Решение № 5395 от 03.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5395 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ВИКТОРИЯ МИНГОВА при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100510980 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 10.05.2023г., постановено по гр.д. № 12021/2020г. по описа на СРС, ГО, 163 състав, са изнесени на публична продан следните недвижими имоти:

1/. апартамент с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК на гр. София, по документ за собственост апартамент № 77, находящ се в блок 5-а, вход „Г”, етаж 7, построен върху държавна земя, парцел I, квартал № 5-а, жк “Гео Милев”, ул.

****, в гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня-бокс, антре, баня, клозет и килер, със застроена площ 66, 78 кв.м., заедно с принадлежащото избено помещение № 22 със застроена площ 3, 69 кв.м., заедно с 1, 3585 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса на стойност 558 лв., при съседи на апартамента: изток – ЗСК “Кремиковиц”, запад - СП „Паркстрой” и стълбище, север зелени площи и юг - ул. “Христо Кърпачев” и на избеното помещение: изток - коридор, запад – А.С.Ц., север – ЗСК “Кремиковци” и юг – ЗСК “Кремикоци”, при квоти между страните както следва - 1/6 ид.части за ищеца 1

А. Н. Л.а; 2/6 ид.части за ответника В. Н. Л. и 3/6 ид.части за ответника Е. А.

Й., с пазарна стойност 186 194 лева, при начална цена, определена от съдия – изпълнителя, на основание чл. 348 ГПК.

2/. неурегулирано дворно място с площ от 700 кв.м., съставляващо реална част от имот пл. № 53, нанесен в кадастрален лист 741 по неодобрения кадастрален план на гр. София, в.з. „Малинова долина“, Бункера 1, като целият имот е с площ от 1 400 кв.м., съгласно описание по н.а № 167, т. 9, д. № 782/1993г., представляващ понастоящем съгласно скица № 15307793/08.04.2019г., поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № 18-1917/ 21.02.2019г. на Началника на СГКК - София, с площ от 696 кв.м., с адрес – гр.

София, район Витоша, ул. № 5, № 50 и съседи: имоти с №№ ***, ***, *** и ***, при квоти: 7/18 ид.части за ищеца А. Н. Л.а и 11/18 ид.части за ответника В. Н. Л., с пазарна стойност 407 317 лева, при начална цена, определена от съдия – изпълнителя, на основание чл. 348 ГПК.

Със същото решение е поставен в дял и изключителна собственост на В.

Н. Л. следният недвижим имот – апартамент с идентификатор № *** по КККР на гр. София, с площ 104, 45 кв.м., с адрес - гр.

София, жк “****, ведно с принадлежащите избено помещение № 32 и 2, 562/100 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи: №№*** на същия етаж, ***. - под обекта, *** - над обекта, с пазарна стойност 295 437 лева, на основание чл. 349, ал.2 ГПК, при условие, че изплати на ищеца А. Н. Л.а за уравнение на дела й сумата от 114 892, 17 лева, ведно със законната лихва от дата на влизане на решението в сила до окончателното плащане на сумата, в 6месечен срок от влизане в сила на решението, на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК.

Срещу решението, в частта, в която е изнесен на публична продан недвижимият имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника В. Н. Л.. В жалбата са изложени оплаквания за 2 допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че основен принцип в делбата е същата да бъде извършена така, че всеки съделител да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 от ЗН.

Този принцип може да бъде реализиран чрез теглене на жребий или чрез разпределение по чл. 353 от ГПК, но не и чрез изнасяне на имота на публична продан. В процесната хипотеза предмет на производството по извършване на делбата са два неподеляеми имоти, като квотите на страните в тях са еднакви.

Единият имот бил възложен с първоинстанционното решение при условията и по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК и за да се изпълни основната цел на делбата другият имот следва да се разпредели в дял на другата съделителката, а неравенството в стойностите на имотите да се уравни с пари. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение в посочената част и постановяване на друго, с което дворното място да бъде разпределено в дял по реда на чл. 353 от ГПК на съделителката А. Н. Л.а.

Насрещната страна А. Н. Л.-А. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 от ГПК чрез разпределение на имотите е необходимо да бъдат спазени следните принципи: за осигуряване на реален дял за всеки съделител и за равнопоставеност на съделителите. Наведени са доводи, че след уважаване на възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК е останал един имот – процесното дворно място, по отношение на което не може да се тегли жребий, не е възможност и да се разпредели по реда на чл. 353 от ГПК в полза на другия съделител. Освен това се излагат съображения, че двата имота не са равностойни и в случай, че дворното място бъде разпределено в дял на въззиваемата, то тя не би могла да изплати паричното уравнение от 248 916 лева. Именно поради финансова невъзможност за изплащане на паричното уравнение тя още пред първоинстанционния съд е заявила искане този имот да бъде изнесен на публична продан. Въззиваемата сочи още, че наследствената маса не се изчерпва с процесните имоти, доколкото страните притежават в съсобственост с трети лица още три поземлени имоти. В аспекта на изложеното счита, че ако делбата се извърши по реда на чл. 353 от ГПК би се стигнало до принудително въззлагане на двойно по-скъпия имот, с което ще се наруши принципът на равнопоставеност. В този смисъл се позовава на 3 мотивите по Тълкувателно решение № 2/2022г. на ОСГК на ВКС, в които е посочено, че когато част от съделителите искат изнасяне на разнородните имоти на публична продан, а друга част – разпределение, съдът следва да прецени по кой способ да извърши делбата. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Решението в останалата част, в която е изнесен на публична продан апартамент с идентификатор *** и е поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК в полза на въззивника имотът, представляващ апартамент с идентификатор № ***, е влязло в сила като необжалвано.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Съдебното производство е делбено, втора фаза на процеса – по извършване на делбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила на 29.11.2022г. решение по допускане на делбата първоинстанционният съд е допуснал извършване на делба между А. Н. Л.-А., В. Н. Л. и Е. А. Й. на следните имоти и при следните квоти: 1/. апартамент с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК на гр. София, по документ за собственост апартамент № 77, находящ се в блок 5-а, вход „Г”, етаж 7, построен върху държавна земя, парцел I, квартал № 5-а, жк “Гео Милев”, ул. ****, в гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня-бокс, антре, баня, клозет и килер, със застроена площ 66, 78 кв.м., заедно с принадлежащото избено помещение № 22 със застроена площ 3, 69 кв.м., заедно с 1, 3585 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса на стойност 558 лв., при квоти между страните както следва - 1/6 4 ид. части за А. Н. Л.а - Али; 2/6 ид. части за В. Н. Л. и 3/6 ид.части за Е. А. Й.;

2/. неурегулирано дворно място с площ от 700 кв.м., съставляващо реална част от имот пл. № 53, нанесен в кадастрален лист 741 по неодобрения кадастрален план на гр. София, в.з. „Малинова долина“, Бункера 1, като целия имот е с площ от 1 400 кв.м., съгласно описание по н.а № 167, т. 9, д. № 782/1993г., представляващ понастоящем съгласно скица № 15-307793/08.04.2019г., поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № 18-1917/21.02.2019г. на Началника на СГКК - София, с площ от 696 кв.м, при квоти: 7/18 ид. части за А. Н. Л.-А. и 11/18 ид. части за В. Н. Л. и 3/. апартамент с идентификатор № *** по КККР на гр. София, с площ 104, 45 кв.м., с адрес гр.

София, жк “****, ведно с принадлежащите избено помещение № 32 и 2.562/ 100 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при квоти 7/18 ид. части за А. Н. Л.-А. и 11/18 ид. части за В. Н. Л.

Съделителят В. Л. е предявил в преклузивния за това срок, претенция за възлагане на процесния имот по т. 1 от исковата молба на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК по съображения, че имотът е неподеляемо жилище и при откриване на наследството молителят е живял в него и не притежава друго жилище. С постановеното първоинстанционно решение, което е влязло в сила в посочената част, съдът е приел възлагателната претенция за основателна и е поставил в дял и в изключителна собственост на съделителя В. Л. имот, представляващ апартамент с идентификатор № *** по КККР на гр. София, с площ 104, 45 кв.м., с адрес гр. София, жк “****, ведно с принадлежащите избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

От приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, която следва да бъде кредитирана като пълна, обективна и обоснована, се установява, че делбеният имот, представляващ дворно място с площ от 696 кв.м., е неподеляем по аргумент от нормата на чл. 19, ал. 3 от ЗУТ – попада във вилна зона, поради което минималния размер на УПИ е наймалко 18 метра лице и 600 кв.м. повърхност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

5

Способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство са: теглене на жребие, разпределение на имотите по реда на чл.

353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. За избора на конкретния способ значение има това, налице ли е възможност за обособяване на реални дялове от допуснатите до делба имоти, становището на съделителите досежно начина на нейното извършване, наличието на възлагателни претенции и тяхната основателност.

Както е прието в ТР № 2 от 11.04.2022г. по тълкувателно дело № 2/2021г. на ОСГК на ВКС, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Според мотивите към тълкувателното решение извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-73г., не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН - неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и различието във вида и предназначението на делбените имоти. Изискването за еднородност на имотите, които се разпределят, води до невъзможност делбата да се извърши чрез разпределяне на дял в натура и до изнасяне на делбените имоти на публична продан.