Определение № 30910 от 04.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30910 гр. София, 04.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110143008 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

По делото е изготвен доклад по чл. 140 ГПК, но по повод молба на ищеца с вх. № 143691/22.05.2023г. и определение № 25236/18.07.2023г., съдът намира, че следва да изготви нов проект на доклад по делото.

Подадена е искова молба от „М.М.К. - Перник“ ЕООД (ищец) срещу „Булстрейт“ ООД (ответник). Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 266, ал. 1 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) в общ размер на 9785.92 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2022 г., до окончателното плащане, и иск по чл. 92 ЗЗД в размер на 1867.48 лева , представляващо част от вземане в общ размер на 3378.88 лева – неустойка за забава по чл. 10, ал. 2 от договора за периода 18.09.2020г.-05.08.2020г., както следва:

4652.80 лева – главница /неизплатен остатък/ по договор за изработка на метална конструкция в промишлено помещение в гр. Ботевград, бул. „България“, собственост на „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, изменен с Анекс от 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2022 г., до окончателното плащане;

- 2475.52 лева – главница, представляваща цена за допълнително тегло за кутиеобразни профили RHS140х60х3 по договор за изработка на метална конструкция в промишлено помещение в гр. Ботевград, бул. „България“, собственост на „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, изменен с Анекс от 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2022 г., до окончателното плащане;

- 1897.60 лева – главница, представляваща възнаграждение за изработка, доставка и монтаж на допълнително поръчани с електронно съобщение от 24.07.2020 г. материали с тегло 593 кв., съгласно договор за изработка на метална конструкция в промишлено помещение в гр. Ботевград, бул. „България“, собственост на „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, изменен с Анекс от 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2022 г., до окончателното плащане;

- 760 лева – главница, представляваща възнаграждение за труд за монтаж на 380 кг. метални елементи при цена за монтиране на килограм в размер на 2.00 лева съгласно договор за изработка на метална конструкция в промишлено помещение в гр. Ботевград, 1 бул. „България“, собственост на „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, изменен с Анекс от 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2022 г., до окончателното плащане;

- 1867.48 лева, представляващо част от вземане в общ размер на 3378.88 лева – неустойка за забава по чл. 10, ал. 2 от договора за периода 18.09.2020г.-05.08.2020г.

Ищецът твърди, че с „Булстрейт“ ООД са били в договорни отношения по договор за изработка на метална конструкция в промишлено помещение в гр. Ботевград, бул.

„България“, собственост на „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, изменен с Анекс от 30.06.2020 г., но след подписването им копие от тях не му бил предоставен. Твърди, че наличието на договор се признава от ответника в съобщение от 15.09.2020 г. Посочва, че съгласно договора било предвидено изграждането на конструкция с общо тегло 7704 кг срещу възнаграждение от 24652.80 лева без ДДС при единична цена на труд и материали 3.20 лева за килограм без ДДС. Заявява, че страните договорили част от възнаграждението за възложените работи да бъде платено авансово, за което ищецът издал фактура № 77/23.06.2020 г на стойност 15000.00 лева без ДДС и фактура № 78/20.07.2020 г на стойност 5000.00 лева без ДДС, които суми били платени от ответника. Твърди, че незабавно е пристъпил към изпълнение на задълженията си, закупувайки материали. На 30.04.2020г. договорът бил изменен с анекс, съгласно който е заменено ползването на кутии 140х60 с Спрофили, поради което общото тегло на металните суровини за влагане в конструкцията се повишило със 773.80 кг. На 24.07.2020 г възложителят с електронно писмо възложил заявка за доставка и монтаж на допълнителни количества метални профили, суровините за които били закупени от ищеца, за което било издадена фактура № 19001/27.07.2020 г. Теглото на допълнителните материали било 593 кг, а уговорената цена за тяхната покупка и монтаж 3.20 лева без ДДС. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си, доставяйки закупен от него 9070.60 кг метал и монтирайки допълнително 380 кг метал съгласно възлагане посредством електронно съобщение от 28.07.2020г., но не бил съставен приемопредавателен протокол, а ответникът погасил само част от вземанията по договора. Заявява, че ответникът е бил поканен да изплати остатъка от вземането на 14.09.2020 г, но плащане не постъпило. Ето защо счита, че ответникът му дължи неустойка за забавеното изпълнение, уговорена в чл. 10, ал. 2 от договора в размер на 0,5% от стойността на договора за всеки ден просрочие, но не повече от 10% от стойността на договора. Релевира, че съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, окончателното плащане е следвало да се извърши в 14-дневен срок от подписване на протокол обр. 19 за действително извършените и подлежащи на заплащане СМР, но до подписването на такъв акт не се стигнало. Счита обаче, че вземането е станало изискуемо с получаването на покана за доброволно изпълнение от ответника, т.е. от 14.09.2020г. Твърди, че цената на договора се формира на база първоначално възложеното и на допълнително възложеното и възлиза в общ размер на 33728.80 лева. Посочва, че неустойката е в размер на 10% от тази сума, а именно 3372.88 лева, от която претендира само сума от 1867.98 лева за периода от 18.09.2020г. до 05.08.2020г. Сочи, че между страните било инициирано производство по обезпечение на доказателствата по ч.гр.д. № 17/2022 г по описа на РС-Благоевград. Моли предявените искове да бъдат уважени. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на валидни облигационни отношения с ищеца, по силата на които му е възложил конкретни СМР; че във връзка с извършените СМР ищецът е издал фактура №0000000077 от 23.06.2020г. за сума в размер на 18 000 лева и фактура №0000000078 от 20.07.2020г. за сума в размер на 6000 лева, които са платени. В отговора се заявява, че по силата на сключения между страните договор от 23.06.2020 г. на ищеца е било възложено на свой риск, със свои материали, строителна техника и работна сила да извърши описаните в приложение № 1 към договора услуги. Страните договорили възнаграждение за изпълнителя-ищец в размер на 24652.80 лева без ДДС, от което авансово плащане от 2

15000.00 лева в срок до три дни след подписване на договора; авансово плащане от 5000.00 лева в срок до три дни след пристигане на заготвените материали на обекта и окончателно плащане в размер на 4652.80 лева – в 14-дневен срок след изготвяне от изпълнителя и приемане от възложителя на протокол обр. 19 за действително извършени и подлежащи на заплащане СМР и представяне на сертификати, декларации за съответствие и ръководство за експлоатация на вложените материали и оборудване. С оглед на това, ответникът оспорва изпълнителят да е извършил възложените СМР докрай, с довод, че не е подписан протокол за приемането им и не са били представени сертификат, декларации за съответствие и ръководство за експлоатация на вложените материали и оборудване. Оспорва също да са възлагани допълнителни СМР-та извън тези по договора и анекса, тъй като такова възлагане е следвало да стане с писмен акт на страните. Релевира, че възнаграждението е изначално и твърдо определено, поради което счита, че не следва да се дължи стойността на материалите, което било и в разрез с постигнатите уговорки. Прави възражение, че изпълнителят не е завършил в срок обекта - до 12.07.2020 г., като обектът бил завършен на 25.08.2020г. и то с помощта на възложителя. Сочи, че договорът е бил изменян с Анекс № 1/23.06.2020 г., с който на ищеца били възложени допълнителни СМР на стойност от 797.01 лева. Оспорва се претенцията за възстановяване на суми и материали, тъй като между страните е договорено възнаграждение. В отговор с вх. №238729/25.08.2023г., ответникът е взел становище по предявения нов иск по чл. 92 ЗЗД. Изложил е твърдения, че приемането на такъв иск е недопустимо. По същество – оспорил е иска като неоснователен с довод, че СМР-тата не са изпълнение в договорения срок. Поставя се искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

Ответникът релевира възражение за прихващане с претендираните от ищеца суми в общ размер от 11653.40 лева със сумата от 7028.60 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл. 10, ал. 1 от договора в размер на 2465.00 лева, както и стойността на закупени от ответника строителни материали в размер на 810.60 по фактура № 1000028852/16.07.2020 г, в размер на 227.10 лева по фактура № **********/04.08.2020 г, и стойността на монтаж и боядисване на метална конструкция в размер на 3475.90 лева.

По заявеното възражение за прихващане ищецът е изразил писмено становище /л.115/, в което признава, че ответникът е закупил 380 кг. желязо, но сочи, че това не е сторено вместо изпълнителя, тъй като не е било договорено между тях, а било договорено само монтажа му съгласно електронно писмо от 28.07.2020г. Оспорва твърдението ответникът да е съдействал при монтажа и нанасянето на боята, както и твърди, че такива дейности не са били възлагани между страните.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:

Ищецът следва да установи съществуването на облигационно отношение по договор за изработка между страните с изложеното в исковата молба съдържание по отношение допълнително възложените СМР, по силата на който за него е възникнало задължението да плати възнаграждение за изработеното, пълното, точно, качествено и в срок изпълнение на поетите в качеството му на изпълнител по договора задължения, че работата е приета, размер на уговореното възнаграждение и настъпилата изискуемост на насрещното задължение на възложителя да плати цената на извършените СМР. В тежест на ищеца по направеното възражение за прихващане е да докаже изпълнение на задължението си по договора, плащане на насрещното вземане.

По иска по чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземане на това основание, т.е. съществуването на валидна неустоечна клауза между страните с твърдяното съдържание, размера на вземането, забава на ответника да изпълни задължението си по договора, предмет на неустоечната клауза, и изискуемост на вземането си. В тежест на ответника по този иск е да докаже правоизключващите възражения, на които се позовава, както и евентуално плащане на това вземане.

3

В тежест на ответника е да докаже евентуално плащане или обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащане, както и да докаже основанието /забава на ищеца/ и изискуемостта на вземането за неустойка за забава по чл. 10, ал. 1 от договора. По направеното възражение за прихващане за обезщетение от неизпълнение на договора, представляващо стойността на закупени материали, в тежест на ответника е да докаже, че в негова полза съществува вземане срещу ищеца на твърдяното основание, т.е. че между страните съществува облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има задължение с посоченото съдържание, както и размера и изискуемостта му.

Представените от страните писмени документи към исковата молба и отговора на исковата молба са приети по делото, поради което не следва да бъдат приемани повторно.

Със становище от 22.05.2023г. ищецът е представил доказателства с оглед твърденията, изложени в отговора на исковата молба. Даден е срок на ответника да изрази становище по тях, но в подаденото такова /л. 150/ се прави изявление, че тези доказателства не са били изпратени, поради което се иска допълнителен срок за становище по приемането им, който следва да бъде даден.