Определение № 3676 от 27.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3676 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110163598 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по молба, предявена по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът като прецени фактите по делото и събраните по него доказателства, намери следното, а именно:

Производството по делото е образувано по иск за делба на апартамент (тип „мезонет“), разположен в източната, южната и западната част на трети етаж от сграда, с адрес:

*********, с площ съгласно акта за собственост – 172,92 кв. м., заедно с югоизточно мазе с площ от 16,77 кв.м., 28,18% идеални части от общите части на сградата и 14/240 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ ********* по плана на гр. София, с площ от 780 кв.м. е притежавано в съсобственост при равни квоти от по ½ идеална част за ответницата и М. П., съгласно саморъчно завещание на Т.А.Ц. от 30.03.2022 г. Предвид факта, че ищецът не разполага с право на собственост спрямо посочения обект, то предявеният иск за делба по отношение на процесния имот е неоснователен.

Ответникът е оспорил предявеният иск за делба, като е направил възражение за възстановяване на запазената чу част върху посочените имоти в размер на 1/3 идеални части.

С оглед изхода на спора по отношение на разноските, съдът е намерил следното, а именно:

Приел е, че при ри този изход на делото и на основание т. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди ищеца да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лв., представляваща държавна такса за отхвърлените искове за допускане на съдебна делба.

Съгласно разясненията, дадени в т. 9 от ППВС № 7/73 г., което не е изгубило значението си при действието на ГПК от 2007 г., съдебно деловодните разноски се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране /правилото на чл. 355, изр. първо ГПК/, но когато разноските са направени по повдигнат спорен въпрос /например по възлагане на 1 неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания по сметките и др.

/, разноските се възлагат съобразно с общите правила - чл. 64 и 65 ГПК (отм.); , сега чл. 78 ГПК / този смисъл еОпределение № 516 от 7.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2041/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева/

В идентичен смисъл е и Определение № 48 от 5.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 357/2021 г., I г. о., ГК, докладчик председателят М.С., съгласно което общите правила на чл. 78 ГПК за присъждане на разноски намират приложение в делбеното производство в случай на оспорване правата на съделителите, респ. при оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността.

В тази връзка, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответницата, която е представила списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е сторила разходи, както следва: 650 лв. – депозит за съдебно-почеркова експертиза; 6000 лв. – депозит за съдебно-оценителна експертиза; 3000 лв. за съдебноикономическа експертиза; 93 815 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответницата е представила по делото писмени доказателства, удостоверяващи извършването на разходи за допуснатите по делото експертизи (л. 345, л.

410, л. 502, л. 562 и л. 625 от делото). Представен е и договор за правна защита и съдействие, сключен на 29.07.2024 г. между ответницата и адв. М. П., с който е уговорено, че процесуалното представителство в полза на М. Т. Ц. – П.а ще бъде осъществено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. В тази връзка, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, съдът следва да определи дължимото възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответницата.

За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, както и отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Размерът на възнаграждението на адвоката, осъществил безплатна правна помощ, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА, в рамките на предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да бъде съобразено, че в Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, . поради което не следва да се прилага.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. В тази връзка, с оглед обема на процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на ответницата, фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес, както и проведените осем на брой открити съдебни заседания, в който адв. П. е взел участие, съдът счита че дължимото в негова полза адвокатско възнаграждение възлиза на 11 200 лв. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че дължимите в полза на ответницата по делото разноски са в общ размер на 9650 лв., а в полза на адв. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 11 200 лв. Мотивиран от 2 изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявената от Е. Н. З., ЕГН **********, молба за изменение на постановеното по делото Решение в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните с частна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3