Решение № 472 от 03.07.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Горна Оряховица, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-Караиванова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско дело № 20244120100756 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.

Ищецът А. Т. П. твърди, че изпълнявала при ответника Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост – с.Драганово при Община Горна Оряховица (по-долу ДПЛУИ – с.Драганово) длъжността „Социален работник“ при основно месечно трудово възнаграждение 1900 лв. Твърди, че през месец декември 2023 г. бил назначен нов Директор на ДПЛУИ – с.Драганово. На 02.01.2024 г. й било направено предложение за заемане на длъжността „перач ръчно“, което било отказано от нея. Твърди, че била в болничен и след завръщането й на работа – на 19.02.2024 г. й била връчена Заповед № 66/19.02.2024 г. на Директор на ДПЛУИ – с.Драганово за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение било целенасочено и умишлено, тъй като подала сигнал до Кмета на Община Горна Оряховица във връзка с дейността на новия Директор и възлагане на дейности на неправителствена организация. Оспорва да е било налице реално съкращаване на щата, защото една от служителките на длъжност „Психолог“ изпълнява нейната работа и е обучавана от оставената на работа служителка на длъжността „Социален работник“. Оспорва съкращаването на щата да е осъществено от компетентен орган преди уволнението, както и да е извършван подбор измежду всички служители, заемащи длъжността „Социален работник“, тъй като тя не е узнала за него. Твърди, че подборът е 1 извършен произволно, а не по критериите на чл.329 КТ. Твърди, че другият служител, заемащ длъжността – Л. В., била наказвана многократно за неизпълнение на трудовите си задължения, докато на ищцата никога не са налагани наказания и изпълнява по-добре трудовите си задължения. Твърди, че е подала документи за изплащане на парично обезщетение за безработица, като такова й е отпуснато и в последствие – спряно и отново възобновено.

Твърди, че към момента не работи по трудово правоотношение и получава обезщетение за безработица. Моли за постановяване на решение, с което да се признае за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 66/19.02.2024 г. на Директор на ДПЛУИ – с.Драганово, да бъде възстановена на длъжността, заемана преди уволнението и да й бъде присъдено обезщетение от 11 400 лв. за периода от 19.02.2024 г. до 19.08.2024 г., през който е останала без работа поради незаконно уволнение. Моли за присъждане на сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар по отношение на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв за иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ. Възразява за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Ответникът признава, че ищцата изпълнявала длъжността „Социален работник“, че трудовото правоотношение е прекратено с посочената от ищцата заповед поради съкращаване на щата, както и че преди това на два пъти е предлагано ищцата да заеме друга длъжност. Признава, че Директорът е назначен през месец декември 2023 г., но счита същото за неотносимо, защото липсва изискване за лично възприемане на работата на работниците, измежду които се извършва подбор от страна на работодателя. Обосновава, че поради това извършването на подбор е възложено на комисия от лица, запознати по-добре с трудовата дейност на всеки от служителите. Твърди, че на 01.01.2024 г. е прието и утвърдено от Кмета на Община Горна Оряховица ново щатно разписание, предвиждащо една щатна бройка за длъжността „Социален работник“, вместо двете съществуващи преди това. Твърди, че назначената комисия извършила подбор измежду всички лица, заемащи длъжността. Оспорва Л. В. да е наказвана многократно, като сочи, че тя няма незаличени дисциплинарни наказания. Посочва, че липсва такъв критерий, но това не би повлияло на резултата от подбора. Оспорва ищцата да работи подобре от Л. В.. Твърди, че Л. В. е с по-висока степен на образование, по-добра квалификация и по-дълъг стаж по специалността и именно поради по-дългия си професионален опит като социален работник и преминаване на по-голям брой обучения през последната календарна година, Л. В. е предпочетена пред ищцата. Сочи, че основно значение за оценката е изиграло това, че за месеците от октомври 2023 г. до прекратяване на трудовото правоотношение ищцата няма отработени пълни месеци поради отсъствие от работа. Оспорва уволнението да е резултат от лично отношение на Директора към ищцата.

Твърди, че брутното трудово възнаграждение на ищцата не е било 1 900 лв. през последния пълен отработен месец. Моли за отхвърляне на исковете и 2 присъждане на сторените разноски. Оспорва ищцата да е материално затруднено лице.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на парично обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за период до 6 месеца. По първият от предявените искове работодателят ДПЛУИ – с.Драганово носи доказателствената тежест за установяване на надлежното прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото от него правно основание – чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ – съкращаване на щата, по доводите за незаконност на уволнението, посочени в исковата молба. Така в тежест на ответника е установяването, че между страните е съществувало трудово правоотношение за изпълнение на длъжността „Социален работник“; че преди 01.01.2024 г. щатното разписание е предвиждало две щатни бройки за длъжността, а след тази дата – една; че е извършен подбор измежду всички работници или служители, изпълняващи съществените трудови функции на длъжността „Социален работник“ и че оставения на работа служител Л. В. има по-висока квалификация и работи по-добре от ищцата.

Не е спорно, а и от приложените към трудовото досие на ищцата документи се установява, че страните били в трудово правоотношение, по силата на което от 15.09.2022 г. ищцата изпълнявала при ответника длъжността „Социален работник“. В действащото до 01.01.2024 г. длъжностно разписание, с обща численост на персонала 45 души, били предвидени две щатни бройки за длъжността „Социален работник“, една от които била заета от ищцата, а другата – от Лидия Иванова Вачева. В длъжностно разписание на персонала на ДПЛУИ – с.Драганово, считано от 01.01.2024 г., била предвидена една щатна бройка за длъжността като общата численост на персонала се запазвала. Неоснователно ищцата възразява, че липсва надлежно прието ново щатно разписание, предвижащо съкращаване на щатна бройка на заеманата от нея длъжност. Съгласно чл.21, ал.1, т.

ЗМСМА правомощие на общинския съвет да одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството, която включва различни отдели, дирекции, сектори, общински предприятия и други подразделения. Като изпълнителен орган на общината по чл.44, ал.1 ,т.1 и т.7 ЗМСМА кметът ръководи цялата изпълнителна дейност на общината и организира изпълнението на актовете на общинския съвет, поради което в правомощията му се включва извършване на промени в щатното разписание, когато те не засягат структурни промени или изменение на общата численост 3 на персонала (така Решение № 812/14.05.2010 г гр.д. № 3823/2008 г. V (ІV) Г.О. на ВКС; Решение № 436/28.12.2012 г. по гр.д. № 1086/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС). В случая Кметът е утвърдил новото щатно разписание, в което общият брой на работниците и служителите се запазвал, което е в кръга на правомощията му по чл.44, ал.1 ,т.1 и т.7 ЗМСМА.

Тъй като била съкратена една от двете съществуващи щатни бройки за длъжността, ответникът е бил задължен да извърши подбор измежду всички служители, изпълняващи трудови функции с несъществени различия с тези на длъжността „Социален работник“. Подборът в случая е негово задължение, тъй като без извършването му, той не би могъл да определи кой от служителите да уволни и кой служители да запази на работа. Законността на уволнението на соченото от работодателя основание при извършен подбор е предпоставено от включване в подбора на всички служители с несъществено различаващи се трудови функции в сравнение с тези на съкращаваната длъжност и уволнение на този служител, притежаващ по-ниска квалификация и ниво на изпълнение на работата, оценени по приети от работодателя обективни признаци, съответни на критериите по чл.329 КТ. В случая ищцата е навела нарочни възражения, както относно кръга на служителите, измежду които е извършван подбора, така и за необективност на подбора и несъответствие на резултата от него с действителното положение.

Възраженията на ищцата за необективност на подбора са основани на доводи за лично отношение на Директора на ДПЛУИ – с.Драганово към ищцата след подаден от нея сигнал до Кмета на Община Горна Оряховица във връзка с организацията на работата. Противно на соченото от ответника, подобни доводи са относими, защото в предмета на производството поначало могат да бъдат включени и възражения за злоупотреба с работодателска власт. От друга страна, въпреки нарочно разпределената доказателствена тежест, ищцата не ангажира доказателства за подадения сигнал до Кмета, а и да беше – връзката между такъв сигнал и резултата от подбора не се предполага. Напротив – трудовите права и задължения се упражняват добросъвестно от всеки от субектите по трудовото правоотношение до установяване на противното (чл.8, ал.2 КТ).

Обстоятелството, че на ищцата е предложено заемането на новата незаета бройка на длъжност „Перач-ръчно“ няма придаденото му от нея значение за спора – доказателство, че решението кой да бъде уволненият служител е взето още преди комисията за подбор да бъде назначена.

Действително, такова предложение е направено само на ищцата, но не и на другата служителка, заемала длъжността „Социален работник“ (сравнение между двете трудови досиета). Дори и да се приеме становището на ищца, че това предложение обективира избора на работодателя кой от служителите да остане на длъжността „Социален работник“, това не рефлектира върху законността на уволнението. Предложението следва влизане в сила на новото щатно разписание, с което е възникнало основанието за подбор, а във времето между подбора и момента на прекратяване на трудовото правоотношение 4 няма промяна в правно значимите факти (Решение № 207/02.08.2012 г. по гр. д. № 1218/2011 г., III Г.О. на ВКС) – ищцата не е полагала труд предвид ползвания отпуск поради временна неработоспособност, нито има данни за промяна в нейната квалификация.

На следващо място, работодателят няма задължение обяви извършването на съкращаване в щата или да уведомява за подбора и да осигурява участие на служителите в него в някаква форма, както например при уредбата на реализирането на дисциплинарна отговорност (така Решение № 131/23.07.2019 г. по гр. д. № 2963/2018 г., IV Г.О. на ВКС). По тази причина поддържаният от ищцата довод, че не е узнала за подбора няма отношение към законността на уволнението.

Тъй като съкращаване на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 КТ има тогава, когато едновременно с премахване на длъжността или част от щатните бройки за нея, престава да съществува и трудовата функция за съответната длъжност, за да бъде законно уволнението на това основание, съкращаването на щата трябва да бъде реално. Когато работодателят премахва длъжността, но запазва трудовата й функция в основните и съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност или разпределя изпълнението на трудовата функция между други, назначени отпреди това служители, уволнението на посоченото основание не е законно. (така Решение № 17/31.01.2013 г. гр.д.№ 1168/ 2012 г. на ІV Г.О. на ВКС; Решение № 126 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2010 г., III Г.О. на ВКС).