Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2937 от 02.10.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 497/2022
Вид
Решение № 2937
Подписан
02.10.2022
В сила
08.11.2022
Състав
Добрина Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2937 гр. Варна, 02.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20223110100497 по описа за 2022 година

Предявен е иск от Н. Х. И. срещу „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр.

София с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1690,05 лв., дадена при изначална липса на основание по недействителен Договор за потребителски кредит № 3023118205/29.08.2017 г.

Ищцата твърди, че на датата 29.08.2017г. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 3023118205. По силата на договора й е предадена сумата от 3750лв., като тя се е задължила да погаси заема за 36 месеца при ГПР от 49,89 % и ГЛП от 41,17 %. Договорено е, че тя избира и закупува пакет от допълнителни услуги срещу цена от 3 721,32лв. Счита, че Договор № 3023118205 е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради неравноправност на клаузата уреждаща размера на дължимата годишно лихва, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В договорът не е посочен реалният размер на ГПР по чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като чрез договореното възнаграждение за допълнителен пакет от услуги кредиторът получава неследваща му се облага - печалба, която представлява скрита възнаградителна лихва. Договорът се явява нищожен и като сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Ищцата твърди, че в изпълнение на договора е заплатила 17 вноски, като е погасила общо сумата от 5440, 05лв. С изплатената сума от 5440,05лв. счита, че е погасила изцяло получената от нея главница от 3750лв. Твърди се, че с оглед нищожността на кредитната сделка, погасените от ищцата суми над главничния дълг от 3750лв. до сумата от 5440, 05лв. е недължимо платена, съгласно чл. 23 от ЗПК.

Предвид на което, ищцата счита, че има вземане в размер на 1690,05лв. и съставляваща разликата над главничния дълг от 3750лв. до погасените от нея 5440, 05лв.

1

Излага съображенията за изначалната недействителност на процесния договор за кредит:

Възнаграждението за пакета за допълнителни услуги следва да бъдат включени в обхвата на ГПР, тъй като представляват общ разход по кредита, тъй като са свързани - пряко или косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно. Сочи, че възнаграждението за допълнителния пакет от услуги е безспорно разход по кредита и не съставлява възмездяване на незадължителни и на допълнителни услуги по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, регламентиращ понятието „общи разходи по кредита", които разходи съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК служат за изчислението на ГПР. Счита, че кредиторът е заблудил потребителят какъв е действителният размер на приложимият в правоотношението ГПР, тъй като не е включил в неговият обхват вземанията си по споразумението за пакет допълнителни услуги, на което основание клаузата за ГПР е неравноправна. Излага, че клаузата за ГПР е нищожна и на още едно основание - по силата на чл. 21 ЗПК, тъй като с нея са заобиколени изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, съгласно които кредиторът е длъжен да обяви в договора за потребителски кредит ясно и разбираемо ГПР, изчислен съобразно алгоритъмът на унифицирана математическа формула.

Сочи, че клаузата за ГПР е недействителна и на още едно основание, като кредиторът не е включил и посочения в съдържанието на договора ГПР от 49.89 % други прозрачно формулирани при спазване на изискванията на чл. 10 а от ЗПК и реално извършвани от него разходи. Твърди се, че в процесният договор липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49.89 %/, което от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал.1 ЗПК/.

Излага аргументи, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожен: Договорения лихвен процент от 41,17 % се нарушават добрите нрави и принципите за прозрачност, обективност и балансираност на интересите на търговците и потребителите, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 6 558, 60 лв., формирано от договорната лихва и от скритата лихва под формата на цена на допълнителния пакет от услуги. Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.

Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити -двукратния размер на законната лихва. Твърди се нищожност на уговорената възнаградителна лихва по чл. 21 ЗПК, като посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40, 17 % не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги представлява добавък към договорната лихва - скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. Възнаградителната лихва е уговорена неравноправно по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Ищцата счита, че независимо, че кредиторът не е именувал престацията за овъзмездяване на допълнителния пакет от услуги изрично като „такса", на основание на обстоятелството, че съгласно условията на споразумението за допълнителния пакет от услуги и на чл. 15 от ОУ дължимото възнаграждение се събира за оказване на услуги, то това вземане по своето икономическо съдържание и правно основание съставлява такса. На това основание то следва да отговаря на законовите условия за начисляването и за събирането на такси, регламентирани в чл. 10,ал. 2 и чл.10 а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Поради което ищцата счита, че е заплатила без правно основание претендираната сума от 1690,05 лв. по Договор № 3023118205. Претендира съдебно-деловодни разноски.

2

В едномесечния срок за отговор ответникът не изразява становище.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 3023118205/29.08.2017 г., ведно със споразумение за предоставен пакет за допълнителни услуги, както и че ищцата е получила сумата по договора в размер на 3750 лв.

От заключението на назначената и приета от съда и неоспорена от страните ССЕ се установява, че погасените задължения в общ размер на 5750,85лв. са следните: Главница от 3319,68 лв., Договорна лихва -2267,21лв., Лихва за забава - 63,96 лв. и Такси - 100,00 лв.

Непогасена главница/ лв. (3750,00 - 3319,68), 430,32,Непогасена договорна лихва/ лв.

(2837,28 - 2267,21)-570,07,Непогасена законна лихва към 26.08.2021 г.(чл.4 10)/ лв.-5,73 и Непогасена законна лихва към датата на изготвяне на заключението/ 68,09. л в .

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

На съда е служебно известно, че с решение по гр.д.№16760/21г. по описа на ВРС, потвърдено с решение на ВОС са отхвърлени предявените от „П.К.Б.” ЕООД, срещу Н. Х.

И., искове за приемане на установено в отношенията между страните съществуване на вземане в полза на „П.К.Б." ЕООД срещу длъжника Н. Х. И., сумата от 2352,49 лева, представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 3023118205/29.08.2017 г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението – 26.08.2021г. до окончателното погасяване на вземането; сумата 590,73 лева, представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 31.07.2019г. до 31.07.2019г.; сумата 223,47 лв., представляваща законна лихва, дължима от 31.07.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12546/2021г. по описа на ВРС.; предявените от „П.К.Б.” ЕООД срещу Н. Х. И. искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1844,47 лева непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни , 175,21 лв. лихва за забава върху вземането за услуги в размер на 1844,47 лева, дължима за периода от 31.07.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г., сумата от 56,12 лв. лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение в размер на 590,73 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 26.08.2021 г.

Съдът намира, че тъй като "П.К.Б." ЕООД, като финансова институция отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, това означава, че същото може да бъде определено като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Срокът на Договор за потребителски кредит № 3023118205/29.08.2017 г. е бил 36 месеца, като с анекс е уговорена последна дата за плащане 22.02.21г.

Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,89%, а ГЛП е в размер на 41,17 %. а след сключването на Анекс № 1/11.01.2018 г. – в размер на 46,48%, а ГЛП е в размер на 41, 17 %, след сключване на анекс №2 ГПР става 39,26%, ГЛП се запазва и при Анекс №3 от 29.01.2019г. ГПР е 37,81% и същия ГЛП от 41,17%. Към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.

Договорения между страните ГПР от 49,89% до 37,81%, не надхвърля петкратно размерa на законния такъв за времето на сключване на договора от 10,01%, при определения 3 от БНБ основен лихвен процент /0,01%/ и 10 пункта надбавка.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1-т. 27 от ЗПК определя необходимото съдържание на договора за потребителски кредит.

В конкретния договор формално са съобразени изискванията на закона, като е посочен годишен процент на разходите, който е съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.