Решение № 8110 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8110 гр. С., 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110146057 по описа за 2025 година намери следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от Е. против Е. М. З. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2090,60 лева, представляващи заплатено от ищеца застрахователно обезщетение без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.2025 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 31.12.2019г., в гр. *** при моста на река В., настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на МПС марка „Форд Фиеста“,, с рег. № ***, вследствие на което били нанесени вреди на МПС марка „Рено Клио“, с рег. № ***. Събитието било описано в двустранен констативен протокол, видно от който л.а. Форд Фиеста навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил спрелия л.а. Рено Клио. Между страните бил сключен застрахователен договор Каско № *** от 15.01.2020 г., валиден към датата на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие ответникът предявил към ищеца претенции под №*** от 15.01.2020 г. за обезщетяване на претърпените от него имуществени вреди, настъпили вследствие на горепосоченото ПТП. Ремонтът бил извършен в официален сервиз и бил на стойност 2090,60 лева, платени от ищеца. С оглед предявяване на регресна претенция била направена проверка за наличието на задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на другия участвал в произшествието автомобил марка Форд Фиеста с ДК№ ***, от която се установило, че той бил застрахован към ЗАД „Далл Богг живот и здраве“. В отговор на изпратената регресна покана това лице заявило, че сключената при него застрахователна полица има за предмет лек автомобил Форд Еверест и е собственост на Н., а не на А.А.. В следствие на горното до лицето А.А. - посочен в двустранния констативен протокол, като собственик на лек автомобил Форд Фиеста , ДК№ *** било изпратено писмо за документи. В отговор на последното г- н А.А. И.

– водач на л.а, Форд Фиеста предоставили валидна застрахователна полица за застраховка Гражданска отговорност , както и копие на Двустранен 1 констативен протокол ведно с подробни писмени обяснения относно причините и обстоятелства касаещи настъпването на произшествието.

Съгласно изложеното от двете лица, регистрационният номер на лек автомобил Форд Фиеста както и механизмът на ПТП не кореспондирали с първоначално декларираните от ответника по настоящото дело и представения от него Двустранен констативен протокол за ПТП. Ищецът твърди, че представеният от ответника двустранен констативен протокол бил с невярно съдържание и че той всъщност не е трябвало да заплаща процесното обезщетение. Моли съда да осъди ответника да му я заплати, претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва фактите, че е собственик на МПС марка „Рено Клио“, с рег. № ***, факта, че този автомобил бил застрахован по застраховка Каско към ищеца, както и че последният заплатил сумата от 2090,60 лева. Оспорва твърдението на ищеца, че бил декларирал обстоятелства, които не отговарят на действителността. Счита, че ищецът правилно и в изпълнение на задълженията си по застраховка Каско е изплатил процесната сума. Оспорва автентичността на приложения към исковата молба – л. 17 от делото – констативен протокол, като твърди, че същият не бил подписан от него.

Оспорва и получаването на Регресна покана изх. № ***. Прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.

В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват. Ищецът не изпраща представител, подава писмена молба, с която поддържа исканията си. Ответникът изпраща представител, чрез когото също поддържа исканията си.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: между страните са безспорни фактите, че ответникът е собственик на МПС марка „Рено Клио“, с рег. № ***, че този автомобил бил застрахован по застраховка Каско към ищеца, както и че последният заплатил сумата от 2090,60 лева.

От ищеца е представен препис от Двустранен констативен протокол от 31.12.2019 г. (л. 16 по делото), описващ следната фактическа обстановка: на тази дата в гр. С., при моста на река В. л.а. Форд Фиеста, собственост на А.А., управляван от А. И. е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил управлявания от ответника л.а. Рено Клио. Въз основа на така описаната фактическа обстановка ищецът е заплатил застрахователното обезщетение в размер на 2090,60 лева. Ищецът твърди, че този протокол представлява документ с невярно съдържание.

Представен от ищеца е също препис от Двустранен констативен протокол от 31.12.2019 г. (л. 17 от делото) описващ следната фактическа обстановка: на тази дата и двата автомобила са навлезли едновременно в паркинг, частен терен или черен път – единият при завой наляво, а другият при завой на дясно – при което между тях е настъпил удар. Ищецът твърди, че този протокол описва достоверната фактическа обстановка и тъй като тя се различава значително от описаната в първия протокол, счита, че не е следвало да заплаща застрахователно обезщетение. Тъй като го е заплатил претендира връщането му на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В срока за това от страна на ответника беше оспорена автентичността на този втори Двустранен констативен протокол. От него бяха наведени 2 твърдения, че подписът, положен за участник А, не е положен от него. За доказване на това твърдение беше изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза. Същата установява, че както текстът, така и подписът за участник А в Двустранен констативен протокол от 31.12.2019 г. (л.

17 от делото) не са положени от ответника. Установява също така, че подписът за участник А в Двустранен констативен протокол от 31.12.2019 г. (л. 16 от делото) също не е положен от ответника.

На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи: ищецът претендира заплащане на сумата от 2090,60 лева, за която твърди, че е заплатил без основание на ответника, поради което има вземане към него на тази стойност. За установяване на това субективно право е необходимо да се установят следните факти: 1) Заплащане от страна на ищеца на тази сума; 2) липса на основание. Първият факт е безспорен между страните. По отношение на втория, ищецът извежда претенцията си за липса на основание с обстоятелството, че третите по делото лица – А.А. и А. И. – са декларирали фактическа обстановка, която е различна от декларираната от ответника. Тази различна обстановка беше описана в Двустранен констативен протокол от 31.12.2019 г. (л. 17 от делото), чиято автентичност беше безспорно оборена от представената по делото съдебно-почеркова експертиза.

Налага се изводът, че този документ е с невярно съдържание и с невярно авторство, поради което не може да бъде ценен като доказателство. По този начин от доказателствената съвкупност не може да се установи твърдението в исковата молба, че фактическата обстановка на процесното ПТП е била различна от посочената в Двустранен констативен протокол от 31.12.2019 г. (л.

16 от делото). Действително, подписът на ответника, положен в този протокол, също е неавтентичен, съгласно експертизата по делото и този документ също следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност. Неистинността на този документ обаче не е доказателство, че фактическата обстановка на процесното ПТП не се е развила по начина, описан в него. На следващо място съгласно чл. 380 КЗ не двустранният констативен протокол е основание за застрахователя да заплати застрахователното обезщетение, а подадената от ответника декларация (л. 8 от делото). Такава декларация безспорно е била отправена до застрахователя, извършен е оглед и е издадено възлагателно писмо към доверен сервиз. След анализ на доказателствената съвкупност настоящият състав счита, че не са налице доказателства, от които да може да се направи безспорен извод, че процесното ПТП се е развило при фактическа обстановка, различна от декларираната от ответника. Поради това ищецът е имал задължение да изплати застрахователното обезщетение и сумата от 2090,60 лева не е платена без основание. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответника.

От него бяха заплатени 255,64 евро – адвокатско възнаграждение и 110 евро – депозит за експертиза, които са доказани и следва да се присъдят. Сумата от 70 евро, която беше определена за плащане в открито съдебно заседание от 06.04.2026 г., все още не е заплатена. На основание чл. 77 ГПК тази сума следва да бъде присъдена в тежест на ответника и възстановена на ответника от ищеца след заплащане.

Тъй като съдебното дирене по делото беше приключено след 01.01.2026 г. настоящият състав счита, че търсените суми следва да бъдат преизчислени в евро като действаща парична единица в Република България към този момент.

3

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е., ЕИК: *** и адрес гр. С., бул. *** срещу Е.

М. З., ЕГН: ********** със съдебен адрес: гр. С., ул. ***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1068,91 евро, представляваща заплатено без основание застрахователно обезщетение вследствие на настъпило на 31.12.2019 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.09.2025 г. до окончателното плащане като неоснователен.

ОСЪЖДА Е., ЕИК: *** да заплати на Е. М. З., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските по делото както следва: 255,64 евро – адвокатско възнаграждение и 110 евро – депозит за експертиза.

ОСЪЖДА Е. М. З., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 70 евро невнесен депозит за експертиза.

ОСЪЖДА Е., ЕИК: *** да заплати на Е. М. З., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 70 евро невнесен депозит за експертиза при условие, че тази сума бъде внесена от Е. М. З., ЕГН: ********** по сметка на Софийски районен съд.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4