Присъда № 74 от 10.11.2021, Районен съд - Плевен

Мотиви към Присъда №74/10.11.2021г., постановена по НОХД №1111/2021г. по описа на РС-Плевен.

Плевенската районна прокуратура е повдигнала обвинение против Н. Н. Н. от гр.

Плевен с ЕГН: ********** за това, че на 22.06.2019 година в град Плевен, причинил на ЦВ.

АН. АСП. от град Плевен, лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на носа с разместване на фрагментите, две разкъсно-контузии рани на лицето в дясно, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око и излив на кръв под конюнктивата на същото, неголеми оток и кръвонасядане на шията, дясната ушна мида и зад нея, довели до разстройство на здравето временно, неопасно за живота му, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

Представителят на РП-Плевен поддържа обвинението срещу подсъдимия Н. Н. Н. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

Счита същото за доказано по категоричен и несъмнен начин с оглед събраните по делото доказателства. Излага подробни доводи в подкрепа на обвинителната теза. Моли съда да постанови осъдителна присъда, като предлага на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК към установения от закона минимум, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. І от НК да бъде отложено с 3-годишен изпитателен срок. Счита, че това по вид и размер наказание би способствало за осъществяване целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.

Частният обвинител ЦВ. АН. АСП. лично и чрез адв. Хр. К. от ПлАК от ПлАК пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Н.. Относно вида и размера на наказанието ангажира становище, че наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, чието изпълнение да бъде отложено с подходящ изпитателен срок се явява справедливо и би постигнало целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК.

Защитникът на подсъдимия

Н. Н. Н. - адв.

Н.М. от ПлАК пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитния му.

Взема становище, че от събраните в хода на проведеното наказателно производство доказателства не може да се направи обоснован и категоричен извод, че подсъдимият Н. е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Излага подробни доводи в подкрепа на защитната теза. Моли съда, ако счете, че са налице доказателства за извършено от подсъдимия Н. престъпление от общ характер, то да съобрази добрите му характеристични данни, а именно, че е военнослужещ и е коригирал своето поведение и да му наложи минимално по размер наказание лишаване от свобода, като отложи изтърпяването му с тригодишен изпитателен срок.

1

Подсъдимият Н. Н. Н. поддържа изразеното от защитника му становище. При осигуреното му от съда право на последна дума завява: „Ако се установи, че аз съм го направил, съм съгласен да си понеса наказателната отговорност, но аз не съм сигурен, че аз съм ударил този човек“.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н. Н. Н. е роден на **, живее в същия град, *, *** гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан /има административно наказания по реда на чл. 78а от НК/, ЕГН: **********.

Подсъдимият Н.Н. и свидетелят Т. Р. Б. /по отношение на когото наказателното производство е прекратено по НОХД №1312/2021г. на РС-Плевен на основание одобрено споразумение/ живеели в град Плевен, обл. Плевенска. Познавали се и поддържали приятелски отношения. Вечерта на 21.06.2019 година двамата били заедно и посетили нощно заведение в централната част на град Плевен, където употребили алкохол.

Същата вечер свидетелите Й.И., Ц.А., Е.Ф. и А.П. празнували рождения ден на свидетелката ***. Заедно и с други лица били в питейно заведение клуб „***“. Около 04.30 часа, вече на 22.06.2019 година се отправили към стоянка за таксита, находяща се до “Спортно информационен център“ в град Плевен. По същото време и на същото място се намирали и подсъдимият Н. и свидетелят Б.. Без основателна причина, по хулигански подбуди, последните предизвикали спречкване с компанията на свидетелите, в резултат на което подсъдимият Н. нанесъл удар на свидетеля Ц.А. в лицето и той паднал на земята. Така му причинил телесни увреждания, довели до разстройство на здравето му, временно и неопасно за живота му. Когато свидетелят И. видял това, му се притекъл на помощ.

Подсъдимият Н. тичешком се отдалечил в посока Поликлиниката, а свидетелят Б. побягнал в посока Централен МОЛ Плевен, пл. Свобода. Свидетелят И. ги последвал. Бързо ги настигнал и ги попитал защо са ударили приятеля му. Свидетелят Т.Б. също по хулигански подбуди и без причина, веднага му нанесъл силен удар в челюстта, с което причинил на И. контузии рани на горната и долната устна, счупване на горната челюст в областта на т.н.

„алвеоларен израстък“, травматично избиване на два горни зъба и счупване на коронките на другите два зъба, за което с влязъл в сила съдебен акт, постановен по НОХД №1312/2021г. по описа на РС-Плевен е бил осъден на осн. чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК на наказание – една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК ефективното му изтърпяване било отложено с 2 тригодишен изпитателен срок.. Очевидци на случващото станали и свидетелите Д.В. и И.В..

В хода на проведеното досъдебно производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, като съгласно даденото по същата заключение на ЦВ. АН. АСП. е причинено счупване на костите на носа с разместване на фрагментите, две разкъсноконтузии рани на лицето в дясно, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око и излив на кръв под конюнктивата на същото, неголеми оток и кръвонасядане на шията, дясната ушна мида и зад нея. Уврежданията са резултата от удар с твърд, тъп предмет с ограничена удряща повърхност, възможно невъоръжена ръка. Описаните травми са причинили разстройство на здравето, временно и неопасно за живота му.

По случая било образувано и проведено досъдебно производство.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите ЦВ. АН. АСП., Й. В. ИВ., Е.Е. Фелизова и Ал. Кр. П., като логични, убедителни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Същите пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти. Съдът съобрази, че свидетелят А. в известна степен би могъл да бъде считан за предубеден от изхода на делото, доколкото е конституиран в настоящото производство и като частен обвинител, но след като намери, че показанията му се подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал счете, че следва да бъдат приети с доверие.

Показанията на свидетеля А. изясняват времето, мястото и механизма на извършване на престъпното деяние, а така също и вида и характера на причинените вредни последици и продължителността и тежестта на претърпените болки страдания. Същият недвусмислено посочва, че деянието е извършено около 04:00 часа на 22.06.2019 година в централната част на град Плевен в близост до Спортно-информационния център. Този свидетел пресъздава свои преки и непосредствени впечатления, според които на инкриминираните дата и място се прибирал заедно със свидетелите Й. В. ИВ., Ал. Кр. П. и Е.Е. *** от питейно заведение – клуб „***“. Членовете на така сформираната компания възнамерявали да ползват таксиметрови услуги, като за това се били упътили към намиращата се в близост стоянка за таксите, разговаряйки единствено и само помежду си. С достатъчни яснота и конкретика този свидетел описва механизма на осъществените противоправни действия, както и настъпилите от тях последици. Твърди, че докато се е движел в посочения участък му бил 3 нанесен удар в гърба, от който му причерняло и паднал на земята. Опитал се да се изправи, но последвал втори удар с юмрук в лицето, в дясно, странично и след него усетил топлина около лицето. Впоследствие посетил Център за медицинска помощ и последством скенера, който му бил направен били констатирани фрактура на носа и открити рани по лицето.

Свидетелят А. изпитвал болки и страдания поне 10 дни, през които бил с тампона да в носа и в двете ноздри. Бил настанен в болнично заведение за 3 дни, а след това се възстановявал в продължение на 1-2 седмици.

В този смисъл са и показанията на свидетелите Е.Е. ***, Й. В. ИВ. и Ал. Кр. П., които са категорични, че на инкриминираните дата и място са се движели в централната част на град Плевен в близост до Спортно-информационния център, като не са инициирали с други лица. Свидетелят И. посочва, че докато компанията му се придвижвала по пешеходната зона, недалеч от Казиното, видял, че подсъдимият и свидетелят Б. седели на пейка, като последният бил с разкопчана риза и гледал „лошо“. Допълва, че предизвикателно свидетелят Б. се провикнал: „На мен ли говориш?“, докато свидетелят И. разговарял с момиче от своето приятелско обкръжение. Свидетелят И. отговорил на запитването с „Не говоря на теб, продължавай си пътя!“. Твърди, че малко след това се обърнал и видял, че свидетелят Ц.А. е паднал на земята, като непосредствено до него се намирал подсъдимият Н., а малко по-назад се намирал свидетелят Б. и инстинктивно побягнал към тях. Твърди, че тичешком последвал свидетелят Б. в посока „Централ МОЛ“, но бил обграден от негови познати /около 4-5 човека/, а Б. му нанесъл удар. В тази част кореспондират с приобщения към доказателствената съвкупност по делото Протокол №301/08.07.2021г., от който е видно, че с влязло в сила на 08.97.2021г Определение по НОХД №1312/2021г. на РС-Плевен, съдът е одобрил постигнатото между Тодор Ренетов Б., защитникът му адв. Ч. и Прокурор в РП-Плевен Д.И., по силата на което Б. се е признал за виновен в това, че на 22.06.2019 година в град Плевен, причинил на Й. В. ИВ. от град Плевен, средна телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно - контузии рани на горната и долната устна, счупване на горната челюст в областта на т.н. „алвеоларен израстък“, травматично избиване на два горни зъба и счупване на коронките на другите два зъба, довели до затрудняване на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НКвр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК било отложено с тригодишен изпитателен срок. Свидетелката Е. в дадените лично и непоследствено пред настоящия съдебен състав показания и в прочетените по реда на чл. 281, ал.5вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НК дадени в хода на досъдебното производство твърди, че в момента, в който на свидетеля А. бил нанесен удар вниманието 4 било насочено в друга посока, тъй като извършвала покупка от намиращия се в близост „Нон-стоп“, но като се обърнала видяла постарадалия на земята и се притекла на помощ.

Твърди още, че преди това чула провокативни подмятания от друга компания, намираща се на около 20-25 метра но не си спомня конкретните реплики. Авторството на престъпното деяние се установява преди всичко от показанията на свидетеля Ал. Кр. П.. Този свидетел е категоричен, че ударът в областта на главата на свидетеля Ц.А. е бил нанесен от подсъдимия Н. Н. Н.. Показанията му кореспондират с показанията на свидетеля Д. Ал. В., който пресъздава свои лични възприятия, според които видял, че подсъдимият, с когото преди това заедно пребивавали в дискотека „***“ ударил „някакво момче“. Твърди, че през това време свидетелят Б. бил пред МОЛ-а, където се гонел с друго момче. От разпита на този свидетел се установява и че непосредствено след деянието подсъдимият бързо се е отдалечил в посока към Поликлиниката. Фактът на бързото отдалечаване на подсъдимия от мястото на инцидента предполага липсата на заинтересованост за състоянието на пострадалия и необходимостта да му бъде оказана помощ. Съдът намери, че показанията на този свидетел са обективни и логични, поради което ги прие с доверие.