Решение № 320 от 07.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Пловдив, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело № 20225300103128 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Ищецът М. Д. Г. лично и със съгласието на своята м. К. Д. П. в исковата си молба против „Диагностично -консултативен център V гр.Пловдив“ ЕООД, представлявано от Я. К.-П.-у. твърди,че към 25.07.20218 г. е имал проблеми с походката, вследствие на плоскостъпие и бърз растеж. Наблюдаващият го ортопед д-р С.Д. от МЦ“Димед“ООД гр.Пловдив му дал направление на рентгенография като му предложил да се извърши в ДКЦ- 5, гр.Пловдив.

На 25.07.2018г. при излизане от рентгеновия кабинет, тъй като прагът на вратата е бил висок ,а нямало и обозначения, и предупредителни табели, кракът на ищеца не е стигнал нивото на пода в коридора, политнал и паднал на дясната си страна.Ищецът започнал да пищи от болка и заплакал. С помощта на служители ,ищецът бил отнесен на рентгеновата маса за да му се направи нова снимка. Д-р Д. по телефон посъветвал м.та на ищеца да го транспортира до Спешния център на МБАЛ „Свети Георги“,при което 1 м.та , а не медицинският екип от ДКЦ-5 позвънила на телефон 112.През това време болките на детето се увеличили неимоверно, но никой не му е указал лекарска помощ. В УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив била направена нова рентгенова снимка, от която се установило закрито счупване на дясната бедрена шийка ,вследствие на което била извършена спешна тричасова операция с поставяне на два канюлирани спонгиозни винтове.

Ищецът бил приет на 25.07.2018г. и изписан на 31.07.2018г. ,бил в болнични общо 66 дни,тъй като по препоръка на лекарите не трябвало да стъпва на крака повече от пет месеца.

След операцията ,в продължение на месеци болката в областта на счупването била много силна,по цели нощи не спял спокойно,приемал непрекъснато обезболяващи медикаменти. Първите три - четири месеца не е могъл да стане и да отиде сам до тоалетната при нужда и се налагало м. му или б. му да му осигуряват помощ и да поддържат хигиената му. През този период детето било абсолютно непълноценно и в невъзможност да посещава училище, а така също и тренировките на любимия си спорт-волейбол , като се наложило да прекрати спортната си дейност. На 17.07.2019 г. детето е претърпяло нова хирургична интервенция ,при която са му били извадени металните тела.

Ищецът твърди,че получената от него травма е вследствие на необезопасения от ответника праг и неосигуреното безопасно влизане и излизане от рентгеновия кабинет. Монтирания допълнителен праг бил боядисан в същия цвят като пода и почти се сливал с него и по тази причина не се забелязвала разликата в нивата, а липсвала и указателна табела,която да изостря вниманието на пациентите. От проявената небрежност на служителите на лечебното заведение се е стигнало до счупване на тазобедрената става и потенциален риск от инвалидизацията на ищеца,преживените страдания от оперативното и постоперативното лечение , както и продължаващия страх у ищеца от 2 стълби, невъзможността да посещава часовете по физическо възпитание в училище, в резултат на счупването на крака ,и допълнителни спортни мероприятия.

Ищецът посочва,че е предявил частичен иск за сумата от 4 000 лева, присъдена му с решение постановено по гр.д.№7103/2019г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от 25.07.2018 г. - датата на деликта, до окончателното му погасяване представляваща част от цялата претенция в размер на 50 000лева. Решението на районния съд е влязло в законна сила. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 46 000 лева, представляваща остатъкът от цялата претендирана сума в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, в резултат от травматично увреждане на здравето счупване на дясната бедрена шийка, вследствие на претърпян инцидент на 25.07.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.07.2018 г. - датата на деликта, до окончателното погасяване на сумата. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба.Ответникът

„Диагностично-консултативен център V –

Пловдив“ЕООД оспорва основателността на исковите претенции.

Оспорва твърденията, че понесените от ищеца вреди са по вина на дружеството или на неговите служители,или пък са вследствие свойствата на самата вещ. Твърди,че не е налице противоправно поведение –действие или бездействие на дружеството и /или на неговите служители. Не е налице причинно –следствена връзка между действията на служители на ответното дружество и твърдяното увреждане на ищеца. Твърди,че случилото се представлява нелеп инцидент, нещастен случай, за който ответникът не е допринесъл по никакъв начин. Ответникът твърди,че решението на РС, с което е уважена частична претенция на ищеца за сумата в размер на 4000,00 3 лева изплатена доброволно и веднага, е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, поради което и не се ползва с обвързваща настоящият съд сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти по спорното право. На следващо място, ответникът в условията на евентуалност оспорва иска в неговия размер. Твърди,че е налице съпричиняване от страна на ищеца в настъпилия за него вредоносен резултат повече от 90 % и изразяващ се в следното :проявена е груба небрежност от страна на детето и неговата м., както и не е осъществен родителски контрол при посещението на детето в лечебното заведение. Ответникът твърди,че претендирания размер на обезщетението е завишен предвид характера и продължителността на увреждането, дори и без да се отчита конкретният принос на пострадалото лице. Искането е искът като неоснователен да се отхвърли.

С Решение № 1376 постановено на 10.11.2022г. по гр.дело № 2079 по описа на Окръжен съд Пловдив за 2022г., съдът е приел следното : на 25.07.2018г. при излизане от рентгеновия кабинет в „Диагностично- консултативен център V- Пловдив“ ЕООД ищецът М.

Г. е залитнал и паднал на пода в коридора, в резултат на което е била счупена дясната бедрена шийка.Нивото на пода на рентгеновия кабинет било с 9 см. по- високо от нивото на коридора, а настилките на коридора и на пода при влизане в кабинета били еднакви като материал и цвят.

Съдът е приел, че към датата на настъпване на инцидента25.07.2018г. около рентгеновия кабинет не е имало никакви предупредителни знаци, насочващи вниманието на посетителите към посочената разлика в нивата.Към 25.07.2018г. ответното дружество не е било взело никакви мерки за обозначаване на разликата в нивата между рентгеновия кабинет и коридора пред него, с което е създало потенциална опасност за здравето на пациентите. Съдът кредитирайки експертното заключение по делото е приел,че получените от ищеца 4 травматични увреждания е напълно възможно да са резултат както от неправилно стъпване и последващо падане, така и от препъване и последващо падане.Съдът е приел,че е налице бездействие на служителите на ответника да вземат необходимите мерки за сигурност на посещаващите рентгеновия кабинет пациенти, с което са станали причина за настъпване на вредоносния резултат по отношение на ищеца, поради което ответното дружество, в качеството му на възложител на работата съгласно чл.49 от ЗЗД, следвало да отговаря за причинените му вреди.Бездействието се изразявало не само в липсата на поставени обозначителни табели за наличието на разлика в нивата при влизане, респ. излизане, от кабинета, но и в неполагане от служителите, работещи в кабинета, на дължимата грижа за ищеца, който е имал затруднения в походката, за безопасното му излизане от кабинета.

Съдът е приел,че служителите на ответното дружество е следвало освен да придружават, но и да предупреждават най- уязвимите пациенти, ползващи услугите на медицинския кабинет.

Съдът е приел,че установеното заболяване на ищеца : вродено плоскостъпие и валгусно изкривяване на костта на петата, затрудняващо походката, не може да се приеме за причина за настъпване на инцидента, тъй като нямало данни преди процесното посещение на рентгеновия кабинет ищецът да е падал и да се е наранявал.Падането на ищеца се е случило при излизането му от процесния рентгенов кабинет на място с денивелация, която не е била сигнализирана по никакъв начин, което е указание, че именно на това, а не на здравословните проблеми на ищеца, се дължи злополуката.

Ако се приеме,че инцидента е настъпил поради неправилно стъпване, то с оглед възрастта на ищеца-към онзи момент на 9 години и здравословните му проблеми, то отново не би могло да му се вмени във вина, а причината следва да се отдаде на необозначената разлика в нивата и на невзетите мерки от служителите на ответника за 5 предпазването му. Не е налице и неосъществен контрол от родителя, тъй като м.та на детето не е била допусната в рентгеновия кабинет, не е била предупредена от служителите на ответното дружество за разликата в нивата на помещенията.

С оглед осъществените оперативни интервенции, ангажираните доказателства за вида и продължителността на негативните въздействия върху детето, съдът е счел ,че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на 4 000,00 лева и частичният иск като основателен следвало да бъде уважен.

Решението е влязло в законна сила.

От събраните по делото писмени доказателства-медицински книжа, всички обсъдени от вещото лице в съдебно-медицинската експертиза ,поради което не се налага тяхното обсъждане отново, и от заключението на експертиза се установява следното :

Непосредствено след инцидента на 25.07.2018г. пострадалият М.

Г. ,чрез екип на ЦПМС Пловдив е транспортиран в спешно отделение на УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, гр.Пловдив, където след извършени диагностични изследвания и консултации е приет на лечение в Клиника по ортопедия и травматология от 25.07.2018г. до 31.07.2018г.Още в деня на хоспитализацията е извършена оперативна интервенция -открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур МКБ-9КМ 79.35,с цел наместване на счупването и метална фиксация.

Оздравителния процес е протекъл гладко ,ходът на заболяването е бил без отклонения, не са настъпили усложнения по време на стационарното лечение.

Пострадалият не е повишавал телесна температура ,бил е със запазена циркулация и инервация на крайника ,и спокойна оперативна рана.

6

Изписан е с подобрение, без медицински и ортопедични противопоказания за изписване. Препоръчано е да не стъпва на оперираният крайник три месеца.

Вещото лице посочва,че долния крайник поема тежестта на цялото тяло,поради което за пълното възстановяване на функцията на крака са необходими 6-8 месеца.

На 17.07.2019г. е извършена операция с цел отстраняване на металните импланти. След възстановяването от тази оперативна интервенция пострадалият М. Г. е оздравял .

В. л. д-р Д. Д. посочва,че едно от най-сериозните усложнения в ранния постравматичен период от този вид счупвания е „смъртта на бедрената глава-асептечината некроза на бедрената глава, като резултат от нарушаването на кръвоснабдяването на тази структура след счупването. В конкретният случай не се налице данни за такова усложнение и оздравителния процес е приключил.

След приключване на оздравителния процес,вещото лице посочва,че не се очакват усложнения за в бъдеще,както и възникване на други заболявания в тази връзка.

В допълнителното си заключение,в. л. д-р Д. посочва, че към момента на изготвяне на експертизата -5 години след инцидента на базата на приложените медицински документи и данните от извършените контролни прегледи от специалист ортопед-травматолог през 2020г., преглед при освидетелстване от съдебен лекар през 2021г. и личен преглед на ищеца в присъствието на ортопед -травматолог през 2023г. се установява,че не са налице данни за настъпили специфични усложнения от счупването на бедрената шийка /епифизиолиза / и/ или хирургичното лечение на подобен тип счупвания .