Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4195 от 24.11.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3856/2024
Вид
Решение № 4195
Подписан
24.11.2025
Състав
Христина Колева

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.107,ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 4195 гр. В., 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110103856 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от К. С. В. срещу Н. Н. М.; С. В. П. и В.

Ц. П. конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане и извършване делба на недвижим имот: апартамент № 10 с идентификатор № 1************** по КК на *************** с площ от 87.40 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж - *************5;

*****************; под обекта - *************1; над обекта - **************;

***************; **************, ведно с избено помещение № 9 с площ 7.88 кв.м., при граници: изба № 10, стълбище и коридор; таван №10 с площ 10.53 кв.м., при граници: таван № 9 ЖСК "Ч.а" и коридор, както и 8.2605 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена.

В исковата молба се твърди, че имотът е придобит от дядото на ищеца М.М., като обезщетение след събаряне на къщата му. Там той живял с децата си В. и С., и съпругата си, която починала преди него. В момента в имота живеела ответницата С. П., дъщеря на починалия по-голям брат В. М.. Отправя се искане за допускане до делба на имота при квоти 1/2 ид.ч. за ищеца и 1/2 ид.ч. за ответниците.

В отговори на исковата молба, депозирани в рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответниците оспорват наличието на съсобственост върху имота между страните по делото, начина й на възникване и притежаваните квоти в съсобствеността. Заявяват, че С. П. и В. П. са изключителни собственици на имота. Твърди се, че С. П. и В. П. живеят в имота и го владеят от пролетта на 1994г. до днес със съзнанието за единствени собственици. Там живеели необезпокоявано и имотът представлява семейно жилище. Излагат, че процесният апартамент е придобит от М.М. през 1981г., като обезщетение за негов отчужден имот. При отчуждаването трябвало да получат по един голям апартамент за синовете му В. и С.

/бащата на ищеца/, който се отказал да строи и да придобие апартамент в полза на баща си и поискал да му се изплати дела. Това се случило през 1980г.. През същата година В. и съпругата му Н. М. изплатили на С. сумата от 950 лева за неговия дял, което плащане било отразено във водена от М.М. тетрадка. При построяване на апартаментите В. придобил ап.

№9, а бащата М. ап.№10, в който живял до смъртта си през 1995г. Ответниците, заедно със съпруга на Н. М. заживели в апартамента през пролетта на 1994г. Н. М. се грижела и гледала до последно М.М.. Наследодателят на ищеца - С. през целия този период до смъртта си през 2011г. идвал на гости във В. и отсядал в апартамента, но никога не бил предявявал претенции за собственост спрямо него, защото спазвал уговорката, а освен това наследствения му дял му бил изплатен. Преди 2011г. ищецът също идвал на гости в гр.В., тъй като живеел в гр.П., но си наемал хотел, заедно със съпругата си. Един единствен път 1 през 1996г. или 1997г. той преспал в апартамента и тогава казал на ответницата С. П. и съпруга й В., че зачита волята на баща си и след смъртта му няма да търси нищо от този имот, няма да има никакви претенции към него. Видял, че са направили много подобрения в имота и казал да продължават да го обзавеждат и подобряват както намерят за добре. След смъртта на баща му през 2011г., не бил идвал в имота, не ги търсил, нито предявил претенции към имота. Твърди се, че преди да почине, С. няколко пъти заявявал пред М.жената, с която живеел, желанието си да прехвърли наследствената си част на ответницата С. П., която заплащала целия данък за имота и такса смет. Твърди се, че ищецът бил наясно, че този имот не е съсобствен по наследство, съобразявайки се с уговорката на своите баща и брат. Отправя се възражение за изтекла в полза на С. и В. П.и придобивна давност от 1995г. до настоящия момент, като същите се считат за изключителни собственици на имота, от който 1/4 ид.ч. С. е придобила по наследство, а 3/4 ид.ч. са придобили по силата на давностно владение, осъществено спрямо ищеца и ответницата Н.я М.. Отправя се искане за отхвърляне на иска за делба.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и доводи на страните по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно е от Нотариален акт ************** че М. В. М. е признат за собственик, поради това, че е получил в дял като обезщетение срещу отчужден имот, Апартамент №10, ет.5, с площ 87.40 кв.м., находящ се в *************** състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: ап.№9 на В. М., ЖСК Ч.а и стълбищна площадка, ведно с Изба №9 с площ 7.88 кв.м., при граници : изба №10, стълбище и коридор; Таван №10 с площ от 10.53 кв.м., при граници : таван №9 ЖСЛ Ч.а и коридор.

От Удостоверение за наследници, издадено от Община В. се установява, че М. В. М. е починал на 25.12.1995г., като е оставил за свои законни наследници синовете си В. М. М. и С. М. В.. В. М. М. е починал на 30.11.1999г., като е оставил за свои наследници съпругата си Н. Н. М. и дъщеря С. В. П.. С. М. В. е починал на 11.04.2011г. и оставил за свой наследник сина си К. С. В..

С Акт за установяване на задължение по чл.107,ал.3 ДОПК е установено, че К. С. В. не е заплащал дължимия данък върху недвижим имот и такси за битови отпадъци за ап.№10 на ******************* за периода 2017г. - 2020г.

В полза на ответниците С. и В. П.и са ангажирани гласни доказателства за установяване на упражняваната непрекъсната, спокойна, явна и несмущавана фактическа власт върху спорната ид.ч. от имота с намерение за своене в периода от 25.12.1995г. до предявяване на исковата молба в съда.

Свидетелят Н.С.Н. излага, че живее на *************** и познава Н. и С., които живеели срещу неговия блок от много години. Преди живеели на една улица през две къщи.

Бил много близък с В. М., познавал и бай М., който имал къща, след събарянето на която построили блока, в който живеели С. и Н.. Бай М. починал през 1995г., допреди да почине живеел сам в апартамента, а С. и съпругът й се грижели за него и след това се преместили да живеят в жилището, в което той живял. Н. живеела в съседния апартамент. В. му споделил, че решили апартаментът, в който живеел баща му М. да остане на С.. В. казал, че баща му бай М. е платил на С. и той се отказал от претенции за апартамент. С. заминал да живее в гр.

П., оженил се и останал там. Свидетелят не бил чувал през годините той да има претенции към апартамента. Не познава сина му К. и сочи, че никога не го е виждал. Знае, че апартаментът, в който живее С. е нейна собственост.

Св. М.М. /без родство/ познава С. и В. П.и, и Н. М.. Живее под тях в град В., ****************. В. и жена му С. са в апартамент № 10. В апартамент № 9 били Н. и В..

Не познава К. В.. Живее там от 1981г.. В. и С. живеят в ап.9 от 1994г. В началото не живеели с сами, а с дядо М., бащата на В., който е свекър на Н.. Дядо М. починал, година, година и половина след като се нанесли при него. Те го гледали. След това останали в апартамента и до ден днешен живеят там със сина си М.н. Св. не е виждала друг да ползва и обитава жилището. Не е чувала някой да е имал претенции, техен роднини или друг човек. Не познава С. В.. Знае, че В., мъжът на Н. М. е имал брат. Освен Н., С. и В. никой друг не е идвал на ОС на ЕС като представител на апартаменти № 9 и 10.

Св. М.н П. /син на ответниците С. и В./ заявява, че живее заедно с родителите си на адрес: град В., ****************. Живее в това жилище откакто е роден, от 1999г.

Родителите му живеят там от 1993г. Първоначално са живели с дядо му М. П., а след 2 смъртта му продължили да живеят там. Никой друг не е живял с тях. Знае, че К. В. е роднина на майка му. Никога не го е виждал. Знае, че С. е бащата на К.. С. е чичо на майка му, брат на дядо му по майчина линия. Познава С., виждал го е в град П., където живеел.

Ходили са му на гости поне един или два пъти в годината, когато бил жив. Св. знае, че С. е искал да прехвърли апартамента на майка му С.. През 2010г. е присъствал на такъв разговор.

Знае също, че неговата част от апартамента е наплатена от брат му В. М. /дядо на св./ и нямал претенции за апартамента. Св. няма спомен С. да е посещавал апартамента, да иска да го ползва. Никой от фамилията на С. не е идвал в апартамента. Никой не е заявявал претенции. Никой от семейството не е давал ключ на роднина или някой друг.

В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства за опровергавне твърденията на С. и В. П.и за упражнявана непрекъсната, спокойна, явна и несмущавана фактическа власт върху спорната ид.ч. от имота с намерение за своене в периода от 25.12.1995г. до предявяване на исковата молба в съда.

Свидетелят Б.А.К. излага, че познава ищеца от 1995г. след това се запознал и със съпругата му А.. Били приятели. Сочи, че знае от бащата на К., че има част от някакво жилище във В.. Излага, че през лятото на 1999г. довел А. и детето й до гр.В. с автомобил. К. бил във В. за заверка на моряшки паспорт. Оставил ги в апартамента и не пренощувал там, защото нямало място. В апартамента имало други хора - братовчедката на К. С., нейният съпруг и детенце. Пушил заедно със съпруга на С. на терасата. А. и детето пренощували там. К. също бил отседнал там. Знае, че са ползвали апартамента, особено, когато К. ходел на тези прегледи. Сочи, че когато му се родило дете на 01.09.2003г., отишъл да почерпи дядо Слави и той му казал да правят деца, че има къде да ги гледат и че лятото ще си карат на морето при тях. Той бил сигурен, че си има апартамент. Чувал, че накрая не били посрещани добре. През 2012г. бил заедно с К. и семейството му в гр.В. и имали организация да се качат на кораб и да разгледат. Били компания от около 20 човека. К. и А. отишли да вземат братовчедката С., но не им отворили. Чували се, че са там, но не им отворили.

Свидетелят А. И.. /съпруга на ищеца/ излага, че е била в прекрасни отношения със свекъра си С.. След като сключила брак с К. чула за въпросния апартамент в гр.В.. След сватбата през 1996г. били на меден месец в гр.В.. Изкарали три, четири дни в апартамента във В. и после отишли някъде другаде. В апартамента живеели С. и съпругът й. След това ходили в апартамента през 1999г., когато детето й било на 2г. Тогава съпругът й тръгнал да пътува по корабите с круизна компания „Златна котва"- В.. За тази цел дошъл във В. да спи в апартамента си и да си извади необходимата документация. Свидетелката заедно с детето дошли заедно с техен приятел Б., който ги докарал и си тръгнал обратно към П.. Останали да преспят в гр.В. до неделя и след това се прибрали заедно с К.. С. и съпругът й нямали нищо против те да останат да спят там. Тогава коментирали, че апартаментът е колкото на единия наследник, толкова и на другите наследници. Към този момент нямало пререкания за апартамента. След раждането на дъщеря й В. през 2003г. ходили и с нея във В. и пак имали нормални взаимоотношения с тях. Имало забава и смях. След смъртта на свекърва й през 2002г. се събрали на имения й ден А. и свекърът й емоционално казал, че е събрал пари и иска да се срещнат с племенницата му, за да й наплатят това, което е тяхната част, т.е. да си вземат целия апартамент и да го оставят на дъщерята В.. Това били думите на свекъра й С., искал това да е в името на съпругата му, която не могла да доживее да види внучката си. К. бил със съзнанието, че има апартамент във В.. К. ходел в апартамента във В. и без нея.

Споделял й че има нужда от някакъв ремонт този апартамент. През 2005г. пролетта ходили до гр.В. да продадат колата си на колега на К., който много искал да я купи. Тогава се видели със С. и съпруга й. Оставили им половината пари от продажбата на колата около 2500 лева с цел да направят освежителни ремонти по апартамента. Сочи, че идванията и до гр.В. били основно с цел на това сертифициране, което било до смъртта на свекъра й. Излага, че още приживе нейният свекър и С. коментирали, че трябва да бъде уредена цялата тази работа. Да се вземе апартаментът, който им се полага и след неговата смърт нещата се обърнали.