Решение № 80 от 27.12.2024, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Кула, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20241330100007 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД от В. Ж. В. ЕГН:

**********, жив. в с.**************, общ. ****, обл. ******, ул.“ ****** и С. Ж. М., ЕГН:********** от гр.******, чрез адв. И. В. И. от АК – ******, адрес - гр.******, ул.“************ против С. В. В., ********** от гр.

******, ж.к. „ ************** и Ф. Б. Р., ЕГН:**********, ЛНЧ: ********** от гр.В., ********************** с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че сключеният между тях договор за покупкопродажба на недвижим имот, оформен като Нотариален акт №********************г. на нотариус е рег.№256 с район на действие РС Кула е нищожен за размера над 17/60 ид.ч. от имот - нива, 2-ра категория с площ от 29509кв.м., с идентификатор ************* в землището на с.**************, местност „С.“ поради противоречие със закона.

В исковата молба се излагат твърдения, че на *********г. ответницата С. В., която е леля - сестра на бащата на ищците, е извършила разпореждане с наследствен недвижим имот, като е направила дарение на 1/20 ид.ч. и продажба на: 9/20 ид.ч. от имот - нива, 2-ра категория с площ от 29509кв.м., с идентификатор ************* в землището на с.**************, местност „С.“, като дарението е материализирано с

Нотариален акт

№******************г. на нотариус с рег.№256, а продажбата е материализирана с Нотариален акт №********************г. на Нотариус с рег.№256 с район на действие РС - Кула на втория ответник, като в посочените нотариални актове е записано, че ответницата като дарител и продавач, дарява и продава собствените си 1/20 и 9/20 ид.ч. от описания недвижим имот.

Ищците твърдят, че към момента на продажбата ответницата не е била собственик на 1/2 или 10/20 ид.ч. от описания имот, а като наследник на собственика има по-малък дял от наследството. Твърдят също, че имотът е възстановен в собственост на общият им наследодател Л.П. В. - б.ж. на 1 с.************** с Решение №********************г. на РС - Кула и с Решение №************г. на ПК – Кула, а след смъртта на В. нейни наследници са съпругът

В. Ж. В. /дядо на ищците/, Ж. В. Ж. /баща на ищцети/ и ответницата С. В., които наследяват по 1/3 ид.ч. от имота, като преди смъртта на В. Ж. В., същият е направил завещателно разпореждане, като със саморъчно завещание, заверено под №32 към Нот.дело №***************г. по описа на ВРС и обявено с Протокол от *********г. на съдия по вписванията при ВРС, е завещал наследената 1/3 ид.ч. от своята съпруга,от процесния имот на бащата на ищците, на когото последните са наследници. Излага се в исковата молба, че съгласно разпоредбите на ЗН, ищците по закон и по завещание са наследници на 4/6 или 40/60 ид.ч., а ответницата наследява 2/6 или 20/60 ид.ч. от процесния имот, като с договора за дарение ответницата се е разпоредила с 3/60 ид.ч. и с договора за покупкопродажба, ответницата се е разпоредила с 27/60 ид.ч. или общо с 30/60 ид.ч. в нарушение на закона, тъй-като наследява само 20/60 ид.ч.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В., в който оспорва предявения иск, като посочва, че представеното завещателно разпореждане е недействително на основание чл.19 ал.1 ЗН, като приема, че саморъчното завещание от ********г. от В. Ж.

В. е частно завещателно разпореждане по смисъла на чл.16 ал.2 ЗН, тъй като наследодателят В. Ж. В. се е разпоредил с определено имущество-1/3 ид.ч. от нива в местността „Л.“ при съседи :И. С.Ц., път, Ц.Д. и Н.М., посочено в завещателното разпореждане, в полза на своя син - Ж. В. Ж. за времето след смъртта му и по този начин му е придал качеството на заветник.Посочва се също, че завещателното разпореждане е съставено на ********г. от завещателя В., който е починал на ********г., като след неговата смърт е възстановено правото на собственост по отношение на имота, предмет на частното завещателно разпореждане, а именно - Имот N ******* по т.2 от решението - в м. С. - 29.500 дка.Прави искане за присъждане на разноски.

След депозиране на отговора ответницата В. е починала и с Определение № *************г. съдът е конституирал като страна в производството наследникът на В. - О. В. Ц., ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. „ ****************, който също е оспорил иска на същите основания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника Ф. Б. Р., с който оспорва предявения иск. Излага твърдения, че от доказателствата по делото е видно, че със завещанието, на което се позовава ищеца В. Ж. В., неговият дядо В. Ж. В. със саморъчно завещание от ********г. е завещал на сина си Ж. В. Ж. полагащата се на завещателя част от 1/3 от недвижим имот, бивша собственост на съпругата на завещателя Л.П. В., починала на ********г., с площ на имота от 30 декара, находящ се в местността „Л.", с посочени в завещанието съседи на имота, като със същото завещание В. Ж. В. е завещал на внука си, ищеца В. Ж. В. притежаваните от завещателя земеделски земи в общ размер на 153 дка., находящи се в землището на с. **************.Твърди се, че В. Ж. В. е починал на ********г., а завещанието е било обявено с протокол от ********Г. С Решение № **** за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. ************** от *******г. на Поземлена комисия в Община Кула по преписка № ************г., е било възстановено, съгласно плана за земеразделяне, правото на собственост върху процесните земеделски земи, бивша собственост на Л.П. В.. В отговора се посочва, че основният спор по делото е 2 за смисъла и значението на изразената от В. Ж. В. воля в завещателното разпореждане от ********г. - дали завещателното разпореждане се отнася до цялото имущество на завещателя, при което синът му Ж. В. Ж. има качеството на негов наследник или завещателното разпореждане се отнася до определено имущество, при което Ж. В. Ж. е заветник. Посочва също, че съдебната практика приема, че при спор за това дали едно завещание е общо или частно, следва да се изхожда от обема на наследственото имущество към момента на откриване на наследството и че когато завещаните имоти се изброяват, като се конкретизира техния размер, местонахождение, и пр., се касае за частно завещателно разпореждане /завет/ по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН, както и че съдебната практика приема, че няма законова пречка намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде обективирано и чрез посочване на отделните предмети от него, които формират съвкупността, поради което обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване на конкретното имущество, което се завещава, не е достатъчно същото да се квалифицира като завет по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН; че когато е завещано конкретно имущество, за определяне характера на завещанието като общо или частно следва да се има предвид дали наследството не се изчерпва с предмета на завещанието; че когато от доказателствата по делото е видно, че няма друго имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по чл. 16, ал.1 ЗН. Твърди, че в случая в завещанието имаме посочването на две отделни лица, нито едно от които не се легитимира като наследник по см. на чл. 16 ал. 1 от ЗН, тъй като му е завещано не цялото или дробна част от имуществото на завещателя, а обособено имущество, поради което е безспорно, че се касае за частно завещателно разпореждане /завет/ по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН. Прави искане, съдът да приеме, че от съвкупната преценка на изразената в завещанието воля и на всички обстоятелства и доказателства по делото е видно, че завещателното разпореждане в случая не е общо. В завещанието изрично е посочено, че В. Ж. В. завещава на внука си В. Ж. В. „всички земеделски земи в размер на 153,600 дка., които са негова собственост, намиращи се в землището на с. **************", а на сина си си Ж. В. Ж. завещава „полагащата ми се 1/3 част от земеделската земя която притежаваше моята съпруга Л.П. В., в размер на 30 декара в местността „Л.".

Т.е. предметът на завещателните разпореждания е посочен и ограничен до определени имуществени обекти - за всеки от заветниците - притежаваните от наследодателя В. Ж. В. земеделски земи възстановени му в лично качество, и наследствените права върху земеделски земи лична собственост на починалата му съпруга.Липсва завещателно разпореждане относно вторият от процесните два имота. Твърди, че за да е налице универсално завещание, в полза на лицето следва да се завещае или цялото имущество, или дробна част от същото (независимо от възможните различни начини за неговото индивидуализиране). Посочва се, че в настоящия случай не е така - видно от текста на завещанието, в полза на две лица са завещани различни имущества (различни земеделски земи), но не дробна част от тях, а разгледани като самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което нито едно от тези лица не отговаря на дефиницията за универсален наследник по завещание, дадена в чл. 16, ал. 1 ЗН, тъй като нито едно от тях не е придобило цялото имущество или дробна част от него и поради това се явява заветник титуляр на определени имуществени права и по този начин недвижимият имот, завещан от В. Ж. В. със саморъчно завещание от ********г. на сина си Ж. В. Ж. се явява само част от имуществото му като съвкупност.

3

Определеният за получаване от Ж. В. Ж. недвижим имот по завещанието е „определено имущество" по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН, а завещанието е частно завещателно разпореждане по чл. 16, ал. 2 от ЗН.Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗН, заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Посочва се, че собствеността върху тези имоти обаче не е била възстановена към момента на смъртта на Л.П. В., нито към момента на смъртта на съпруга - завещателят В. Ж. В. - административното решение за възстановяването на имотите е било постановено и е влязло в сила едва на *******г., след смъртта на завещателя В. Ж. В.. Приема, че завещателното разпореждане от ********г. относно този имот няма действие (явява се недействително) и процесиите два имота са предмет на наследствено правоприемство за всички наследници по закон на Л.П. В., те са тяхна съсобственост в законните квоти, съгласно ЗН. Твърди, че след като основанието да се зачете частното завещателно разпореждане е наличието на вещта в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството, то ако към този момент няма завършена административна процедура по възстановяване собствеността на конкретен земеделски имот с решение на Общинската служба по земеделие (поземлената комисия), заветът е недействителен по общите правила на ЗН

В условията на евентуалност ответникът Ф. Б. Р. предявява обратен иск против ответника Ц. с искане за връщане на сумата от 9 555,55 лв. съставляващи част от цената, която е платена по договора за покупко продажба, обективиран в Нотариален акт № ******************г. на нотариус с peг. № 256 с район на действие PC Кула, с обща стойност на договора 25800 лв., който иск е приет от съда за съвместно разглеждане с Определение № ****************г. и е разпоредил да бъде изпратен препис от същия на ответника Ц., от който, в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който оспорва иска изцяло, като се излагат твърдения, че първоначалният иск, в който се твърди че процесният договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт №************ от *********г. на нотариус с per. 256, в частта му над 17/60 ид.ч. е нищожен, е неоснователен освен поради доводите, посочени в първите писмени отговори и поради следното: Неоснователни се явяват претенциите за прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба на процесиите недвижими имоти над 17/60 ид.ч. и с основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД. По този въпрос е налице непротиворечива съдебна практика, а именно, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, тъй като не попада в хипотезата на чл. 26 от ЗЗД. В решенията си ВКС нееднократно е посочвал, че подобна разпоредителна сделка не е нищожна. Извършената продажба на чужд недвижим имот или идеална част от него няма вещно - транслативен ефект, като в същото време продажбата е валидна правна сделка, която обвързва страните по нея. В разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД изчерпателно са посочени основанията за обявяване на един договор за нищожен. Продажбата на чужд имот или идеална част от него не е посочена като основание за нищожност на договор, като в тази насока е и константната съдебна практика.