Решение № 281 от 27.05.2020, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 281 / 27.5.2020г. гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Георги

Видев при секретаря Т.С., като разгледа административно дело № 1156 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на „Консорциум ВиК Монтаж-Септември“ ДЗЗД, с БУЛСТАТ ********* срещу Ревизионен акт №

Р-16001318007244-091-001 / 17.06.2019 г., издаден от възложилия ревизията началник сектор в ТД на НАП Пловдив, както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, която е обжалвал и по административен ред и с която не му е признат данъчен кредит на стойност 42 862 лв., с прилежащи лихви в размер на 10 973,34 лв., както и допълнително установения корпоративен данък за 2016 г. в размер на 21 431 лв. с прилежащи лихви 4 810,45 лв.

Жалбоподателят претендира отмяна на ревизионния акт в обжалваните му части. Излага съображения за постановяването му в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представени писмени бележки. Заявява претенция за разноски.

Ответникът – директор на Дирекция

„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва жалбата чрез процесуален представител в проведените съдебни заседания, както и в подадена писмена защита. Претендира присъждане на Ю.сконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На жалбоподателя е извършена ревизия за установяване на задълженията му за корпоративен данък за периода 26.04.2016 г.

– 31.12.2017 г. и за ДДС за периода 10.10.2016 г. – 31.07.2018 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001318007244-020-001 / 27.11.2018 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Пловдив. От ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад № Р-16001318007244-092-001 / 17.05.2019 г., срещу който жалбоподателят ne е подал възражение. Ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен акт.

Определените задължения относно признат данъчен кредит на стойност 42 862 лв., с прилежащи лихви в размер на 10 973,34 лв., както и допълнително установения корпоративен данък за 2016 г. в размер на 21 431 лв. с прилежащи лихви 4 810,45 лв. ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 496/23.08.2019 г. директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив е потвърдил ревизионния акт в обжалваната му част.

В хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск, съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

В настоящото производство и съгласно чл.

160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

В съдържанието на всички заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в съответната редакция на закона към момента на издаване на документите) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл.

28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.

В случая от направената служебна справка на представения от ответната администрация CD-R и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.

Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:

През ревизирания период във връзка с осъществяване на основната си дейност жалбодателят е приспаднал данъчен кредит по следните фактури, издадени от дружества-доставчици на стоки и услуги, а именно:

Фактура № 880 от 19.12.2016 г. с дан. основа 6

000 лв. и предмет товаро-разтоварни дейности на строителен обект и Фактура № 883 от 28.12.2016 г. с дан. основа 3 000 лв. и предмет почистване на строителен обект от земни маси, включително натоварване на транспорт, издадени от „Цветелина 71“ ЕООД,

Фактура № 90 от 30.11.2016 г. с дан. основа 49 960 лв. и предмет услуга с багер и самосвал и Фактура № 74 от 31.10.2016 г. с дан. основа 22 570 лв. и предмет услуга с багер и самосвал, издадени от „М И В Транс“ ЕООД и

Фактура № 30 от 31.10.2016 г. с дан. основа 41 260 лв. и предмет пясък и баластра с включен транспорт, Фактура № 46 от 30.11.2016 г. с дан. основа 19 720 лв. и предмет пясък с включен транспорт, Фактура № 47 от 30.11.2016 г. с дан. основа 37 800 лв. и предмет баластра с включен транспорт, Фактура № 48 от 30.11.2016 г. с дан. основа 34 000 лв. и предмет трошен камък с включен транспорт, издадени от „Ригел 63“ ЕООД.

Анализирайки събраните доказателства в резултат на направените проверки органите по приходите са приели, че по тези фактури доставки реално не са извършени, т.е. данъкът е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Затова същите не са признали на жалбоподателя данъчен кредит по тях и са преобразували счетоводния финансов резултат по фактурите в посока увеличение.

С оглед преценката за материалната законосъобразност на ревизионния акт, следва да бъде установено дали е обоснован отказът на ревизиращия орган за признаване правото на данъчен кредит, както и постановеното от него увеличение на финансовия резултат във връзка с процесните, посочени по-горе фактури, с аргумент за липсата на реалност на осъществените доставки и липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради непредставянето или неточното попълване на съпътстващ документи, удостоверяващи осъществяването на доставките на стоките и услугите по фактурите.

Жалбоподателят оспорва материалната законосъобразност на този извод, като посочва, че доставките по осемте броя фактури са реално осъществени.

Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С – 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги/стоки.

По делото се установи, че услугите, фактурирани с процесните 8 броя фактури, с издатели „Цветелина 71“ ЕООД, „М И В Транс“ ЕООД и „Ригел 63“ ЕООД, плащанията по тях и начисления ДДС са осчетоводени правилно при жалбоподателя, в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. Към издадените от доставчиците фактури са приложени приемо-предавателни протоколи, товарителници и пътни листове. Същевременно в приетата по делото експертиза (която съдът кредитира, като компетентно изготвена) се обобщава информация за осчетоводени приходи от последваща реализация на същите материали и услуги. Реализацията е във връзка със изпълнен от жалбоподателя договор за строително-монтажни работи с община Септември с предмет реконструкция на главен водопровод за захранване на община Септември по бул. „България“.

Ревизиращият орган е мотивирал изводите си за липса на осъществени облагаеми доставки с факта, че доставчикът не може да докаже по безспорен начин реална доставка при издаването на процесните фактури, предвид невъзможността да бъде установена необходимата техническа, материална и трудова/кадрова обезпеченост за извършване на доставките, както и поради други причини.