Решение № 296 от 12.12.2022, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. А., 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20212110101112 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба oт С. Р. Х., ЕГН: **********, адрес: ***., срещу Е. Н. Х., ЕГН: **********, адрес: *** и А. Н. А., ЕГН **********, с постоянно местоживеене в Р.Т. и адрес за връчване , чрез представител — адв.А. П. Т. на адрес в ***l.

В исковата молба се сочи, че ответниците са законни наследници на Н. М. К., ЕГН **********.

B полза на Е. Н. Х. е било направено саморъчно завещание от 19.04.2016г.. вписано в Службата пo вписванията - гр.А., под вх. рег.№ 3740 от 26.08.2016г.. актт № 104, TOM 4, н.д.№1679/2016r.

Предмет на завещанието са два имота : 1 двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв.м., находяща се в землището на гр.А., извън регулационния плана на cъщия град, построена върху общински поземлен имот с пл.№ 67/no кадастрална карта на ЗЗП „***", с площ на поземления имот от 895кв.м., при граници : път и имoти с пл.№№ 671, 669 и 668/подробно описани в нотариален акт № 191, TOM III, per.№ 3041, нот.д. № 485/2013r. на нотариус Б. Д., рег.№ 324 в регистъра на НК с район на действие — Районен съд -- А.; 2.

Поземлен имот, върху който е изградена описаната пo-гope сграда, пл.№670, находящ се в землището на гр.А., местността „***", при граници: път и имоти с пл.№№ 671, 669 и 668.

Твърденията, че това имущество е придобито от Н. М. К., no силата на представен договор за покупко-продажба, сключен между него и община А. не отговарят на действителното положение.

Представени са Нотариален акт № 191, TOM III, peг.№ 3041, нот.д. № 485/2013г. на нотариус Б. Д., per.№ 324 в регистъра на НК, с район на действие — Районен съд — А. и договор за продажба на общински имот № 376 от 17.03.2015г., сключен между Н. М. К., 1

ЕГН ********** и община А., не разкриват действителното положение.

Поземления имот всъщност е придобит нe от общината, a в един много по-ранен етап от бивши собственици, през време нa действие на брака на ищцата c наследодателя, поради което оспорва договор за продажба на общински имот № 376 от 17.03.2015г, сключен между Н. М. К. и община А..

И двата процесни имота — земя и сграда били придобити през време на действие на гражданския брак сключен между ищцата и Н. М. К., -наследодател на ответниците.

Процесния поземлен имот бил закупен, съгласно договор от 26.09.1980г. за пoкyпкoпродажба на обработваемо място, състоящо cе от 820 кв.м. в местността „***"(подписан пред свидетели) от наследници на Г.Т.Х. в лицето на : Н.В.Х. и П.Г.Г.. Построената в имота Двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв.м., е построена и реализирана окончателно също в периода на брак, което е видно и от Разрешение за строеж № 56 на cгpaдaтa от 06.10.1983г., издaдeнo от Oбщинcки народен съвет — А., Протокол за определяне на строителна линия и ниво № 50 от 06.10.1983г., издадено от народен съвет А. и Строителни книжа одобрени от Н-к отдел „АБ" — Ж.С. от дата : 11.06.1983г. на общински народен съвет — А..

Всичко придобито през време на брака е било част от СИО, включително описаните имоти.

Тъй като процесните имоти — земя и сграда не са били предмет на делбата извършена в хода на гр.д.№ 1160/93r. пo oпиca на APC между бившите съпрузи, след прекратяването мy e възникнала обикновена съсобственост върху тях. B този смисъл наследодателя към момента на смъртта си e притежавал и са приобщени към наследствената маса, единствено ½ идеални части от описаните по-горе имоти и квотата от собствеността към наетоящия момент нa ищцата е 1/3 от ½ идеални части или 1/6 идеални части от описаното имущество. Kъм момента на своята смърт и съответно към откриване на наследството, наследодателят е притежавал описаните имоти пo в 1/2 идеални части. Другата ½ ид.ч. че не са били част от имуществото на наследодателя към момента на откриване на наследството и не попадат в наследствената маса. Ищцата твърди,че след прекратяване на брака й с наследодателя тя е останала собственик на ½ % ид.ч. от описаните имоти в режим на обикновена съсобственост.

Също така от друга страна, вън от излаженото се твърди, че Нотариален акт № 191, TOM III, per.№ 3041, нот.д. № 485/2013r. на натариус Б. Д., per.№ 324 в регистъра на НК, с район на действие Районен съд - А., съдържа неверни констатации. Ищцата твърди, че тя, заедно с наследодателя и общата им дъщеря – ответницата Е. Х. са ползвА. имота от закупуването на имота и построяване на сградата в нeгo, необезпокоявано и непрекъснато, като това положение продължава и към настоящия момент.

B този смисъл за ищцата и ответницата Х. , заедно с наследодателя е възникнало право на собственост на основание десет годишно давностна владение и наследство от 1993 г. и на това основание двете са собственици на двуетажната масивна жилищнa сграда, със застроена площ от 35 кв.м., находяща се в землището на гр.А., извън регулационния плана на същия град, построена върху общински поземлен имот с пл.№ 67/пo кадастрална карта на 2

ЗЗП „***", с плoщ на поземления имот от 895кв.м., при граници : път и имоти с пл.№№ 671, 669 и 668.

Предвид изложеното, ищцата моля да бъде отменен Нотариален aкт № 191, TOM III, per.№ 3041, нот.д. № 485/2013г. на нотариус Б. Д., per.№ 324 в регистъра на Н1С, с район на действие — Районен съд — А., като съдържащ неверни/нeпълни констатации. C оглед изложеното по-горе не e имало основание наследодателя да бъде признат за единствен собственик на сградата, т.к. квотата на собственост на ищцата се е запазила такава, каквато е била към момента на прекратяване на брака.

Видно от удостоверение изх._№ 610/02.07.2021 г на община А. относно сграда построена в имот пл.№670, находящ се в землището на гр.А., местността „***", сградата в процеения имот съществува от преди влизане в сила на плана на местността oт 1990г.

Предвид изложеното ищцата счита, че за нея е нА.це правен интерес съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ½ идеална част от процесните имоти, a именно :

1 двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв.м., находяща се в землището на гр.А., извън регулационния плана на cъщия град, построена върху общински поземлен имот с пл.№ 67/пo кадастрална карта на ЗЗП „***", с площ на поземления имот от 895кв.м., при граници : път и имoти с пл.№№ 671, 669 и 668/подробно описани в нотариален акт № 191, TOM III, per.№ 3041, нот.д. № 485/2013г. на нотариус Б. Д., рег.№ 324 в регистъра на НК с район на действие — Районен съд -А.; 2. Поземлен имот, върху който е изградена описаната пo-гope сграда, пл.№670, находящ се в землището на гр.А., местността „***", при граници: път и имоти с пл.№№ 671, 669 и 668.

Алтернативно ищцата моли да бъда призната за собственик на поземлен имот, пл.

№670, нaxoдящ cе в землището на гр.А., местността „***", з-ще на гр.А., обл.Б. пo кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД- 09-70/ 23.2.1990г, пo ОНС — А., при граници: път и имоти с пл.№№ 671, 669 и 668 на основание настъпила десетгодишна придобивна давност от годината, в която поземления имот е закупен, съгласно Договор от 26.09.1980r. за покупко-продажба на обработваемо място, състоящо cе oт 820 кв.м. в местността „***"(подписан пред свидетели) oт наследницн на Г.Т.Х. в лицето на : Н.В.Х. и П.Г.Г. дo 1991г., през време на действие на гражданския брак сключен между нея и Н. М. К., ЕГН **********.

При уважение на иска, ищцата излага съображения за отмяна на Нотариален акт № 191, том III, per.№ 3041, нот.д. № 485/2013г. на нотариус Б. Д., per.№ 324 в регистъра на НК, с район на действие — Районен съд — А., и Договор за продажба на общински имот № 376 от 17.03.2015г, сключен между Н. М. К., ЕГН ********** и община А. като не отговарящ на действителното положение.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Е. Н. Х..

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата А.

3

Н. А., чрез адв.Т.. В отговора на ИМ, адв.Т. излага, че според представеното удостоверение за наследници на лицето Н. М. К., EГH **********, починал на 25.04.2016г.е оставило като свои законни наследници двете сu дъщери — ответниците А. А. и Е. Х. — дъщеря и на ищцата пo делото.

Е. Х. е представила на 26.08.2016г. за вписване в имотния регистър саморъчно завещание от 19.04.2016г., с което бащата на страните е завещал на същата цялото сu имущество.

Завещанието е вписано в служба вписвания гр. А., под вх. рег. № 3740 от 26.08.2016г.; акт № 104, TOM 4, н.д № 1679/2016г.

От ответницата А. е представен договор за продажба на общински имот № 376 от 17.03.2015г., сключен от наследодателя с община А. и Нотариален акт № 191, TOM III, per.

№ 3041, нот.д. № 485/2013г. на нотариус Б. Д., рег. № 324 в регистъра на НК, с район на действие — района на АРС. От представените титули за собственост се установява, че към момента на своята смърт и съответно към момента на откриване на наследството, завещателят е притежавал недвижим имот както следва:

1.

Двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв.м. находяща се в землището на гр. А., извън регулационния план на същия град, построена върху общински поземлен имот с пл. № 670 /no кадастралната карта на 33П „***", с площ на поземления имот от 895 кв.м., npu граници: път и имоти с пл. № 671, 669 и 668. /подробно описан в нотариален акт № 191, TOM III, per. № 3041, нот.д. № 485/2013r. на нотариус Б. Д., рег. № 324 в регистьра на HK, c район на действие — района на APC

2.

Поземления имот, върху който е изградена описаната пo-гope сграда, пл. № 670, находящ се землището на гр. А., местносгга „***", при посочените no-rope граници, който имот е бил придобит от завещателя no силата на представения договор за покупкопродажба, сключен между него и община А..

Ответницата А. предявила иск за нищожност на завещанието и евентуално за запазена част от наследството. Ho повод на предявените искове било образувано гр.д. № 722/201 бг. no описа на АРС. C влязло в сила съдебно решение no това дело съдът приел, че завещанието не е нищожно, нo били намалени завещателните разпореждания на общия наследодател като била възстановена 1/3 идеална част oт наследственото имущество на ответницата А. като право на запазена част.

Пpи това положение с влизането в сила на съдебното решение за възстановяване на запазената част на доверителката ни между двете ответници възникна съсобственост върху описания пo-гope имот — земя и сграда, при квоти на съсобственостга както следва: за ответницата А. — 1/3 ид.ч., a за ответницата Х. — 2/3 ид.ч.

В отговора на ИМ се отричат твърденията на ищцата пo настоящото дело за това, че процесният имот е бил придобит от общия наследодател в режим на CИO и поради това той не е бил едноличен собственик на процесните имоти /земя и сграда/. Ответницата А. акцентира на това, че видно от представения договор за продажба на общински имот, земята е закупена от наследодателя на страните на 17.03.2015r., докато бракът на 4 наследодателят е прекратен през 1992г. И този факт е приет за безспорен в мотивите на БОС. Ако наследодателят е закупил имота 23 години след прекратяването на брака си, то очевидно и дума нe може да става за възникване на CИO върху земята.

Отделно от това представеният титул за собственост за сградата — нотариален акт за давностно владение е издаден на 20.06.2013г., което означава, че удостовереното с акта повече от десетгодишно давностно владение е установено поне от 2003г., или повече от десет години след прекратяването на брака на наследодателя с ищцата. Т.е. и пo тази линия на разсъждение за възникване на CИO върху сградата не може да се говори.

Видно oт съдържанието на представеното от ищцата разрешение за строеж, същото е издадено за дървена сезонна сграда от 12 кв.м. От представеният проект се установява, че дори не става дума за постройка, a за дървено бунгало тип 1. Това се вижда нe само от квадратурата на сезонната постройка — 12 кв.м. и са недостатъчни за изграждане на самостоятелен вилен или жилищен обект, защото на тази квадратура нe може да се изгради самостоятелен обект пo смисъла на Наредба 7 пo действащия ЗУT /тогавашна Наредба 5 пo ЗТСУ/. Това се вижда и от напречният разрез на постройката, от който се установява, че постройката дори няма основи, a e поставена върху бетонови блокчета. Т.е. става дума не само за несамостоятелна постройка, нo и за преместваем обект. Процесната сграда е коренно различна и няма нищо общо с дървено бунгало — става дума за масивна жилищна сграда с отразена в титула за собственост застроена площ не от 12 кв.м., a със застроена площ от 35 кв.м.