на книжа, то преценката за допустимостта на касационния контрол следва да бъде извършена с оглед установения в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК минимален размер на цената на иска – 5000 лв.

Ответниците по частната жалба – „Бул Инс“ АД, гр. София и третото лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД, гр. София – не заявяват становище по същата.

1

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.

За да остави без разглеждане подадената от Агенция „Пътна инфраструктура“ касационна жалба срещу решение № 305 от 17.09.2024 г. по в. гр. д. № 437/2024 г. на Пазарджишки окръжен съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея решение, постановено по търговски спор, не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявения иск с правно основание чл. 410 КЗ е под минимално изискуемия праг за касационна обжалваемост на търговските дела – 20 000 лв. Търговският характер на делото е обоснован с източника на спорното право – договор за имуществено застраховане, който, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, е абсолютна търговска сделка.

Определението е правилно.

Изводът на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на касационната жалба е в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.

2 ГПК. Възникналият между страните спор е свързан със застраховка „Автокаско”, т. е. с едно застрахователно правоотношение. Доколкото застрахователното правоотношение е част от застрахователната дейност, която несъмнено е типична търговска дейност (с оглед изричната норма на чл.

1, ал. 1, т. 6 ТЗ), то спорът, произтичащ от съществуването на това правоотношение, следва също да бъде квалифициран като търговски. С оглед на това и предвид обстоятелството, че цената на главния иск е под установения за търговските дела минимален размер (8 405.91 лв.), въззивното решение не подлежи на касационен контрол.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че в първата и във въззивната инстанция делото е определено като гражданско и е разгледано по общия исков ред, а не по реда за разглеждане на търговските спорове.

Преценката за допустимостта на касационното производство, част от която е и преценката за вида на делото, е предоставена в изключителната компетентност на настоящата инстанция, т. е. без значение е дали същото е образувано и разглеждано от предходните инстанции като гражданско или като търговско.

2

Отделно от това, следва да се отбележи, че производството по търговски спорове по реда на чл. 365 ГПК, съгласно действащата процесуална уредба, е възможно да се развие само когато първа инстанция е окръжният съд, но не и когато по правилата на родовата подсъдност първоинстанционен е районният съд, каквато именно е настоящата хипотеза.

Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател за противоречие в практиката на ВКС по въпроса за допустимостта на касационното обжалване. Посоченото от него решение № 604 от 22.10.2024г. по гр. д. № 1679/2023 г. на ВКС, IV г. о. не доказва наличието на противоречие, тъй като същото е постановено по иск с цена, надхвърляща 20 000 лв., т. е. над установения в закона минимален размер за търговските дела.

С оглед изложеното, подадената от Агенция „Пътна инфраструктура“ частна жаба е неоснователна.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 67 от 10.01.2025 г. по т. д. № 2800/2024 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3