Решение № 32 от 21.02.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Ямбол, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20242300500408 по описа за 2024 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Д.

М. Ж., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н. Н. Н., подадена чрез пълномощника адв. К. К. от ЯАК, против Решение №521/10.10.2024 г., постановено по гр.д.№2179/2024 г. по описа на ЯРС.

В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ИЗМЕНЯ размера на издръжката на малолетната Н. Н. Н., род. на **** г., ЕГН **********, определена с Решение №157/20.03.2018 г. по гр.д.№ 4606/2017 г. по описа на ЯРС, от 200,00 лева на 380,00 лева месечно и ОСЪЖДА Н. Х. Н. с ЕГН **********, с адрес в гр.*, обл.*, ул.„*, да заплаща на Д. М. Ж., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н. Н. Н., род. на **** г., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес гр.*,ул.*, чрез адв.К. от ЯАК, месечна издръжка в размер на 380,00 лв., считано от датата на исковата молба – 17.07.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпването на основания за изменение или прекратяване на издръжката, като иска за сумата над 380,00 лв. до предявения размер за сумата от 500,00 лв. отхвърля като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Х. Н., с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати на Д. М. Ж., с посочени данни за адрес и ЕГН, сумата от 380,00 лв. – разноски за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Н. Х. Н., с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати по сметка на Ямболския районен съд държавна такса в размер на 259,20 лв.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на съдебното решение, в частта за присъдените издръжки.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в отхвърлителната част с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Твърдят се допуснати от първостепенния 1 съд нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. В жалбата са изложени подробни съображения за необоснованост на решението - сочи се, че съдът правилно е възприел фактическата обстановка, но е извел неправилни правни изводи относно размера на необходимата за издръжка на малолетното дете месечна сума и неправилно я е разпределил между родителите, въз основа на които се иска отмяна на решението на ЯРС в атакуваната част и постановяване на ново, с което предявения в производството иск бъде уважен изцяло, като се присъди издръжка на малолетното дете в размер на 500 лв. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от Н. Х. Н., в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Изложени са съображения по същество. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски по делото.

В о.с.з. въззивника Д. М. Ж., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н. Н. Н. не се явява, като се представлява от процесуалния си представител адв.К.К. от ЯАК, който поддържа жалбата, по изложените в нея съображения и претендира уважаването й.

В о.с.з. въззиваемия Н. Х. Н. не се явява и не се представлява.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, а и от представеното удостоверение за раждане е видно, че Д. М. Ж. и Н. Х. Н. са родители на детето Н. Н. Н., род. на **** г. От представената служебна бележка от ръководството на СУ “*“ - Ямбол, се установява, че детето Н. Н. е записана като ученичка в 1 „а“ клас за учебната 2024/2025 г.

Не е спорно и че с влязло в законна сила Решение №157/20.03.2018 г., постановено по гр.д.№4606/2017 г. по описа на ЯРС, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. са предоставени на майката, като ответника е осъден да заплаща за детето, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 04.12.2017 г., без месеците януари и февруари 2018 г., до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

От удостоверение, изд. от фирма „Роял Фрозън Фуудс“ ЕООД гр.Ямбол, се установява, че майката на детето - Д. М. Ж. работи по трудово правоотношение, като за периода м.януари 2024 г. – м. юни 2024 г. получила брутен доход в размер на 6 812,93 лв. и нетно възнаграждение в размер на 5 316,09 лв. или от по 886,02 лв. нетно на месец. От удостоверение, изд. от фирма „К Ботаника“ ЕООД гр.София, се установява, че бащата на детето - Н. Х. Н. работи по трудово правоотношение, като за периода м. декември 2023 г. – м. май 2024 г. получил брутен доход в размер на 17 077,52 лв. и нетно възнаграждение в размер на 13 251,82 лв. или от по 2 208,64 лв. нетно на месец.

Ответника е представил погасителен план Приложение № 1 към договор за потребителски кредит от 08.04.2024 г., с размер на кредита от 25 000,00 лв., който следва да бъде погасен на 120 месечни вноски, всяка от която в размер на 268,85 лв., с дата на последната вноска 12.03.2034 г. Представен е и договор за потребителски кредит на ищцата Д. М. Ж., с размер на кредита 40 000 лв., който следва да бъде погасен на 120 месечни вноски, всяка от която в размер на 495,62 лв. и с дата на последната вноска 14.04.2034 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона 2 преклузивен и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

При преценка по същество въззивната жалба се намери за частично основателна.

Съображенията са следните:

Предявеният в производството иск е с правно основание чл.150 от СК. Цитираната разпоредба създава законова възможност за изменение на определена издръжка при промяна на обстоятелствата, при които е била определена. Съгласно разпоредбите на чл.139 и чл.140 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество. При определяне на размера на дължимата издръжка съдът следва да се съобрази с разпоредбите на чл.142 от СК, където ал.1 предвижда, че размерът на издръжката се определя, според нуждите на лицето, имащо право на такава и възможностите на този, който я дължи. Това съотношение следва да се вземе предвид от съда, според конкретните данни, без оглед на изтеклия период от време от първоначалното определяне или предходно изменение на същата. Съдът следва да съобрази и нормата на чл.142, ал.2 СК, където законодателят е определил минималния размер на издръжката (не и максималния такъв), като равен на една четвърт от минималната работна заплата за страната, т.е. към момента – на 269,25 лв., тъй като от 01.01.2025 г. МРЗ е в размер на 1077 лв.

Безспорно е между страните в настоящото производство, а и от доказателствата е установено, че Д. Ж. и Н. Н. са родители на детето Н., родена на **** г., в момента малолетна. Установено е, че детето живее при майката, като същата упражнява непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Установен по делото факт е и че предходния размер на издръжката – 200 лв., считано от 04.12.2017 г. е определен с Решение №157/20.03.2018 г., постановено по гр.д.№4606/2017 г. по описа на ЯРС, като от тогава е изминал доста продължителен период от време (повече от 7 години), през който безспорно са настъпили промени, както в материалните възможности на родителите, така и във възрастта на детето и неговите нужди, т.е. предявения иск е доказан по основание.

За да определи размера на дължимата издръжка, въззивния съд съобрази събраните по делото доказателства за доходите на страните и всички останали относими към въпроса и установени по делото обстоятелства. Взе предвид също така и възрастта на детето (към момента на 7 години и 9 месеца и вече ученичка), което безспорно е пораснало от момента на предходното определяне на издръжката, при което съответно са нараснали и неговите нужди.

Съдът съобрази и обстоятелството, че при предходното определяне на издръжката, доходите на родителите не са отразени, поради липсата на спор между тях относно размера на издръжката и съгласието им тя да е в размер на 200 лв. В настоящото производство е установено, че средномесечния нетен доход на ответника е в размер на 2208,64 лв., а майката реализира средномесечен нетен доход в размер от 886,02 лв. Никой от родителите няма задължения за издръжка към други лица. При всички тези фактически данни въззивния съд счита, че ако родителите живееха заедно биха отделяли за детето Н. (с оглед възрастта и потребностите му) една сума от около 750 лв. месечно, от която бащата, без особени затруднения, би поел сума от 450 лв., а останалата сума да се поеме от майката, предвид трикратно по ниските й доходи и поради това, че тя полага непосредствените грижи за детето.

Така мотивиран, въззивния съд намира за неоснователни доводите на въззиваемия Н., че не са налице предпоставки за увеличение на издръжката, т.к. материалните му 3 възможности не позволяват да заплаща издръжка в размер по-висок от 300 лв. На първо място вече се обсъди, че през изминалия период от време (понастоящем повече от 7 години), когато е определен предходния размер на издръжката, детето безспорно е пораснало, с което са се увеличили неговите нужди, а съответно и средствата необходими за издръжката му. На следващо място - без правно значение са доводите на въззивника, че живее на свободен наем и има и други разходи /кредит/, което съответно намалява доходите му и възможността да заплаща издръжка в по висок размер. За да достигне до горе-изложените правни изводи, съда взе предвид и нормата на чл.143, ал.2 СК, където законодателят е уредил една безусловност на издръжката по отношение на ненавършили пълнолетие деца: родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

При изложеното до тук и поради несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд с тези на въззивния съд, атакуваното решение следва да бъде частично отменено, в частта с която предявеният иск за изменение на издръжка е отхвърлен за горницата над 380 лв. до размер на 500 лв., като на въззивницата се присъди допълнително месечна сума за издръжка от 70 лв. При това положение въззиваемия Н. Н. следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 100,80 лв. лв. по сметка на ЯОС.

Предвид наличието на надлежно искане и от двете страни и на доказателства за сторени разноски в производството, последните се разпределят по правилата на чл.78 ГПК.

С оглед изхода на въззивното производство и в съответствие с уважената част от иска, на ищцата, която е сторила в производството разноски за адв.възнаграждение в доказан размер от 500 лв., следва да й се присъди допълнително сума за разноски в размер на 70 лв.

Ответника в производството е сторил разноски за адв.възнаграждение в доказан размер от 300 лв., от които в съответствие с отхвърлената част от иска следва да му се присъди сума в размер на 83,33 лв.

Решението на ЯРС в частта, с която предявеният иск за увеличение на издръжката е отхвърлен за горницата над 450 лв. до предявения размер от 500 лв. следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, ЯОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №521/10.10.2024 г., постановено по гр.д.№2179/2024 г. по описа на ЯРС в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. М. Ж., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н. Н. Н., род. на **** г., ЕГН ********** против Н. Х. Н. с ЕГН **********, с адрес в гр.*, обл.*, ул.