Решение № 3820 от 27.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3820 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Петя П.а при участието на секретаря Илияна Ив. К. като разгледа докладваното от Петя П.а Въззивно гражданско дело № 20211100514813 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20153279 от 07.07.2021 г., по гр.д. № 83605/2017 г. по описа на СРС, 35-ти състав, съдът е разпределил на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на дворното място, съставляващо „дворно място, с площ от 2092 кв. м., съставляващо парцел XVI - 115, от кв. 20, по плана на вилна зона II част, м. „Симеоново - Драгалевци", а съгласно скица, представляващо имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул."*******, с площ от 2114 кв. м., между А. И. Н.а, ЕГН ********** и И. А. А., ЕГН ********** /с учредено пожизнено право на ползване/, от една страна, и М. Е. Б., ЕГН **********, А. С. Б., ЕГН ********** и А. Н. А., ЕГН ********** /с учредено пожизнено право на ползване/, от друга, съобразно вариант 2 към заключението на изготвената и подписана от вещите лица В.Я.-П. и В.И.К. съдебнотехническа експертиза, като дяловете за ползване са, както следва: М. Е. Б., А. С. Б. и А. Н. А. да ползват дял I с площ от 800 кв. м., а А. И. Н.а и И. А. А. да ползват дял II с площ от 734 кв. и с площ от 180 кв. м., а за общо ползване са общите части с площ от 378 кв. м. и 22 кв. м., съобразно скицата по делото на л.

194, която е приподписана от съда и следва да се счита неразделна част от решението.

С Решението районният съд е разпределил отговорността за разноски.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от А. А., М. Б. и А. Б.. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила районният съд не е уважил своевременно направени доказателствени искания, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Изложени са подробни съображения за неправилност на решението на районния съд с твърдения, че при кредитиране на 1 представената скица по тройната съдебно техническа експертиза и изготвена от вещите лица Я.-П. и Колева, въз основа на която е извършено разпределението на ползване върху общия имот, съдът не се е съобразил със съществуващото фактическо положение. Оспорват изводите на първа инстанция, че този начин на разпределение е най-целесъобразен.

Наведени са доводи, че представените от вещите лица А. и Д. варианти на разпределение са съответни на съществуващото фактическо положение и са най-целесъобразни, като оспорват доводите на СРС, с които тези заключения не са кредитирани. Молят за отмяна на решението и за извършване на ново разпределение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. Н.а чрез процесуален представител, с който се оспорват доводите и възраженията на въззивниците.

Изложени са подробни доводи за правилност на атакуваното решение и за неоснователност на доводите на въззивника. Отправя искане за потвърждаване на съдебното решение.

Претендира разноски.

Пред въззивния съд въззивниците А., М. Б.а и Ал. Б. чрез своя процесуален представител поддържат въззивната жалба и молят тя да бъде уважена, като разпределението на правото на ползване да бъде осъществено в съответствие с приетата в хода на въззивното производство заключение на повторна тройна съдебнотехническа експертиза. Претендират разноски.

Въззиваемите И. и А. чрез процесуалния си представител оспорват въззивната жалба и отправят искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

В предоставения за това срок от въззивниците са постъпили писмени бележки, с които поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения. Наведени са доводи, че в хода на въззивното производство са събрание гласни доказателства, установяващи, че начина на разпределение приет от първата инстанция не е съобразен с фактическото положение. Излагат съображения за кредитиране на изготвената в хода на въззивното производство повторна тройна съдебнотехническа експертиза, като молят да бъде извършено разпределение съобразно представената към нея скица.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесния случай предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост.

При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо.

Въззивният съд намира решението за неправилно, като основанията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС, ако съсобствениците не могат да постигнат съгласие или да формират мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, по искане на който и да е от съсобствениците районният съд решава въпроса.

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Целта на производството е да се замести решението на мнозинството (липсващо такова или вредно за общата вещ), чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с 2 действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. В това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. Съдът постановява решението си съобразно съществуващото фактическо положение на общия имот, без да съобразява предвиждания или изменения на застроителния план. В това производство не могат да се разпореждат промени в съсобствената вещ, а начинът на ползване се определя съобразно фактическото положение, включително и когато то е създадено в резултат на извършено незаконно строителство. При разпределяне на ползването съдът следва да съобрази квотите на страните, квадратурата на имота, ползите от определените дялове, както и индивидуалните права върху намиращите се в дворното място постройки, които са изключени от разпределението. Ако в дворното място всеки съсобственик притежава в индивидуална собственост отделен жилищен обект, то тогава разпределението следва да бъде съобразено с оглед на осигуряване на достъп на всеки съсобственик до жилището му и складовите помещения, излаз на улица за всеки дял, съответствие на дела с квотата. /В този смисъл Решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, Решение № 1070 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 4297/2007 г., І Г.О. ВКС, Решение № 164/11.07.2014 г. на ВКС, I ГО, гр. д. № 247/2014 г. и други/.

В случая предмет на иска за разпределение право на ползване е дворно място, което по плана на вилна зона II част, м. „Симеоново – Драгалевци“ е с площ от 2092 кв. м., съставляващо парцел XVI - 115, от кв. 20, а съгласно скица, представлява имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. „*******, с площ от 2114 кв. м..

По делото липсва спор относно съсобствеността на имота и квотите на съсобствениците А. Н.а, М. Б. и А. Б., както относно факта, че И. А. е вещен ползвател на притежаваните от А. Н.а имоти, а А. Н. А. – вещен ползвател на притежаваните от Б.и имоти. Посочените правнорелевантни факти се установяват и от приетите в хода на производството писмени доказателства, както следва:

От съдебен протокол от 28.04.1998 г. по гр. д. № 8933/1997 г. по описа на СРС за одобряване на постигната между страните спогодба, се установява, че А. Н. А. е получил в дял жилището, разположено на първи етаж на вилната сграда, заедно с мазето, разположено в западния ъгъл на сутерена, заедно с гараж и 56, 28 % ид. ч. от общите части на сградата, заедно със западното помещение на бараката, заедно с 46.68 % ид. ч. от дворното място, а А. И. Н.а е получила в дял жилище, разположено на втори етаж на вилната сграда, заедно с мазето, разположено до стълбищната клетка, заедно с таванското помещение и 42.72 % ид. ч. от общите части на сградата, заедно с източното помещение на бараката, заедно с 53.32 % ид. ч. от дворното място. За уравнение на дяловете А. Н.а е учредила на майка си И. А.а А. и на баба си Д.А. Н.а пожизнено право на ползване върху имота, а на брат си Н.И. Н. е заплатила сумата от 4375 лв.

От препис извлечение от акт за смърт се установява, че Д.А. Н.а е починала на 03.05.2005г.. При това положение единствен вещен ползвател на собствената на А. Н.а идеална част от притежаваното дворно място, предмет на настоящото производство, се явява И. А.а А..

От приет по делото нотариален акт № № 86, том XVI, рег. № 27301, дело № 2357/2017 г. от 14.11.2017 г. при Г.Н. заместник-нотариус при М. Г., нотариус с район на действие СРС, се установява, че А. Н. А. е прехвърлил на М. Е. Б. собствеността на ½ ид. ч. от притежаваните от него жилище заедно мазе, разположено в западния ъгъл на сутерена на сградата, гараж, както и от притежаваните 46,68% от поземлен имот с идентификатор *** – дворно място, всички с административен адрес гр. София, район Витоша, кв. „Драгалвеци“, ул. „*******, като си е запазил правото на пожизнено ползване върху прехвърлените недвижими имоти.

От приет по делото нотариален акт № № 17, том I, рег. № 642, дело № 15/2020 г. от 3

14.01.2020 г. при Г.Н. заместник-нотариус при М. Г., нотариус с район на действие СРС, се установява, че А. Н. А. е прехвърлил на А. С. Б. собствеността на ½ ид. ч. от притежаваните от него жилище заедно мазе, разположено в западния ъгъл на сутерена на сградата, гараж, както и от притежаваните 46,68% от поземлен имот с идентификатор *** – дворно място, всички с административен адрес гр. София, район Витоша, кв. „Драгалвеци“, ул. „*******, като си е запазил правото на пожизнено ползване върху прехвърлените недвижими имоти.

При липса на спор относно правата в съсобствеността и квотите на съсобствениците същият се съсредоточава върху начина на разпределение правото на ползване върху дворното място.

За установяване на най-целесъобразния и справедлив начин в хода на производството са събрани гласни доказателства и са приети заключения на съдебнотехническа експертиза, изготвена от в.л. С., повторна съдебнотехничесска експертиза, изготвена от в.л. А., тройна съдебнотехническа експертиза, изготвена от в.л. Д., в.л. К. и в.л. Я.-П., както и повторна тройна съдебнотехническа експертиза, изготвена от в.л.

П., в.л. П. и в.л. Я., последната подписала заключението с особено мнение.

Показанията на разпитания в хода на въззивнито производство свидетел М.В. въззивният съд кредитира в тяхната цялост. Установява се, че свидетелят не е в роднински връзки със страните по делото, но е в близки и дългогодишни приятелски отношения с въззивниците А. и М.Б., поради което съдът цени показанията по реда на чл. 172 ГПК.

Съпоставено с писмените доказателства по делото и приложените скици на имота във връзка с разположението му, споделеното от В. не се явява изолирано, не разкрива тенденциозност и недобросъвестност. Свидетелката описа разположението на имотите – на поземления имот – двор с големина около 2 дка, на находящите се в него къща на два етажа, гараж и кладенец, както и че се влиза по калдъръмен път, по който се стига до гаража, което описание съответства на писмените доказателства по делото. От показанията на свидетелката се установява, че дворното място е правоъгълно и визуално може да бъде раздел на две части, от които едната, по-голямата, е необработваема земя, а другата – обработваема, в която има засадени овошки, зеленчуци, цветя. Свидетелката В. споделя, че облагородената площ се обработва от въззивниците А. и Б., което тя лично е възприемала през годините, като и в тази част съдът кредитира показанията ѝ.