Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7659 от 15.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12292/2025
Вид
Решение № 7659
Подписан
15.12.2025
В сила
15.12.2025
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Дамян Ивайлов Христов, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 73а, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1, т. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 27, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 7659 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. X. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100512292 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника К. М. И. с вх. № 90535/16.09.2025 г. по описа на ЧСИ В. М. с рег. № 860 на КЧСИ, чрез пълномощника му адв. С. X., с надлежно учредена представителна власт по делото, против Постановление за разноските от 07.08.2025 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 50, 00 лв. до 155, 00 лв., да бъдат редуцирани обикновените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над 84, 00 лв. до 295 лв., както и да бъде редуцирана таксата по т. 26 от ТТРЗСЧИ за разликата над 12, 00 лв. до 30, 60 лв.

Поддържа, че дължимите от нея разноски са както следва: такса за образуване на изпълнителното дело – 24, 00 лв. с ДДС , такса ПДИ – 24 лв. с ДДС, такса за налагане на запор на банкова сметка и запор на трудово възнаграждение – 2 х 18 лв. или общо 36, 00 лв. с ДДС, или общият размер на дължимите разноски за обикновени такси е в размер на 84 лв., а не както съдебният изпълнител е определил – 295, 00 лв. с ДДС. Начисляването на други такси, извън посочените, счита за прекомерно и ненужно. Поддържа още и че дължимата по изпълнителното дело пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ е в размер на 12 лв. с ДДС, а не 30, 60 лв. с ДДС. Сочи, че дължимият размер на адвокатско възнаграждение е 50, 00 лв., а не 155, 00 лв. С оглед на изложеното моли разноските по изпълнението да бъдат намалени до сумата от 146, 00 лв. с ДДС.

Взискателят “Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Г.Н., е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че юрисконсултското 1 възнаграждение в размер на 150, 00 лв. не надвишава предвидения в Наредбата за правната помощ размер, както и че определените по изпълнителното дело такси са изчислени законосъобразно в съответствие с ТТРЗЧСИ, както и че таксата по т. 26 от Тарифата е съобразена с материалния интерес. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ В. М., рег. № 860 на КЧСИ излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че всички такси по изпълнителното дело са начислени в съответствие с ТТРЗЧСИ и не надхвърлят определения съгласно чл. 73а, т. 3 ГПК максимален размер, като подробно описва наложените за всяко от извършените изпълнителни действия такси. Счита, че разноските за юрисконсултско възнаграждение се включват в изчисляването на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество жалбата е и частично основателна по следните

Изпълнително дело 2025860401424 по описа на ЧСИ В. М. е образувано на 09.07.2025 г. по молба на взискателя “Топлофикация София“ ЕАД срещу длъжника К. М. И. въз основа на изпълнителен лист за сумата от 100, 00 лв.

По делото е изпратена и надлежно връчена на 25.07.2025 г. на длъжника К. М. И. покана за доброволно изпълнение изх. № 117041/10.07.2025 г., в която е указано на длъжника, че дължимите от него суми по изпълнителното дело са общо в размер на 580, 60 лв., от които 100, 00 лв. – неолихвяема сума, 295, 00 лв. – разноски по изпълнителното дело, 30, 60 лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и 155, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С молба с вх. № 69735 от 28.07.2025 г. длъжникът по изпълнителното дело К. И. е възразила срещу така приетите за събиране разноски, като е поискала същите да бъдат намалени както следва: приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение да бъде намалено за разликата над 50, 00 лв. до 155, 00 лв., да бъдат редуцирани обикновените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над 84, 00 лв. до 295 лв., както и да бъде редуцирана таксата по т.

26 от ТТРЗСЧИ за разликата над 12, 00 лв. до 30, 60 лв.

С обжалваното постановление от 07.08.2025 г., ЧСИ е оставил молбата на длъжника без уважение, като с процесната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, длъжникът К. И. е заявила, че поддържа първоначално наведените съображения за намаляване на приетите за събиране разноски.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски в гражданския процес, поради което спрямо него приложение намират правилата на раздел II от глава VIII на ГПК. Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото бъде прекратено въз 2 основа на чл. 433 ГПК - поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Присъждането на разноски в изпълнителния процес е обусловено от представянето на доказателства за действителното им заплащане – в този смисъл и т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК дължимото юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на взискателя в изпълнителното дело по повод на образуване и извършване на действия по принудително изпълнение следва да бъде определено в съответствие с чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно който е предвидено, че същото следва да бъде в размер от 100 лв. до 190 лв. Приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 155, 00 лв. е под предвидения максимален размер, поради което и същото не е прекомерно. В тази връзка следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в конкретния случай длъжникът не е изпълнил задължението в срока за доброволно изпълнение, с оглед на което по изпълнителното действие са извършвани и действия по принудително изпълнение за събиране на вземането на взискателя, което обстоятелство също обуславя размер на така определеното юрисконсултското възнаграждение над минималния размер, като в случая същото е съответно на правната и фактическа сложност на дело и извършените процесуални действия.

По изпълнителното дело са начислени и обикновени такси съгласно ТТРЗЧСИ, както и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Следва да бъде посочено, че по силата на т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се дължи пропорционална такса върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатените от взискателя адвокатски възнаграждения за защитата в изпълнителното производство, представляват направени от тях разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист, т.е. тези разноски следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Като е съобразил размера на задължението на взискателя – 100 лв., в това число и определения размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съдебният изпълнител е изчислил размера на пропорционалната такса в съответствие с т. 26, б. “б“ от Тарифата и е определил общия размер на дължимата такса.

Съгласно връчената на длъжника покана за доброволно изпълнение обикновените такси по ТТРЗЧСИ са в общ размер на 295, 00 лв. с ДДС, като в представените в настоящото производство мотиви съдебният изпълнител изчерпателно е посочил действията, за които са начислени обикновени такси.

3

В конкретния случай, съдът счита, че дължими от длъжника са разноски, съгласно ТТРЗЧСИ, единствено за доказано извършените от ЧСИ изпълнителни действия по изп. дело № 2025860401424, които към момента на изготвяне на обжалваното постановление са както следва: по т. 1. За образуване на изпълнително дело - 24 лв. с ДДС; по т. 2. За извършване на цялостно проучване на имуществено състояние – 60 лв. с ДДС;

По т. 5. За изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника – 20 лв.

По т. 9. За налагане на запори – 54 лв. с ДДС;

По т. 4. За изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа – 36, 00 лв. с ДДС;

По т. 3. За извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество – 18 лв. с ДДС;

По т. 31. Допълнителни разноски са разходите – 31, 00 лв. с ДДС.

Или общият размер на дължимите обикновени такси по ТТРЗЧСИ е 243, 00 лв.

По делото не са доказани извършването на други действия на ЧСИ към момента на изготвяне на обжалваното постановление (така не се установява към този момент съдебният изпълнител да е изпратил съобщения до длъжника и взискателя за приключване на изпълнителното дело, макар да са били начислени две такси по т. 5 ТТРЗЧСИ за връчване на съобщения), поради което и обикновени такси над сумата от 243, 00 лв. с ДДС не следва да се начисляват.

При съобразяване на изложеното, частната жалба е частично основателна, с оглед на което приетите за събиране обикновени такси по ТТРЗЧСИ следва да бъдат намалени от 295 лв. с ДДС до 243, 00 лв. с ДДС. В останалата си част, по отношение на приетото за събиране адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, частната жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 117041/10.07.2025 г. по изп. дело № 20258600401424, относно начислените разноски за обикновени такси по изпълнението за разликата над 295, 00 лв. с ДДС до 243, 00 лв. с ДДС, дължима по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщения до длъжника и взискателя за приключване на изпълнителното дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от длъжника К. М. И. частна жалба с вх. № 905353/16.09.2025 г. срещу постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 117041/10.07.2025 г. по изп. дело № 20258600401424, 4 относно начислените по изпълнителното дело разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 155, 00 лв. и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 30, 60 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5