Решение № 1827 от 25.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1827 гр. Пловдив, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Ил. Костадинова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело № 20225330117219 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

Постъпила е искова молба от П. К. Т., действащ лично и със съгласието своята майка Е. О. Т., както и от последната като майка и законен представител на К. К. Т., против К. П. Т., в която твърди, че с влязло в сила решение по гр. дело № 5844/2015г. по описа на Районен съд – П., I V бр.с., ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на своите деца в размер на по 110 лв. От определянето на този размер на издръжката изминали повече от 6 години, като настъпило съществено изменение на обстоятелствата, определящи изменението на издръжката. Тези средства не стигали дори за минимални ежедневни нужди и разходи на децата. Първият ищец П. бил ученик в ***** клас и разходите по закупуване на учебници, учебни помагала и пособия били значителни. Учил в средно училище по *****, находящо се в гр. П. Ч.. Вторият ищец К. бил ученик в ***** клас, отново в гр. П. Ч., като разходите му за обучение също били значителни. Чувствително се променил стандартът на живот о щ е през 2016г. Освен това в държавата, в която живеели – Ч., стандартът им на живот бил по-висок. Живеели под наем със своята майка. Чувствително се повишили цените на хранителните продукти, 1 учебни пособия, дрехите, електроенергията, горивата, а децата имали нужда от посещения на различни мероприятия и развлечения, което генерирало допълнителни разходи. Единствено майка им полагала непосредствените грижи по отглеждането им. Доходите й не били достатъчно високи, за да покрият нарасналите им нужди. От друга страна ответникът имал завишени доходи през изминалите години и възможност да заплаща издръжка в поголям размер. Същият нямал задължения за издръжка към други лица. По данни от техни близки и познати той работил, включително и във В.. Бил направен безуспешен опит за увеличаване на издръжката доброволно и извънсъдебно, включително и чрез органите на полицията в Ч.. Ответникът дори не заплащал определената с бракоразводното решение издръжка. С оглед на горното е направено искане съдът да постанови решение, с което да измени размера на дължимата издръжка от ответника, като за детето П. се претендира да бъде увеличена от 110 лв. на 250 лв., а за К. от 110 лв. на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2022г. Моли се да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, а ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е депозиран такъв от ответника чрез адв. ****. От името на доверителя си признава исковете по основание и по размер. Във връзка с признанието на иска моли съдът да не му бъдат присъждани разноските, направени от ищците по делото.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна С. О. Х., ***** на майката на ищците става ясно, че **** П. и К. живеят с майка си в Република Ч., гр. П., където грижи за тях полага единствено и само тя.

Ученици са и двамата понастоящем. Живеят под наем. Бащата категорично финансово не ги подпомагал по никакъв начин. Единственото известно обстоятелство, което имала от „Фейсбук“ е, че ги е водил на почивка миналото лято. Друга финансова помощ не бил оказвал на майката. Опитвали се били да проведат разговор за увеличение на издръжката, но той не е дал никакъв резултат. Бащата не заплащал и издръжката по решението, заради което майката се опитвала да осъществи някакви начини и в Ч. да търси правата си, за да може да си подсигури някакъв допълнителен доход, за да издържа децата.

2

Съдът кредитира показанията на свидетеля Х. като логични и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал.

Видно от представените Удостоверения за раждане / л.8 и 9 от делото/ е, че Е. О. Т., ЕГН ********** и К. П. Т. ЕГН ********** са родители на П. К. Т. ЕГН ********** и К. К. Т. ЕГН **********.

Видно от представеното Решение № 2751 от 30.08.2016г. постановено по гр. дело № 5844/2015г. по описа на Районен съд- П., ІV-ти брачен състав, бащата е бил осъден да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на по 110 лева, за всяко едно от децата, до възникване на причини, обуславящи друг размер на издръжката.

Видно от писмо, изхождащо от ДСП – П. е, че при проведени телефонни разговори с адвокат **** и адвокат ***** се установило, че майката Е. О. Т., двете деца П. К. Т. и К. К. Т. живеят в Ч., и бащата К. П. Т. живее извън страната. ОЗД-П. не работи с децата и семейството, няма лични впечатления от децата.

В постъпилата по делото справка НАП за Е. О. Т. ЕГН **********:

Няма данни за регистрирани действащи трудови договори за ЕГН:

********** от „Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори“, за период от 01.01.2021г. до 13.03.2023г. Няма данни за осигуряването по ЕГН /Декларация обр. 1/ за период от 01.01.2021г. до 28.02.2023г. Няма данни за подадена Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2021г. Към настоящия момент няма данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2022 г. Няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, съгласно Справка за изплатени доходи по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. Няма регистрация като ЕТ. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участие в търговски дружества. Има декларирани недвижими имоти – идеални части от земя и сграда в с. Ж., обл. П. и идеални части от сграда в гр. П.. Няма декларирани МПС

В постъпилата по делото справка НАП за К. П. Т. с ЕГН **********:

Няма данни за подадена /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2021г. Към настоящия момент няма данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2022 г. Няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, съгласно Справка за изплатени доходи по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. Няма регистрация като ЕТ. Няма участие в търговски дружества. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма декларирани недвижими имоти. Няма декларирани МПС /по данни на общините.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

3

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.

Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на децата си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на децата, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на децата П. и К. издръжка. Същата е присъдена преди близо 7 години. За изминалия период от време е налице рязка промяна в нуждите на децата, а и промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно две момчета на **** и на *** годишна възраст да бъдат издържани със средства от общо 220 лева или по 110 лева на всяко едно от тях.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето П. и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните доказателства, че детето П. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват месечна издръжка в размер на около 400 лева - за храна, дрехи, здравни нужди, учебни пособия, спорт и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със спецификата на образованието на детето, на неговото духовно и ителектуално развитие, за развлечения, за пътни разходи.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 250 лева месечна издръжка на детето П., а останалите 150 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи и за фактическото отглеждане на детето.

Ето защо искът за увеличение на издръжката се явява основателен за сумата в размер на 250 лева месечно за детето П., начиная от датата на депозиране на исковата 4 молба в съда – 28.11.2022г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер.

Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, млад и здрав е, нямащ задължение за издръжка на друг низходящ /освен другия ищец по делото – К./ ще може да заплаща издръжка в този размер за детето П., въпреки, че към настоящия момент няма категорични данни за неговите доходи.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните доказателства, че детето К. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват месечна издръжка в размер на около 350 лева - за храна, дрехи, здравни нужди, учебни пособия, спорт и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със спецификата на образованието на детето, на неговото духовно и ителектуално развитие, за развлечения, за пътни разходи.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 200 лева месечна издръжка на детето К., а останалите 150 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи и за фактическото отглеждане на детето.

Ето защо искът за увеличение на издръжката се явява основателен за сумата в размер на 200 лева месечно за детето К., начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.11.2022г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер.

Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, млад и здрав е, нямащ задължение за издръжка на друг низходящ /освен другия ищец по делото – П./ ще може да заплаща издръжка в този размер за детето К., въпреки, че към настоящия момент няма категорични данни за неговите доходи, но определената издръжка е в близост до минималната такава за страна от 01.01.2023г.

Следва да се посочи, че понастоящем нуждите на децата се посрещат във възможната степен и без участието на ответника, но не е допустимо млад, здрав и работоспособен баща да не осигурява средствата, които реално се използват за издръжката на неговите деца. Обосновано от горните факти е финансово участие на бащата, който не е пряко ангажиран с отглеждане, възпитание и ежедневна помощ за децата, за разлика от майката, и следва да изпълнява задълженията си добросъвестно и в интерес на децата, което е приоритетно по смисъла на чл.143, ал.1 и 2 от Семейния кодекс.