Решение № 527 от 23.06.2025, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 1750/2024
- Вид
- Решение № 527
- Подписан
- 23.06.2025
- В сила
- 01.08.2025
- Състав
- Георги Кирилов Пашалиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 527 гр. Добрич, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20243230101750 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: град София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В, срещу Н. Н. И., ЕГН **********, с адрес: с. С., ул.
„Първа“ № 13, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за цесия от 01.04.2022 г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1176/2024 г. по описа на Районен съд Добрич:
1)
1200, 00 лева, представляващо главница по договор за потребителски кредит № 372775, сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД на 19.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата;
2) 126, 34 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 19.11.2019 г. до 04.08.2020 г.;
3) 279, 36 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.08.2020 г. – 05.04.2024 г.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Сити кеш“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 376175 на 29.11.2019 г. По силата на съглашението кредитодателят е предоставил на ответника сумата от 1200, 00 лева. Ответникът от своя страна се е задължил да върне сумата на 37 месечни вноски при възнаградителна 1 лихва от 40, 05 %. Задължението е следвало да се изплати до 04.08.2020 г., но Н. Исамил не е погасил кредита. Останала е за плащане цялата главница и възнаградителна лихва от 126, 34 лева, за периода от 19.11.2019 г. до 04.08.2020 г. Освен това е начислено и обезщетение за забава в размер на 279, 36 лева, за периода от 04.08.2020 г. – 05.04.2024 г.
Впоследствие вземанията са били прехвърлени от „Сити кеш“ ООД на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за цесия от 01.04.2022 г. Изтъква се, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия на неговия настоящ адрес, както и с СМС на посочения от него телефонен номер.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания. Районен съд Добрич е уважил заявлението на ищеца за процесните суми, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д 1176/2024 г. Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд.
В съдебно заседание не се явява представител на дружеството.
Ответникът не е подал отговор в законоустановения едномесечен срок, чрез особения представител.
Последният е подал становище преди първото по делото открито съдебно заседание. Адвокат Г. счита, че исковата молба е нередовна, защото не става ясно как е формиран глобалният размер на претенцията за главница.
Липсва и период, за който се дължи. Прави възражение и за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Особеният представител не се явява в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените доказателства се установява, че между ответника и „Сити кеш“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 372775 на 19.11.2019 г. (Договора). По силата на съглашението кредитодателят е предоставил на ответника сумата от 1200, 00 лева. Ответникът от своя страна се е задължил да върне сумата на 37 вноски, в срок до 04.08.2020 г., при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 05 %.
Заемната сума е получена от ответника на датата на 19.11.2019 г. – чл. 4, ал. 1 от Договора.
Видно от приложения договор за продажба и прехвърляне на вземания, на 01.04.2022 г. „Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета България“ ЕООД са се споразумели първото дружество да прехвърли на второто вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от „Сити Кеш“ ООД. Тези вземания са индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Процесните вземания, произтичащи от договора за заем, сключен на 19.11.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД, като заемодател, и Н. И., като заемател, са отразени в представеното извлечение от Приложение № 1. В т. 4.3 се 2 съдържа упълномощително изявление на „Сити Кеш“ ООД, от което става ясно, че последното е упълномощило ищеца да уведоми всички длъжници за извършената цесия от името на заемодателя. Приложено е уведомление за цесия от ищеца до ответника, като няма данни за връчването му (л. 12).
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Добрич на дата 15.04.2024 г., с което е искал да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за процесните суми, предмет на настоящото производство.
Заповедният съд – Районен съд Добрич, е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 580/18.04.2024 г. по ч.гр.д. № 1176/2024 г. по описа на Районен съд Добрич, с която е разпоредил на ответника да заплати на ищеца процесните суми.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което, в изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят е предявил установителен иск за вземането си.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
По иска за главницата е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „Сити кеш“ ООД по договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата; наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.
По иска за възнаградителна лихва е негова тежестта да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „Сити кеш“ ООД по договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата, уговорка за плащане на възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на претендираната лихва; наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.
В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение между „Сити кеш“ ООД и ответника, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит № 372775 на 19.11.2019 г. Установи се, че заемодателят е изпълнил основното си задължение по договора и е предоставил заемната сума от 1200, 00 лева на ответника.
3
В настоящото производство се поставя въпросът дали цесията е породила действие спрямо ответника поради неизпълнение на задължението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Настоящият състав счита, че уведомяването на ответника за извършеното прехвърляне на вземания е осъществено с получаване на книжата по делото от особения представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК . В този смисъл е и Решение № 122 от 28.04.2023 г. на Окръжен съд Добрич по в. гр. д. № 170/2023 г., където е прието: „Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от кредитора -цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител.
Приемането на изявления е деятелност, покриваща се с т. нар. пасивно представителство и представлява част от правомощията на особения представител да получава адресираните до отсъстващия ответник изявления на съда и на ищеца. Ако особеният представител не разполага с такова правомощие, неговото участие в процеса би било лишено от смисъл. Приемането от особения представител на материалноправното изявление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до отсъстващия ответник е допустимо, защото не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права. Отделно от това длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице и то до момента на уведомлението, каквито възражения липсват в отговор на исковата молба, като от друга страна по делото е установено, че вземанията не са погасени. Ето защо, противно на поддържаното от ответника, по-късното уведомяване за цесията на длъжника, който не е изпълнил на стария кредитор, не е предпоставка за нередовност на подаденото от цесионера – ищец заявление по чл. 410 от ГПК, не е предпоставка за липса на активна процесуална легитимация за ищеца да предяви иск за установяване съществуването на вземането, за които по подаденото от него заявление е издадена заповед за изпълнение, респ. не обуславя неоснователност на претенцията му.“
Доколкото ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на дълга си, следва да бъдат приложени неблагоприятните последици на доказателствената тежест на чл. 154, ал. 1 от ГПК. С оглед всичко изложено искът за претендираната главница в размер на 1200, 00 лева трябва да бъде уважен в цялост.
Искът за възнаградителна лихва подлежи на отхвърляне. Този извод се аргументира с размера , преценен в съответствие с принципа на свободата на 4 договаряне. Нормотворецът не е ограничил размера на договорното възнаграждение, както го е направил за законната лихва. Следователно, приложим е принципът на свободно договаряне, установен в чл. 9 от ЗЗД, но при съблюдаване на добрите нрави и повелителните норми на закона. В съдебната практика е застъпено становище, че възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Настоящият състав също възприема това становище.
От Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения се извежда, че размерът на законната лихва е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. На 01.07.2020 г. основният лихвен процент на БНБ е бил 0.00. Следователно, към момента на сключване на договора за потребителски кредит законната лихва е била 10, 00 %. При възнаградителна лихва от 40, 05 % е видно, че същата е по-голяма от трикратния размер на законната лихва. Оттук се заключава, че договорното възнаграждение противоречи на добрите нрави. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС - Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№ 315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о. Ето защо, искът за възнаградителна лихва от 219, 43 лева, за периода от 02.01.2020 г. до 04.01.2021 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По акцесорния иск с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е в тежест на ищеца да установи паричното задължение на ответника и настъпилата забава на последния за изпълнение на паричното задължение.
По делото се установи, че главницата от 1200, 00 лева е получена от ответника и не е погасена. При това положение след настъпване на падежа на първата месечна вноска – 26.11.2019 г., ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата до 05.04.2024 г., когато е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира обезщетение за забава върху главницата в размер на 279, 36 лева, от един по-късен момент, считано от 04.08.2020 г. до 05.04.2024 г.
Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f410eb0-d8ee-490b-9092-1aebe8f3850a