Решение № 2111 от 09.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2111 гр. Пловдив, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20215330111995 по описа за 2021 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК.

Ищец К. Й. М. чрез адв. Д. иска да се признае за установено по отношение на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД с ЕИК 151117242 че не дължи сумата от 2865,49 лева главница и 633,38 лева - мораторна лихва за периода от 09.01.2006г. до 13.02.2013г. ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.03.2013г. до окончателното изплащане на сумите за които е бил издаден изпълнителен лист от 03.09.2013г. по ч.гр.д. № 4661/2013г. по описа на РС Пловдив въз основа на който е било образувано ************по описа на ****** както и разноските по делото в размер на сумата от 69,98 лева за държавна такса и 250 лева за адвокатско възнаграждение поради изтекла погасителна давност на вземането.

Ангажират се доказателства.

Претендират се разноски.

Ответник ВиК ЕООД - Пловдив чрез. юрк. Г.Н. не оспорва факта, че за твърдените от ищеца суми е бил издаден изпълнителен лист като с Постановление на ************ е било прекратено като изпълнителния лист е бил върнат на дружеството.Заявява се, че исковата молба е недопустима, тъй като липсвал правен интерес от установяване на вземането на ищеца, че е погасено по давност предвид обстоятелството, че ******* е било прекратено.

Оспорват се твърденията за погасяване на вземането по давност като в тази насока е изложено, че е бил направен запор трудово възнаграждение на ищеца като са били искани 1 регулярни изпълнителни действия.

По възражението за недопустимост – съдът е намерил същото за неоснователно поради факта, че по ч.гр.д. № 4661/2013г. по описа на РС – Пловдив е бил издаден изпълнителен лист и независимо от прекратяването на *********, изпълняемото право не е отречено със сила на пресъдено нещо.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

С изпълнителен лист от 03.09.2013г. издаден по ч.гр.д. № 4661/2013г. по описа на ПРС е разпоредено ищец К.М. да заплати на ответника сумата от 2 865,49 лева – главница, 633,38 лева – мораторна лихва за периода от 09.01.2006г. до 13.02.2013г. ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК 22.03.2013г. до окончателното изплащане на сумите както и разноските по делото.

С ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

От приложеното *********по описа на ********** е видно, че делото е образувано след като е било образувано *********** по описа на ***** към РС – Пловдив по което се установява, че предприет изпълнителен способ за събиране на вземането – опис движими вещи насрочен за ***** с Разпореждане на ******от ***** който опис не се е състоял поради неяването на представител на взискателя / ответник по настоящето дело/ - л. 91, с молба от м. февруари 2016г. е поискано налагането на възбрана върху имот на ищеца като с Разпореждане от 18.05.2016г. на ***** е наложена възбрана, с Разпореждане от 01.12.2017г. е насрочен опис движими вещи, който не се е състоял поради неявяване на представител на взискателя, с молба от 27.03.2018г. е поискано налагането на запор банкова сметка като запорното съобщение е получено от банката на 02.05.2018г., с молба от 23.06.2020г. е поискан опис движими вещи, който не се е състоял като с Разпореждане от 16.09.2020г. е насрочен опис движими вещи, с Разпореждане от 02.06.2021г. е насрочен отново опис движими вещи, който също не се е състоял.

С Протокол от 16.06.2021г. производството по делото е прекратено и изпратено на ********** за продължаване на изпълнителните действия като на 18.06.2021г. ********** образува ново*********** което с Разпореждане на******е присъединено към ********** по описа на*********.

С Постановление от 03.08.2021г.*********** е перемирано на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК поради обстоятелството, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от 2 години. Към дата 03.08.2021г. е било налице основание за перемиране на *******, тъй като последното валидно поискано изпълнително действие е заявено на 27.03.2018г. – запор банкова сметка, поисканите впоследствие изпълнителни способи – опис движими вещи са валидно заявени, но не са реализирани поради бездействието на 2 ответника, като от значение е не дали реално този способ ще доведе до събиране на вземането, а от значение е взискателят да прояви съответната активност, която не се свежда само до заявяване искането за опис, но и до осигуряване необходимите условия затова – внасянето на съответната такса, осигуряване на транспорт и явяване пред ******. Молбата от 23.06.2020г., с която е поискан опис движими вещ е била годен изпълнителен способ да прекъсне както давността така и срока по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, но процедурата е останала незавършена поради бездействието на ответника, т.е ако последния беше внесъл таксата и се беше явил пред ***** давността е щяла да бъде прекъсната.

В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Когато искането да бъде приложен определен изпълнителен способ е свързано със съдействие от страна на взискателя, което не е проявено, последният не може да черпи изгодни за себе си правни последици от прекъсналата давност, защото целта на закона е реално да бъде проявена активност, а не документално да бъдат подавани молби за опис нито един от който не е бил осъществен поради бездействието на взискателя.

Така от датата на последното изпълнително действие 27.03.2018г. е изтекъл период от повече от 3 години в рамките на който ответника не е поискал извършването на изпълнителни действия по новообразуваното***** поради което и главницата в размер на 2 865,49 лева се явява погасена по давност на основание чл. 111, буква „в“ ЗЗД, а задълженията за мораторна лихва и разноски също се явяват погасени по давност тъй като са акцесорни и следват статута на главното задължение.

Предвид на горното предявения иск се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на сумата от 653 лева от които 153 лева държавна такса и 500 лева заплатен адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. Й. М. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П., ул. **** № *** НЕ ДЪЛЖИ в полза на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД с ЕИК 151117242 с у. О.К. чрез юрк. Г.Н. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

Шести септември № 250 сумата от 2865,49 лева главница и 633,38 лева - мораторна лихва за периода от 09.01.2006г. до 13.02.2013г. ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.03.2013г. до окончателното изплащане на сумите за които е бил издаден изпълнителен лист от 3

03.09.2013г. по ч.гр.д. № 4661/2013г. по описа на РС - Пловдив въз основа на който е било образувано ********** по описа на ********** както и разноските по делото в размер на сумата от 69,98 лева за държавна такса и 250 лева за адвокатско възнаграждение поради погасяване на задълженията по давност на основание чл. 111 буква „в“ ЗЗД;

ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация" ЕООД с ЕИК 151117242 с у. О.К. чрез юрк.

Г.Н. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250 ДА ЗАПЛАТИ в полза на К. Й. М. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П., ул.*** №***сумата от 653 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. № 11995/2021г. по описа на РС - Пловдив

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/_________________

4