Решение № 436 от 01.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Пловдив, 30.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300501661 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба вх. №19283/15.06.2023 г. от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД-гр.****, ЕИК***** чрез юрк.Д.Н. против решение № 1795/24.04,2023 г., постановено по гр. д.№10107/2022 г. на РС Пловдив, 19 гр. състав, с което са отхвърлени исковете да се признаят за установени вземанията на жалбоподателя срещу З. Г. А., че ответницата дължи сумата от 224.61 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за период 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. *****, както и сумата в размер на 22.06 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за период 02.07.2020 г. до 20.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 21.03.2022 г. по ч.гр.д.3951/2022 г. на ПРС, 22 гр.с., до окончателното изплащане. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноски за производството. Конкретно са изложени оплаквания, че неправилно РС е приел, че исковите претенции са недоказани, няма законово изискване клиентът на топлинната енергия да сключва договор с топлинния счетоводител.Дяловото разпределение на топлинната енергия в сгради ЕС е задължително съгъгасно Наредбата за топлоснабдяването, което трябва да е извършено съгласно правилата 1 на методиката за дялово рапределение към Наредбата за топлоснабдяването. От приетите по делото доказателства за собственост и справки от Службата по вписвания се установява, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот и има качеството на клиент на топлинна енергия. Счита, че неправилно и в нарушение на процесуалния закон съдът не е допуснал направеното доказателствено искане за назначаване на съдебна техническа експертиза и съдебна счетоводна експертиза за доказване на количеството топлинна енергия, начислено на ответницата за процесния период, правилното извършване на дяловото разпредение на топлинната енергия, нейната стойност и дали тя съответства на исковата претенция, както и размера на дължимото обезщетение за забава.

Ответникът З. Г. А. с ЕГН:********** от гр. ***** чрез адв.Е. Т. изразява становище за неоснователност на жалбата, иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, претендира присъждане на разноски. Счита, че правилно съдът е приел, че претенциите не са доказани.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с петитум: да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 224,61 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в апартамент №44, находящ се в гр.*****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., сумата 22,06 лв.-лихва за забава за периода -02.07.2020-20.03.2022, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Ответникът чрез особения си представител алв.Е. Т. оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не няма доказателства ответницата да е собственик на процесния имот.

От представените по делото НА № ***,н.д.№*****/1988 на Нотариус при ПРС и справка от Агенция по вписванията /л.49 и 50 от д.РС/ е видно, че въззиваемата е собственик на топлоснабдения имот,находящ се в гр.*****,ап.44.

От заключението на изготвената пред ПОС съдебно-техническа – заключение от 07.11.2023г., изпълнена от в.л. В. Ш., не оспорено от страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че процесият имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция (чл. 153, ал. 1 от ЗЕ), работеща като е подавала ТЕ за отопление БГВ, ТЕ; процесният имот е с отопляем обем 122 куб.м;в ап.44 има монтирани 3 бр. отоплителни тела тип радиатор, снабдени с ИРУ както и щранг лира с мощност 427W, която не се отчитала с уред, поради което се начислява ТЕ по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло; Имотът се водил необитаем, поради което за процесния период не е отчетено потребление на ТЕ, както и потребено количество топла вода от БГВ, но е отчетена стойност на ТЕ, отдадена от сградната инсталация,съгл.т.6.1.1 от Методиката към Наредба №16-334 за топлоснабдяването и т.6.7, вр. с т.6.5 от Методика за дялото 2 разпределение на ТЕ в гради ЕС приложение към чл.61,ал.1 от Наредба №Е-РД-041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването – за 1бр.лира по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло /427W поради липса на уред заотчет/. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за периода 01.05.2020-30.09.2021 г. по месеци е общо 1,55905 МВч, в т.ч.1,29511 МВЧ за отдадена та от сградната инсталация и 0,26394 МВЧМ за отопление само от щраг-лира и 0,0МВЧ за БГВ. ВЛ е установило, че няма разлика между рапредЕ.та ТЕ от топлинния счетоводител „Нелбо“ЕАД и начисленото от ЕВН; че начинът на разпределение и начиславяна на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове.

От заключението на ВЛ Л. К. от 18.01.2024 г.на изготвената пред ПОС счетоводна експертиза, неоспорена от страните, е видно, че всички фактури са съставени според данните нзапотребеното количество ТЕ и по цени, определение от КЕВР, че общият размер на задължението на ответника след приспадане на т.н. „минусови изравнителни сметки“ за периода 01.05.2020г- 30.09.2021 е в размер на 224,61 лв.-главница, и 22,96 лв.- лихва за забава или всичко 247,57 лв., която сума е дължима от въззиваемия и неплатена.

Съдът кредитира заключението на приетите пред ПОС СТЕ и ССЕ като безпристрастни, обективни и компетентно изготвени, поради което приема, че въззиваемият дължи заплащане на стойността на доставената му по този начин топлоенергия до размера посочен от ВЛ.

Следователно, размерът на задължението на ответника за процесния период е в претендирания от ищеца размер, поради което предявените искове са доказани по основание и размер.

Като е достигнал до други правни изводи за недължимост на цената, начислена за топлоенергия за отопление, и е отхвърлил исковете за посочените по-горе разлики за главницата и мораторните лихви, РС е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо това следва да се присъдят исковите суми.

На жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски за производството, които видно са в размер на 1350 лв., от които 800 лв.-пред ПОС /за ДТ50лв.,за ВЛ-300лв., 300 лв.възнаграждение за особен представител и 150 лв.юрк.възнаграждение/ и пред РС –475лв. /75 лв. за ДТ,300лв.- за особен представител и 100 лв.- юрк.възнаграждение/, както и 75 лв. за запведното произвоство /ДТ+юрк.възн./.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1795/24.04,2023 г., постановено по гр. д.№10107/2022 г. на РС Пловдив, 19 гр. състав - изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че З. Г. А. с ЕГН:********** от гр. ***** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД-гр.****, ЕИК***** сума от 224.61 лв., 3 представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за период 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. *****, както и сумата в размер на 22.06 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за период 02.07.2020 г. до 20.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.03.2022 г. до окончателното изплащане , , за които вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК, постановена по ч. гр. д. №3951/2022 г. на ПРС, 22 гр.с..

ОСЪЖДА З. Г. А. с ЕГН:********** от гр. ***** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД-гр.****, ЕИК***** сумата от 1350 лв., представляваща разноски за производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4