Решение № 67 от 09.05.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Монтана, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Димитрина Николова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова в присъствието на прокурора Л. Ил. Й. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231600600062 по описа за 2023 година Производството е образувано след отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела, инициирано от осъдения П.Ц., чрез неговите процесуални представители – адв.Д. Д. и адв. З. С. от САК, при което е възобновено производството по ВНОХД № 35/2022 г. на МОС и отменено постановеното по него въззивно решение № 65/25.07.2022 г., с което е била потвърдена изцяло Присъда №5/22.11.2021 г. по НОХД № 884/2021 г. на Районен съд гр.

Монтана. Делото е върнато на Окръжен съд гр. Монтана за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание, за което е образувано и настоящото производство.

Мотивите на Апелативен съд гр. София за възобновяване на производството се състоят в това, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр.1 от НПК, като се констатира нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл.

14 от НПК, както и липса на мотиви на съдебния акт.

Окръжен съд гр.Монтана, след като се запозна с материалите по делото и предходните съдебни актове, за да се произнесе съобрази следното:

С Присъда №5/22.11.2021 г. по НОХД № 884/2021 г. на Районен съд гр.

Монтана подсъдимия П. Ц. е признат за виновен и осъден по чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК затова, че на 29.06.2019г. в село *, обл.*се заканил с убийство на Г. И. от град *, с думите „*“, „*“, „*“ и пет пъти повторил „*“, като държал секира в ръка и тези закани са възбудили основателен страх за 1 осъществяването им.

Осъденото лице е следвало да заплати и обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането.

Възложени на осъденото лице са направените разноски по делото и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

С присъдата е постановено връщане на веществените доказателствадиск и фотоапарат на собственика им Г. И..

Въззивното производство по ВНОХД № 35/2022 г. по описа на МОС е било образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. Ц., адв. Й. А. от АК -Монтана, като първоинстанционната присъда е обжалвана в цялост, като не са посочени конкретни съображения в подкрепа на заявените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

В проведеното на 13.06.2022 г. съдебно заседание във въззивния съд адвокат А. е заявил, че поддържа изцяло въззивната жалба, като в пледоарията си е изложил конкретни доказателствени възражения за негодността на записа, изследван от техническата експертиза, за това, че в обвинителния акт е посочено записването с телефон, както е заявила свидетелката П.Т. в досъдебното производство, твърдейки, че бил правен от различни места, а пред съда е съобщила друго. Защитникът е повдигнал въпроса, че техническата експертиза не е изследвала чии са гласовете от разпита, а фонетична експертиза не е била назначена. Навел е възражение и относно показанията на свидетелката И.П., определени като компрометирани предвид факта, че повереникът е задавал въпросите си към нея, използвайки съдържанието на текста от хартиения носител преди приемането на експертизата. Адвокат А. е изложил съображения касаещи показанията на свидетелите, като е подложил на критика подхода на съда да кредитира дадените от П. и Т., а да игнорира тези на свидетелката Б.Ц. а само защото била съпруга на осъдения. Допълнил е, че съдът напълно игнорирал показанията на свидетелите Г. Н. и Й. Н., съгласно които осъденият се е намирал на друго място по времето, когато се твърди извършването на деянието. Накрая защитникът е развил теза за несъставомерност на деянието, аргументирана с виждането му, че от показанията на самия пострадал се установявало, че заканата не предизвикала страх за него лично, а за детето му. Обвинението обаче не било повдигнато за закана спрямо ближен.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимия се явява лично и със адвокат З. С. от САК, която подържа въззивната жалба.

Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и подсъдимия бъде оправдан, тъй като осъдителната присъда може да се постанови само въз основа на годни доказателства и доказателствени средства, събрани по реда на НПК, достъп до които е имал обвиняемия и е имал възможност да ги оспори. Въпросният запис, на който се основава присъдата не е гледан в наказателното производство, не му е правен оглед, нито е бил изслушан и не са установени гласовете на лицата на записа/ не е извършвана фонетична 2 експертиза/.

На следващо място показанията на свидетелката И.П., са компроментирани поради обстоятелството, че при разпита й са и прочетени пасажи от още не изслушана и неприета експертиза, като от нея се е искало да потвърди прочетеното.

Опорочена първоинстанционната присъда се определя и поради липсата на мотиви.

В последната си дума подсъдимия моли да бъде оправдан.

Представителят на въззивната прокуратурата моли да се потвърди присъдата, като я намира за мотивирана, а определеното наказание за справедливо. Като алтернативно искане предлага на съда, ако счете, че при събиране на доказателствата първоинстанционния съд е допуснал процесуални нарушения, то делото следва да се върне отново на същия съд и разгледано от друг съдебен състав, но не и да се оправдае подсъдимия.

Повереникът на частният обвинител и граждански ищец адвокат И. С. от АК Монтана моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Намира, че обвинението е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. В хода на съдебното следствие не са допуснати процесуални нарушения от съда. Свидетелката П. първо е дала свидетелските си показания и след това са и задавани въпроси по неприетата към момента експертиза.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК, въззивният състав на ОС-Монтана прие, че жалбата е основателна. Налице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви към постановената присъда. Като и наред с това, МОС споделя и оплакването, че е извършено нарушение, изразяващо се в доказателствена необезпеченост и липса на доказателствен анализ, който да доведе до максимално изясняване обстоятелствата по делото и съответно да допринесе за формиране на законосъобразни правни изводи.

След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и преглед на обжалваната присъда, въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен акт е негоден да бъде саниран във въззивното производство, тъй като липсата на съображения по определени въпроси поставят в невъзможност МОС да го ревизира, като допуснатите процесуални нарушения следва да бъдат отстранени на етапа, в който са допуснати, поради което се налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РСМ.

Констатираните съществени процесуални нарушения са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като са нарушени основни начала в наказателния процес. Първоинстанционният съдебен акт е постановен при неизпълнение на задълженията на първоинстанцоинния съд по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК, а именно: да осигури разкриване на обективната истина и да взема решения въз основа на обективно, всестраннои пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което освен, че е 3 нарушение на основни принципи на наказателния процес, е довело и до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.

Приетите от РСМ за установени фактически обстоятелства не са подкрепени от събраната доказателствена маса, същевременно липсва и пълноценен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани остават само част от тях, поради което обективната истина остава неразкрита и доказателствено необезпечена, за да продуцира едни законосъобразни и категорични правни изводи. Съдържанието на присъдата е лишено и от мотиви, които да отговарят на изискванията на разпоредбите на чл. 305, ал. 3 от НПК.

Липсата на мотиви в случая се изразява в ограничено обсъждане на доказателствата и средствата за тяхното установяване, както и анализ на това на база на кои от тях е установена и приета фактическа обстановка за отговаряща на обективната истина. Липсата на мотиви засяга в съществена степен правните съображения на взетото решение.

Основен принцип на наказателния процес е разкриване на обективната истина (арг.чл. 13 от НПК). При слагане край на съдебното производство съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да разкрият по найпълен и обективен начин фактическата обстановка, която да се отъждествява с обективната истина. Едва след установяване на фактите, е възможно извеждане на правни изводи.

Още в този подготвителен момент районният съд не е положил всички усилия и не е взел всички необходими мерки, за да се постигне пълно разкриване на обективната истина, а е взел решение и постановил присъдата си, с което и принципът, заложен в чл. 14 от НПК, бива пренебрегнат.

Неспазването на тези принципни положения налага повторно провеждане на съдебното производство при строго съблюдаване на тези принципи и полагане на максимални усилия за достигане на един доказателствено подкрепен извод.

По съществото си допуснатите нарушения според настоящия състав се изразяват в следните недостатъци на първоинстанционното съдебно производство:

С присъдата си първоинстанционният съд е бил длъжен да даде отговор на въпросите, визирани в нормата на чл.301, ал.1 от НПК, а именно: има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно; съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му квалификация; подлежи ли подсъдимия на наказание; да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието и други. Отговорът на тези въпроси, следва да намери място в мотивите към присъдата и то по начин, че да дава възможност, да се разбере каква е действителната воля на съда по посочените по-горе обстоятелства, които обхващат и възприетата от съда фактическа обстановка, задълбочен анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие – поотделно и в тяхната съвкупност и отговор на 4 възраженията, които правят страните относно доказателствената стойност и доказателствената тежест на събраните от съда доказателства. Липсата на пълен и задълбочен доказателствен анализ, от който да е възможно да се разбере каква е волята на решаващия съд относно основните въпроси, на които трябва да даде отговор с присъдата си, дава основание да се приеме, че липсват мотиви към присъдата.

В настоящето производство, въззивният съд констатира, че мотивите на първоинстанционния съд, страдат именно от тези пороци, което настоящата инстанция приема за съществено нарушение на процесуалните правила, което не би могло да се санира от въззивната инстанция в рамките на въззивното производство.

На първо място, в мотивите си първоинстанционният съд е възприел едностранчив подход при анализа на гласните доказателства, като е посочил, че кредитира показанията на свидетелите П.Т., Г. И. и И.П., без да посочи каква е тяхната доказателствена стойност съпоставяйки ги с останалите събрани по делото доказателства. Първоинстанционният съд, единствено е посочил, че са изключително подробни, поради което ги кредитира като достоверни, без да посочи по какъв начин е формирал изводите си за тяхната достоверност и обективност. По същият начин е подходил и при анализа на показанията на свидетелите Б.П. – Ц., Г. Н. и Й. Н., като единствено и само е посочил, че не ги кредитира като достоверни, без да посочи обективни причини за тази своя оценка, а единствено е възпроизвел своята субективна оценка относно тяхната доказателствена стойност. По този начин сериозно е накърнено правото на защита на подсъдимия, както и правото му на справедлив процес, в рамките, на който да разбере за извършването на какво деяние се реализира наказателна отговорност спрямо него и въз основа на какви доказателства. Показанията на свидетелката Ц. са отхвърлени само заради съпружеската и връзка с подсъдимия Ц., по която логика, настоящият състав намира, че би следвало да се отхвърлят и тези на свидетелката Т., тъй като тя пък е съпруга на пострадалия.