Решение № 206 от 05.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Стара Загора, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20245500500387 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Г.ф.“ чрез юриск. Й. Ш. против постановление от 14.05.2024 г. на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871, с район на действие ОС - Стара Загора за разноските по изп. д. № 125/2024 г., с което не се намалява размера на приетия по делото адв. хонорар и дължимата пропорционална такса по т.26 от Тарифата за ТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е незаконосъобразно, като излага съображения. Моли съдът да отмени обжалваното действие– постановление за разноски като незаконосъобразно и да намали адв. възнаграждение на 200 лв., съгласно чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

Ответникът по жалбата, В. М. В. взема становище, че жалбата е неоснователна и излага съображения.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Я.Г., в които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна.

Съдът, като обсъди направените оплаквания в жалбата, становището на другата страна и като прецени приложените по служебно изготвената преписка по изпълнително дело № 125/2024 г. по описа на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871, с район на действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за установено следното:

1

Производството по изпълнително дело № 125/2024г. по описа на ЧСИ Я.Г., с рег.№ 871 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС- Стара Загора е образувано по молба, подадена на 15.04.2024 г. от В. М. В., чрез адв. М. З., въз основа на изпълнителен лист от 11.04.2024 г., издаден по в.т.д. № 687/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено адвокатско пълномощно на адвокат З. и договор за правна защита и съдействие от 15.04.2024 г. Вземането е за присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. С постановление от 15.04.2024 г. ЧСИ е приел разноски на взискателя за възнаграждение на адвокат 400 лв. Изготвил е сметка по чл. 79 от ЗЧСИ № 24822 от същата дата. На 17.04.2024 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело. На 29.04.2024 г. длъжникът е наредил плащане в размер на 172 409,31 лв. Изплатената сума съставлява 100 000 лв. за главница и 63 946,50 лв. за законната лихва, 400 лв. за адвокатски хонорар, 90 лв. авансови такси и 7808,51 лв. по т.26 и 8 лв. допълнителни разноски. С определение № 1057 от 24.04.2024 г., постановено по ч.т.д. № 855/2024 г., състав на ІІ т.о. на ВКС спира изпълнението на решение № 140 от 08.04.2024 г. по в.т.д. № 687/2023 г. на Апелативен съд Пловдив за разликата над 100 000 лв. до размера на 150 000 лв., ведно с със законната лихва върху сумите, считано от 13.05.2018 г. до окончателното им изплащане.

На 29.04.2024 г. длъжникът е подал възражение до ЧСИ Я.Г., с което е поискал намаляване на размера на адв. възнаграждение на взискателя до 200 лв., както и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С обжалваното постановление от 14.05.2024 г. ЧСИ отказва да намали размера на приетия по делото адвокатски хонорар в размер на 400 лв. до размера на 200 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:

Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част.

Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и да съответства на фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и тяхната значимост за защита на интересите на страната. Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело предвиденият минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

В случая съдът намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя 2 следва да бъде намалено до размера на 200 лв. Това е така, защото освен молбата за образуване на изп. дело от 15.04.2024 г., не е налице друго процесуално действие по реално изпълнение, извършено по делото от пълномощника на взискателя преди плащане на задължението на длъжника, което видно от приложеното изп. д. е станало в срока за доброволно изпълнение. Други процесуални действия не могат да бъдат извършвани предвид определението за спиране на изпълнението на посоченото по-горе решение. На този етап от развитието на делото няма как да се знае и какви други процесуални действия ще трябва да бъдат извършени и дали ще се налага такива да бъдат извършвани.

Ето защо съдът намира, че подадената жалба е основателна.

Обжалваното постановление следва да бъде отменено, като вместо това се намали адв. възнаграждение на взискателя на 200 лв.

Основателна е жалбата и в частта относно дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която следва да бъде намалена съразмерно на събраната сума, след намаляване на адв. възнаграждение на 200 лв. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че изложените в жалбата възражения относно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ са неоснователни. В т.26 от тарифата е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума съобразно интереса, а не само върху главницата по изпълнителния лист. С други думи, направените от взискателя разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83, ал.1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ.

Затова тези разноски следва да се включат в базата при изчисляването на проторционалната такса по т.26, в определения с това решение размер.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Г.ф., със седалище и адрес на управление в гр. С., ***, ЕИК ***, представлявано от изпълнителните директори М.К. и С.С., чрез ариск. Й. Ш. постановление от 14.05.2024 г., постановено по изп. д. № 125/2024 г. по описа на ЧСИ Я.Г., с рег.№ 871, с район на действие ОС- Стара Загора, с което е отказано намаляване на адвокатско възнаграждение по делото над сумата от 200 лв. до размера на сумата от 400 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от В. М. В. взискател по изп. дело № 125/2024 г., адвокатско възнаграждение на адвокат М. З. от 400 лв. на 200 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съразмерно на събраната сума и намаленото адв. възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4