Акт от 28.12.2017, Районен съд - Елхово

Р Е

Ш Е Н

И Е № 140 гр.Елхово, 28.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Елховският районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:

В. Апостолова при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 566 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от Г. О. Г., чрез пълномощника – юрисконсулт Д.Б., против Н.Х. ***, с която са предявени положителни установителни искове за парично вземане по реда на чл.422 от ГПК, вр.с чл.415 ал.1 от ГПК за установяване съществуване на парично вземане на кредитора-ищец, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че на

24.10.2012г. между „***“ ЕАД и отв.Н.Х.Х. е сключен Договор № 580820912424102012-26135936 за предоставяне на мобилни услуги, за срок от 12 месеца, съгласно който „***“ ЕАД е предоставило на ответника телекомуникационни услуги за домашен телефон с номер ***, както и е предоставил на същия телефонен апарат. Твърди се, че за периода от 01.09.2013г. до 03.04.2014г. за ползваните от ответника услуги са издадени 8 броя месечни фактури с №№ **********/02.10.2013г., **********/02.11.2013г., **********/02.12.2013г., **********/03.01.2014г., **********/01.02.2014г., **********/01.03.2014г., **********/ 02.04.2014г. и **********/01.05.2014г. за сумата от общо 61.72 лв., но ответникът е платил само част от първата от посочените фактури – сумата от 2.52 лева, а разликата над тази сума до 61.72лева, или сумата от 59.20 лева не е заплатил. Тъй като ответникът е изпаднал в забава, съгласно чл. 84 от ЗЗД, той дължи и сумата от 18.95 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 21.10.2013г. до 10.10.2016г. Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника, на 29.05.2015г. „***“ ЕАД е сключило със „***“ ООД Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който дружеството цесионер - „***“ ООД е придобило вземанията по всички гореизброени фактури. След сключването на договора „***“ ООД, в качеството си на пълномощник на „***“ ЕАД, е изпратило уведомление до Н.Х. на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия. На 12.05.2016г. „***“ ООД от своя страна е прехвърлило всички свои вземания, придобити по горепосочения Договор, на дружеството – ищец „***“ ЕООД, като „***“ ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания, сключен на 12.05.2016г., чрез пълномощника си е уведомил длъжника за извършената цесия, но последният не е заплатил прехвърленото вземане, поради което на 17.10.2016г. ищецът е депозирал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на последното в негова полза по ч.гр.д. № 483/16г. на ЕРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1135 от 21.10.2016г., срещу която длъжника възразил писмено в законоустановения срок.

Въз основа на изложеното ищецът желае съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н.Х., че същият дължи на „***“ ЕООД сума в размер 59.20 лева с включен в нея ДДС - главница по издадени от „***“ ЕАД осем месечни фактури с № № **********/ 02.10.2013г., **********/02.11.2013г., **********/02.12.2013г., **********/ 03.01.2014г., **********/01.02.2014г., **********/01.03.2014г., **********/02.04.2014г. и **********/01.05.2014г., както сумата в размер на 18.95 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница от горепосочените фактури, считано от датата на падежа на всяка една от тях до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски

Ответникът Н.Х. е депозирал в предоставеният му едномесечен срок писмен отговор, с който исковите претенции са оспорени по основание и размер и е направено искане да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Оспорено е възникването на задължението, което впоследствие е прехвърлено на дружеството – ищец, като се оспорва твърдяното облигационно отношение между отв. Н.Х. и „***“ ЕАД за процесния период от време, тъй като договора между тях е бил прекратен с изтичане срока на действието му на 25.09.2013 година и след тази дата ответника не е ползвал телекомуникационни услуги и не е получавал приложените към исковата молба фактури, издадени от „***“ ЕАД. На следващо място ответника е оспорил процедурата по прехвърляне на задължението с твърдението, че двата Договора за прехвърляне на вземане – от 29.05.2015г. и от 12.05.2016г. са нищожни, като в случая не е било налице съществуващо вземане - предмет на тези договори и предвид сключването на тези договори от лица без представителна власт. Твърди, че той не е бил надлежно уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД от предишния кредитор за извършените прехвърляния на вземането. С отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства и е оспорил част от представените от ищеца такива.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, но е постъпило становище от редовно упълномощеният адв. К. К., в което се заявява, че се поддържа изцяло исковата молба и се желае съдът да уважи същата като основателна и доказана. Прави се възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното от ответника адв. възнаграждение.

Ответникът Н.Х. се явява лично и с проц.представител – адв.М. Х. в с.з. и заявява, че поддържа изцяло изразеното с писмения отговор на исковата молба становище – че не дължи процесните суми и желае съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и му се присъдят направените разноски по делото.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че ищецът е търговец по смисъла на ТЗ.

Не се спори също от страните, а и от приложеното по делото ч.гр.д. № 483/2016г. по описа на ЕРС, е видно, че в полза на ищеца „***“ ЕООД срещу ответника по настоящото гр. производство – Н.Х. *** съдът е издал Заповед № 1135/21.10.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил на длъжника Н.Х. да заплати на кредитора „***“ ЕООД сума в размер на 59.20 лева, представляваща главница, дължима по издадени фактури за незаплатени суми по Договор за телекомуникационни услуги и Договори за цесия, сума в размер на 18.95 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, формиращи главницата, считано от датата на падежа по всяка една от тях до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 17.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 17.10.2016г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер на 325.00 лева.

В двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът-длъжник е депозирал възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение. Въз основа на това оспорване, на кредитора с Разпореждане № 1164 от 31.10.2016 година по същото ч.гр.д., ЕРС е предоставил предвидената в ГПК възможност, от която ищецът се е възползвал, образувайки настоящото гр.производство, а именно - в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си против длъжника – ответника Н.Х..

За удостоверяване задълженията на ответника ищецът е представил по делото Заявление/Договор с № 580820912424102012-26135936, подписан на 24.10.2012г. в гр.Елхово от посочените в него лица: Христина Караколева - за „***“ АД в качеството на доставчик на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството и Н.Х.Х. в качеството му на абонат. По силата на този договор е бил открит нов телефонен пост и е предоставен телефонен апарат на ответника, като е определено предоставяне на услуга при абонаментен план *** Минимум. Срока на действие на този Договор е 12 месеца, като е договорено, че за същия ще се прилагат Общите условия на договора между *** АД и абонатите на услугите, предмет на договора.

По делото са приети 8 бр. фактури, издадени от

„***“ през периода 02.10.2013г. – 01.05.2014г. с посочен потребител Н.Х., както следва: фактура № **********/ 02.10.2013г. с период на отчитане от 01.09.2013 г. до 30.09.2013г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план; фактура № **********/02.11.2013г. с период на отчитане от 01.10.2013 г. до 31.10.2013г. за сумата от 7.12 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план /с корекция за минус 0.57 лева за фиксирани услуги за предходни месеци; фактура №

**********/ 02.12.2013г. с период на отчитане от 01.11.2013 г. до 30.11.2013г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план; фактура

№ **********/03.01.2014г. с период на отчитане от 01.12.2013 г. до 31.12.2013г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план; фактура № **********/ 01.02.2014г. с период на отчитане от 01.01.2014 г. до 31.01.2014г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план; фактура№ **********/01.03.2014г. с период на отчитане от 01.02.2014 г. до 28.02.2014г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план; фактура №

**********/ 02.04.2014г. с период на отчитане от 01.03.2014 г. до 31.03.2014г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план и фактура

№ **********/01.05.2014г. с период на отчитане от 01.04.2014 г. до 30.04.2014г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план. Във всички фактури е посочено, че се отнасят за телефонен номер ********* и за клиентски номер 11344751002.

С Договор за прехвърляне на вземания от

29.05.2015г., сключен между „***“ ЕАД – гр.*** като цедент и „***“ ООД гр.*** като цесионер, „***“ ЕАД е продало на „***“ ООД вземания, конкретизирани в Приложение № 1.1 и Приложение № 1.2. Дружеството-цедент е упълномощило цесионера да го представлява пред длъжниците, като от негово име им изпрати уведомителни съобщения за извършената цесия. От представените от третото, неучастващо по делото лице - „***“ ООД, по реда на чл. 192 ГПК приемо предавателен протокол от 21.07.2015г. в оригинал, уведомление по т.1.1.2 от Договор за цесия от 29.05.2015 година от „***“ ЕАД до „***“ ООД относно прехвърляне на вземания по Договор за цесия от 29.05.2015г., както и диск, съдържащ оригинал на Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015 година се установява, че под № 350 в това Приложение е вписано задължение на Н.Х.Х. за сумата от 59.20 лева.

От представеното с исковата молба уведомление за цесия, адресирано до ответника Н.Х., приложено на л. 32 от делото, е видно че със същото „***“ ООД като пълномощник на „***“ ЕАД, го уведомява, че считано от 29.05.2015г. дългът му към „***“ в размер на 59.20 лева с ДДС, натрупан за телекомуникационни услуги по Заявление/Договор с №580820912424102012-26135936 от 24.10.2012г. е прехвърлен с Договор за цесия към „***“ ООД.

С последващ Договор за прехвърляне на вземане от 12.05.2016г., сключен между „***“ ООД гр.*** като цедент и дружеството-ищец - „***“ ЕООД гр.***, като цесионер, „***“ ООД е продало на „***“ ЕООД вземания, конкретизирани в Приложение № 1. От представеното извлечение от Приложение № 1 към Договора за прехвърляне на вземане от 12.05.2016г. се установява, че под № 101 е вписано задължение на Н.Х.Х. за сумата от 59.20 лева, представляваща главница по фактури с №№

580820912424102012-26135936 от 24.10.2012г.;

**********/ 02.10.2013г.; **********/02.11.2013г.; **********/ 02.12.2013г.; **********/03.01.2014г.; **********/ 01.02.2014г.; **********/ 01.03.2014г.;