Определение № 1226 от 23.12.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1226 гр. София, 23.12.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20221000601414 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.

С протоколно определение на СГС – НО, 5 състав от 30.11.2022 г., постановено по ЧНД № 4788/2022 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения Л. М. П., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода /наложено му по НОХД № 284/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград/.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адвокат Х. Г. К.в от САК, упълномощен защитник на осъдения Л. М. П., в която се релевират оплаквания за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт.

В жалбата се изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е анализирал представените доказателства за поправянето на осъдения. Твърди се, че по делото са били представени множество доказателства, че у осъдения П. е настъпил траен и необратим процес на превъзпитание и поправяне, че той стриктно спазва режимните изисквания и установените правила и че не е наказван.

Сочи се, че към днешна дата осъденият е изтърпял повече от една втора от наложеното му наказание. Прави се оплакване, че при изчислението на изтърпяното наказание не е взето предвид постановление на Софийска апелативна прокуратура, която отменя постановление на Окръжна прокуратура – Благоевград и указва да се приспадне времето на задържане от 25.10.2011 г. до 23.12.2011 г. , т.е. още близо два месеца. Твърди се, че не е взет предвид и 3 месечния срок, в който Л. П. е осъществявал допълнителна трудова дейност в Софийски централен затвор по указания на началника на затвора.

Излагат се и доводи, че по време на изтърпяването на наложеното наказание са преодолени в значителна степен негативните черти в нагласите на личността на Л. П.. В тази връзка се 1 изтъква, че лишеният от свобода е успял да изгради и затвърди устойчиви положителни нагласи в поведението си; че приема отговорността за собственото си криминално поведение; осъзнава факторите, допринесли за извършване на правонарушението; признава и съжалява за вредата, която е причинил на обществото; както и че е ясно заявена мотивацията за промяна в поведението му. Развиват се и аргументи, че поведението на лишения от свобода П. на територията на затвора *** е съобразно изискванията; че той полага необходимите усилия и мотивация за постигане на положителни резултати; че в отношението си към извършеното правонарушение признава вината за извършеното деяние и осъзнава факторите, допринесли за него; че осъзнава и вредите, които е нанесъл; че изразява съжаление; както и че проявява готовност да бъде отново част от обществото.

Като нелогично се определя изложеното от началника на затвора, че се налага работа с осъдения в актуална проблемна зона, но че не е посочена конкретика. Заявява се, че в приложената по делото експертна оценка категорично е отбелязано, че е налична мотивация за изграждане на законосъобразен начин на живот и старание към безпроблемни взаимоотношения.

Твърди се, че градският съд неправилно не е отчел обективно цялостното изложение в експертната оценка, включително положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, както и доброто поведение. Възразява се, че не се били взети предвид препоръките в полза на осъдения и всичките други източници на информация за поведението му по време на изтърпяване на наказанието.

Предвид така изложените съображения подалият жалбата защитник счита, че са налице законовите изисквания да се постанови условно предсрочно освобождаване на осъдения П..

Счита, че са изпълнени целите на наказанието по чл. 36 от НК. В тази връзка заявява становище, че лишеният от свобода е напълно ресоциализаран и изразява категорична готовност да живее по законовите правила и морални норми на обществото. Моли да бъде отменено атакуваното определение на СГС и да бъде постановено определение за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъдения Л. П., като му бъде определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наложеното му наказание.

АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

По отношение на осъдения Л. М. П. е приведено в изпълнение и в момента той изтърпява наложеното му с присъда по НОХД № 284/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца за извършено престъпление по чл. 354а ал.1 пр.5 от НК.

За изтърпяването на това наказание осъденият Л. М. П. първоначално е постъпил в затвора – *** на 21.12.2021 г., като фактическото начало на изтърпяване на така наложеното му наказание е считано от датата 20.12.2021 г.

На основание заповед № Л-159/17.01.2022 г. на зам. главния директор на ГД „ИН“ считано 2 от 24.01.2022 г. л.св. П. е бил настанен в затвора *** - ЗООТ „***“ за доизтърпяване на горното наказание по адресна регистрация. Впоследствие във връзка с реализиране на трудова дейност в ГУ на ДПФЗД е преместен на територията на затвора ***.

Съгласно представената справка от администрацията на затвора *** към датата 30.11.2022 г. л.св. Л. М. П. е изтърпял фактически 1 година, 04 месеца и 28 дни, от работа 03 месеца и 12 дни или общо е изтърпял 1 година, 8 месеца и 10 дни. Съгласно така представената справка неизтърпяната част от наказанието е в размер на 09 месеца и 20 дни.

Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, първостепенният съд правилно и обосновано е приел, че е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното наказание. Към момента осъденият П. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наказанието лишаване от свобода, наложено му за престъпление, което не представлява опасен рецидив, поради което формалната предпоставка на практика е изпълнена. С оглед на това в случая ирелевантни и без значение за наличието на тази формална предпоставка се явяват оплакванията в жалбата, че при изчислението на изтърпяното наказание не е взето предвид постановлението на САП, с което е отменено постановление на ОП – Благоевград и е указано да се приспадне времето на задържане на осъдения от 25.10.2011 г. до 23.12.2011 г., както и че не е взет предвид 3 месечния срок, в който Л. П. е осъществявал допълнителна трудова дейност в Софийски централен затвор по указания на началника на затвора.

Същевременно първият съд е счел обаче, че не е изпълнена другата законоустановена предпоставка, за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно – с поведението си осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си. В тази връзка въз основа на събраните по делото доказателства и на установените от тях обстоятелства градският съд е приел, че положителните тенденции, постигнати в контролирана среда, не са достатъчни за формиране на решаващ извод за наличие на трайна положителна промяна в осъдения; че не е реализирано в пълен обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения П.; че все още не са постигнати изцяло целите на наказанието и че поради това при него не е завършил процеса на поправяне и превъзпитание. Чрез тези формулировки относно преценката си за наличието на доказателства за поправянето на осъдения първостепенният съд на практика е приел, че към момента Л. П. все още не е дал достатъчно доказателства в тази насока /за поправянето си/.

Въззивната инстанция напълно споделя решаващия извод на първия съд за отсъствието на законоустановената предпоставка осъденият да „е дал доказателства за своето поправяне“ /чл. 70 ал.1 от НК/. Този извод е подробно аргументиран от градския съд и по съществото си е правилен, тъй като се основава на съвкупната преценка на всички приложени по делото доказателства и на установените от тях фактически положения. Т.е., въз основа на данните по делото първостепенният съд обосновано и законосъобразно е приел, че тази предпоставка 3 все още не е изпълнена. Тук за процесуална издържаност следва да се отбележи, че в това производство становището на началника на затвора не се явява доказателство, респ. доказателствено средство, тъй като изхожда от страна по делото. С оглед на това същото не следва да бъде преценявано като източник на информация по смисъла на чл. 439а ал.2 от НПК и следва да бъде изключено от подлежащите на преценка документи, поради което неправилно градският съд е обосновавал изводите си въз основа и на него.

Изследването на цялостното поведение на осъдения Л. П. по време на престоя му в затворническото заведение води до еднозначен и недвусмислен извод, че към момента същият все още не е дал достатъчно убедителни, безспорни и категорични доказателства за поправянето си. В този смисъл по делото не са налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот, доколкото видно от експертната оценка на актуалното му психично състояние той продължава да има по-скоро позитивна нагласа към криминалното поведение и правонарушенията. В поведението му не са утвърдени модели, адекватни на обществените очаквания, и все още не е постигнато в необходимата степен преосмисляне на човешките ценности и приоритети, доколкото от същата експертна оценка е видно, че той категорично отрича вината си за извършеното правонарушение; счита, че е осъден неправомерно; не се задълбочава върху самото деяние, а върху това, че не е имало достатъчно доказателства по делото за уличаването му в престъпление. Корекционният процес по отношение на него следва да продължи в насока коренна промяна на нагласите и поведението му, а именно – към зачитане и спазване на законовия ред и на установените в обществото правила на поведение, доколкото от цитираната експертна оценка се установява, че предвид проявата на колебливост в осъзнаването на собствените му грешки и категоричният му отказ за приемане на вина за извършване на криминалното деяние все още не може да се изключи рискът от повтаряне на правонарушението и да се говори за успешно завършен при него корекционен процес. Всичко това предполага да бъде продължено изтърпяването на наказанието.

Поправянето е фактически процес на трайна промяна на поведението на осъдения като негова реакция към наказанието и изтърпяването му, при който /процес/ съществуващите нагласи, определящи избор на престъпно поведение, постепенно отпадат и се заместват от нагласи за правомерно и законосъобразено поведение.

А поправянето /като резултат/ е настъпилата положителна промяна в поведението /в динамичния стереотип/ на осъдения вследствие на корекционното въздействие и на целия корекционно-възпитателен процес и е свързано с преосмисляне на извършеното престъпление и засяга интелектуалната и волевата сфера на лишения от свобода, в които се формира наказателноправната вина. И тъй като корекционното въздействие и поправителният процес протичат във времевите граници на наказателноизпълнителното правоотношение, това означава, че преценката дали поправителният процес е успешен и завършен и какъв е резултатът от поправителното въздействие следва да бъде направена въз основа на изследване на цялостното поведение на осъдения по време на целия срок на 4 изтърпяване на наказанието. Това принципно положение е и нормативно заложено, като се извежда от разпоредбата на чл. 439а ал.3 от НПК. Тълкуването на същата недвусмислено сочи, че във всички случаи при извършването на преценка за наличието на основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване е необходимо да се изследва цялостното поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, а не само отделни негови аспекти.