Решение № 2038 от 10.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2877/2023
- Вид
- Решение № 2038
- Подписан
- 10.05.2023
- В сила
- 03.06.2023
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.55, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2038 гр. Пловдив, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330102877 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от М. Ж. М. против „ВИВУС.БГ“ ЕООД (с предишно наименование 4ФИНАНС) искове с правно основание чл. 124 ГПК за прогласяване на нищожност на клаузата от Договор за кредит *********** от 23.02.2017г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 98,52 лв., поради накърняване на добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на закона, както и осъдителен иск за връщане на тази сума като получена без основание. Твърди се в исковата молба, че между страните на 23.02.2017г. бил сключен договор за кредит, по силата на който били отпуснати в заем 400 лв., като заемополучателят дължал и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема. Развиват се доводи за липса на еквивалентност на престациите, като се целяло неоснователно обогатяване на кредитора без предоставяне на реална услуга. Сочи се, че уговорката е и неравноправна, доколкото при необходимост за по-бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредита, няма друга опция освен разглеждане от 15 минути до 2 часа, като още преди подписване на договора потребителят се задължавал да плати такса, без да му са известни размерът и начинът на плащане. Твърди се, че таксата представлява скрит разход по кредита, с което се цели заобикаляне нормата на чл.19, ал.4 ЗПК.
В срок е постъпил отговор на исковата молба. В него не се оспорва сключването на договора, с който е отпусната сума от 400 лв., както и 1 дължимостта на такса в размер на 98, 52 лв. С допълнителна молба се посочва, че на 22.03.2017г. е сключен анекс към договора, с който е изменен падежът за плащане на задължението. В тази връзка сочи, че е образувано друго дело на същото основание и прави възражение за недопустимост на производството. Сочи се още в отговора, че на 22.03.2017г. е изтеглена и допълнителна сума в размер на 280 лв., с което главницата по кредита станала 680 лв., договорната лихва 22,90 лв., а таксата за експресно разглеждане 102,69 лв. и това също било отразено в анекс. На 1.05.2017г. длъжникът изцяло платил задълженията си по кредита. Ответникът счита исковете за неоснователни. Намира, че таксата е възнаграждение за самостоятелна услуга, предоставена преди сключване на договора за кредит, без задължителен характер и не следвало да е включена в ГПР, което не се изисквало и от закона. Таксата не била част от общите разходи по кредита, тъй като не била задължително условие за сключване на кредита, нито била свързана с дейността по кредитиране. Таксата съставлявала допълнителна услуга, във основа свободната воля на потребителя. Липсвал и субективният елемент на заобикалянето на закона. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.
На първо място, частично основателни са доводите на ответника за недопустимост на производството. По настоящото дело са предявени искове на основание Договор за кредит ************/23.02.2017г. Съгласно посоченото в същия, с него е уговорено отпускане на сума в размер на 400 лв. и такса експресно разглеждане в размер на 98,52 лв. за срок от 30 дни, за което не се спори между страните и се установява от приложено по делото платежно нареждане и договор. Ответникът твърди, това да е основаният договор между страните. В отговора на исковата молба сочи, че правоотношението е изменено, като е изтеглена допълнителна сума от 280 лв. и промяната в дължимите суми била отразена в допълнително споразумение от 22.03.2017г., като главницата станала 680 лв., а процесната такса – 102,69 лв. Представено е и това допълнително споразумение със същия номер и от дата 22.03.2017г. с посочените клаузи. С последваща молба се твърди, че по гр.д. №1437/2022г. на 6 гр.с. на ПРС е предявена претенция, основана на същото правоотношение, доколкото ищецът се позовавал на анекс към процесния договор ************/23.02.2017г. Служебно известно е на съда, че договорът, предмет на цитираното дело, е със същия номер, но от дата 22.03.2017г. В него е отразена главница 400 лв. и такса експресно разглеждане – 36,53 лв. Така по двете дела са приложени три документа:
1)Договор за кредит ************/23.02.2017г. с посочени: главница 400 лв. и такса експресно разглеждане в размер на 98,52 лв.; 2)Договор за кредит ************/22.03.2017г. с посочени: главница 400 лв. и такса 36,53 лв.
3)Договор за кредит ************/22.03.2017г. с посочени: главница 680 лв., и такса – 102,69 лв. Последният документ не е предмет на спор между 2 страните. Ответникът твърди, че вторият документ съставлява анекс към Договор за кредит ************/23.02.2017г., като с него само е изменен падежът на първоначалния договор. Междувременно сочи, че ищецът изплатил част от сумата за дължимата такса за експресно разглеждане – с плащане на 13.03.2017г. в размер на 61, 99 лв., като останали дължими 36,52 лв. Ищецът в съдебно заседание от 21.06.2022г. признава, че договорът, предмет на гражданско дело №1437/2022г. на 6 гр.с. на ПРС, е анекс към процесния договор за кредит.
Въз основа признанията на страните и приложените писмени доказателства по настоящото дело, както и служебно известните на съда предмет и развитие на гр.д. № 1437/2022г. на ПРС, съдът приема за установено следното. На 23.02.2017г. между страните бил сключен Договор за кредит ***********/23.02.2017г., по силата на който била предоставена заемна сума в размер на 400 лв. с падеж 23.05.2017г. и уговорена такса за експресно разглеждане в размер на 98,52 лв. На 13.03.2017г. ищецът частично погасил посочената такса, като платил 61,99 лв. Това се установява както според признанията на ответника в отговора, така и съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което се цени от настоящия състав като мотивирано изготвено. Доказват се твърденията на ответника, че приложеният по гр.д.№ 1437/2022г. на ПРС Договор за кредит ************/22.03.2017г., в който е посочена такса 36,52 лв., съставлявал изменение на процесния договор, с което само бил променен падежът за плащане с още 30 дни. Извод за това може да се направи от самия договор, служебно известен на съда чрез справка в ЕИСС. На първо място, в него е посочен същият номер като по процесния договор. Различна е датата, но тя отразява датата на постигане съгласие за соченото изменение на падежа. Като дата на получаване на сумата от 400 лв. се сочи 25.03.2017г., която съвпада с падежа за връщане на сумата по първоначалния договор. Като нов падеж е посочена датата 24.04.2017г., а именно още 30 дни от първоначалния падеж.
Като се има предвид признанието на ищеца, че се касае за анекс към първоначалния договор, съдът намира, че с документа, наименуван Договор за кредит ************/22.03.2017г., не се отпуска нова сума в размер на 400 лв., нито се уговаря нова такса за експресно разглеждане, а само се дава нов срок за връщане на сумата, което в коментирания документ е отразено като предоставянето на същата сумата от 400 лв. за продължаване на нейното ползване от момента, в който е следвало да се плати – падежът на първоначалния договор за още 30 дни. Сумата от 36,53 лв. не съставлява ново уговорена такса, а неплатеният остатък от уговорената първоначално такса в размер на 98,52 лв., след частичното и погасяване. Този извод следва и от обстоятелството, че договорът за заем е реален, а доказателства са събрани за предоставяне в заем чрез паричен превод на сума от 400 лв. само еднократно, и на още 280 лв. по допълнителното споразумение, което не е предмет на спор между страните, означено с номер 3) по-горе. Ако ищецът твърди, че му е отпусната още една сумата от 400 лв. във връзка с допустимостта на иска, е 3 следвало да го докаже. Но същият не твърди това, а признава, че Договор за кредит ************/22.03.2017г. е анекс към процесния договор. Ето защо възраженията на ищеца, че се касае за различни основания са били само формални, доколкото се признава, че вторият договор е само изменение на първия. Твърденията на ответника, че става дума за анекс, (а не е сключен отделен договор, по който да е предоставена нова сума от 400 лв. и да се дължи нова такса от 36,53 лв.) също следва да се приемат за признания за неизгодни за ответника обстоятелства, защото така същият би се лишил от основание да претендира няколко пъти отпусната главница в размер на 400 лв. От всичко изложено, следва, че по гр.д. № 1437/2022г. на ПРС съдът се е произнесъл по нищожността на същата клауза за експресно разглеждане, за която се иска прогласяване на нищожност в настоящото производство, а именно – клаузата, уговорена в Договор за кредит ************/23.02.2017г., изменен с Договор за кредит ************/22.03.2017г., с който падежът за плащане е уговорен на 24.04.2017г. С влязло в сила на 12.04.2023г. решение е прогласена нищожността на тази клауза, като едно от основанията за нищожност е накърняване на добрите нрави. В мотивите на съдебното решение накърняването на добрите нрави е обосновано с уговаряне на клаузата в противоречие със забраната да се събират такси за действия по усвояване и управление на кредита, като е посочено, че целта на клаузата била постигането на скрито възнаграждение за кредитора. Посочените обстоятелства за прогласяване нищожността при накърняване на добрите нрави не са свързани с размера на таксата, а с нейния характер, поради което без значение за извода за идентичност на предмета по двете дела е различния размер на таксата, за който са подадени исковите молби. Доколкото в настоящото производство се оспорва същата уговорка, основана на същото правоотношение, но в първоначално уговорения й размер от 98,52 лв., съдът счита, че искът за повторното й прогласяване за нищожна е недопустим. В случая без значение е размерът на таксата и дали е предявен с първоначалните параметри или след частичното погасяване на таксата. Добрите нрави се нарушават според влязлото в сила решение от целите, които се преследват с тази уговорка и нейния характер. В частта по исковете за нищожност, исковата молба подлежи на връщане като недопустима, а производството на прекратяване. Същото се отнася и до осъдителния иск до размер от 36,53 лв., до който размер искът е отхвърлен подари недоказаност на плащането на тази сума в производството по гр.д. № 1437/2022г. Доколкото се установи, че общият размер на таксата, както е уговорена, е 98,52 лв. и на 13.03.2017. г тя е платена частично и останали за плащане 36,53 лв., за тази част осъдителната претенция е недопустима, доколкото до този размер на същото основание искът е отхвърлен с влязло в сила решение. Ищецът не може да доказва в друго производство плащането на същата сума, за която искът е отхвърлен, освен на нововъзникнали обстоятелства, т.е. ако е платил след края на съдебното дирене в производството по гр.д. № 1437/2022г. на ПРС. Според заключението на вещото лице по ССЕ по настоящото дело сумата от 36,53 лв.
4 била платена още на 09.04.2017г. – допълнителен аргумент, че към датата на анекса същата още била дължима и вписана в анекса. Съдът не може да пререши спора между страните, доколкото ищецът е можел да докаже със всички доказателствени средства плащането на тази сума към един предхождащ края на съдебното дирене момент или да обжалва съдебното решение, ако не е бил съгласен с него. Решението по гр.д. № 1437/2022г. на ПРС като необжалвано в срок е влязло в сила, поради което осъдителният иск до размер от 36,53 лв. се явява недопустим и исковата молба ще се върне, а производството ще се прекрати в тази част.
За останалата част от осъдителната претенция в размер на 61.99 лв., искът е основателен. Със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че е нищожна клаузата за таксата за експресно разглеждане, уговорената в Договор за кредит ************/23.02.2017г., (изменен с Договор за кредит ************/22.03.2017г., с който падежът за плащане е променен на 24.04.2017г.). По настоящото дело от заключението на вещото лице, а и според признанията на ответника се установява, че сумата от 61,99 лв. била платена от ищеца на ответника за погасяване на посочената такса, но поради нищожността на клаузата за дължимост на таксата за експресно разглеждане, сумата се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане. Ответникът ще бъде осъден да я плати на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.01.2022г. до окончателното плащане.