Определение № 38338 от 19.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38338 гр. София, 19.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110114421 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по молба с вх. № 287729/18.09.2026 г. на адв. Д. Д. Г. от Адвокатска колегия – Ловеч, процесуален представител на ищеца А. Г. П., за изменение на Решение № 17637/15.09.2026 г. в частта за присъденото в полза на адвоката възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.).

Молителят поддържа, че определеният размер от 120 евро с включен ДДС е прекомерно занижен. Сочи, че съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. общото възнаграждение за предявените искове възлиза на 872,98 евро с ДДС, поради което присъдената сума е приблизително седем пъти по-ниска. Изрично приема, че съдът не е обвързан от размерите по наредбата, но счита извършеното намаляване за прекомерно и несъответстващо на достойнството на адвокатския труд. Иска присъждане на допълнително възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, тоест увеличение до общо 872,98 евро с ДДС.

В списъка, представен с молба с вх. № 269054/31.08.2026 г., са посочени 558,23 евро с ДДС за установителния иск при заявена цена 3 118,55 евро и 314,75 евро с ДДС за осъдителния иск с цена 1 089,93 евро. Относно включването на ДДС е направено позоваване на Решение от 23.10.2025 г. по дело C-744/23 на Съда на Европейския съюз (СЕС).

С разпореждане № 113823/23.09.2026 г. молбата е оставена без движение с указание за внасяне на 0,05 евро за преписи. С постъпило на 28.09.2026 г. писмо е представено платежно нареждане за тази сума. С разпореждане № 117242/30.09.2026 г. е постановено изпращане на препис от молбата на ответника за отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК.

Ответникът „АТЕГ“ АД, ЕИК ********, чрез адв. Л. В., оспорва молбата с отговор с вх.

№ 318936/15.10.2026 г. Поддържа, че присъденото възнаграждение съответства на действително извършената работа. Изтъква общата фактическа и правна основа на двата иска, писмения характер на доказателствата, липсата на свидетели и експертиза и приключването на делото в едно открито заседание без явяване на страните. Счита, че защитата е по типови договорни документи и познати правни въпроси, а сравнението с размерите по наредбата само по себе си не обосновава увеличение. Иска молбата да бъде оставена без уважение.

Молбата е процесуално допустима. Подадена е на 18.09.2026 г. срещу решение от 15.09.2026 г., поради което срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е спазен. Адвокатът е легитимиран да иска изменение на произнасянето относно собственото му вземане по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Преди приключване на устните състезания са заявени искане за възнаграждение и конкретният му размер, представен е и списък по чл. 80 ГПК. Независимо от използвания израз „допълнително възнаграждение“, искането е за изменение, а не за допълване, тъй като съдът вече се е произнесъл по тази претенция.

1

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С Решение № 17637/15.09.2026 г. са уважени предявените от А. Г. П. срещу „ АТЕГ “ АД искове за установяване недействителността на Анекс № 756232/02.01.2025 г. към Договор за потребителски кредит № 696739 и за връщане на 2 131,72 лева, равностойни на 1 089,93 евро, платени над чистата стойност на кредита, със законната лихва от 22.05.2026 г. На адв.

Д. Д. Г. е присъдено възнаграждение от 120 евро с включен ДДС за предоставената безплатна правна помощ. Настоящото производство е ограничено до размера на това възнаграждение.

Приложимата редакция на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. след изменението в ДВ, бр. 17 от 2026 г. препраща към чл. 36, ал. 3 и 4 ЗАдв. Преценяват се сложността и засегнатият интерес, условията и необходимото време за работата, нейната спешност, както и квалификацията, опитът и специализацията на адвоката. Преходното правило на § 21, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗАдв. предвижда прилагане по аналогия на Наредба № 1/2004 г. до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 ЗАдв. Това не освобождава съда от индивидуална оценка на защитата.

Посочените от молителя тарифни стойности не представляват сами по себе си безусловно дължим минимум. Тълкуването в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС не допуска националният съд да бъде обвързван от минимални адвокатски тарифи, определени от съсловната организация в нарушение на чл. 101, § 1 ДФЕС. Поради това съотношението между претендираната и присъдената сума не замества преценката за обоснованост на възнаграждението по конкретното дело.

В случая не се намалява платено от клиента договорно възнаграждение. При безплатната защита съдът определя дължимата от насрещната страна сума по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. самостоятелно. Ето защо, независимо от направеното от ответника възражение, решаващи са съдържанието и обемът на предоставената правна помощ. Също така несъгласието с вече определения размер подлежи на проверка по чл. 248 ГПК и молителят не е длъжен непременно да сочи новонастъпили обстоятелства.

Съдът отчита изготвянето на исковата молба, подбора и представянето на договорните документи и платежните разписки, анализа на застрахователната премия, таксата и неустойката, както и писменото становище от 31.08.2026 г. В последното са развити доводи по съществото на спора, уточнено е ЕГН на ищеца, представени са съдебна практика, списък на разноските и доказателство за регистрация по ЗДДС. Правната работа не се свежда до продължителността на откритото заседание и не се обезценява поради неявяването на пълномощника.

Същевременно двата иска произтичат от един анекс към един кредитен договор и са обосновани с общ комплекс от документи. Осъдителната претенция следва от поддържаната недействителност, а размерът се извежда чрез съпоставяне на извършените плащания с реално получената сума. Защитата по нея не е наложила отделно изследване на самостоятелно правоотношение. Броят на исковете е отчетен, но не налага механично събиране на две пълни тарифни възнаграждения, без да се съобрази припокриването на необходимата работа.

Доказването е осъществено с писмени документи. Не са провеждани разпити, не е назначавана експертиза и не са извършвани допълнителни действия по събиране на доказателства в последващи заседания. Според протокола единственото открито заседание на 01.09.2026 г. е проведено от 15:00 до 15:05 ч. в отсъствие на страните и представителите им. Посоченото характеризира обема на процесуалните действия, без само по себе си да определя цената на предварителната подготовка.

Въпросите за действителния ГПР, финансирането на застрахователната премия и потребителската защита изискват юридически анализ, който е отчетен. Съдът съобразява и икономическото значение на защитата: оспорено е кредитно правоотношение при заявена цена на установителния иск 3 118,55 евро и е търсено връщане на 1 089,93 евро. Успешният резултат и по двата иска обосновава правото на пълно възнаграждение за действително осъществената защита, но не прави задължителен претендирания тарифен размер. Общата фактическа основа и обусловеността на реституционната претенция следва да бъдат отразени и при оценката на засегнатия интерес.

2

Като допълнителен, а не единствен ориентир се отчита представеният от ответника договор за правна защита от 27.08.2026 г., удостоверяващ уговорено и платено в брой възнаграждение от 100 евро за представителство по същото дело. Този договор не обвързва молителя и не определя автоматично цената на неговия труд, но е конкретна съпоставима данна по делото. Присъдените 120 евро включват възнаграждение от 100 евро и ДДС от 20 евро.

Позоваването в списъка на Решение от 23.10.2025 г. по дело C-744/23 на СЕС не налага друг извод. То се отнася до облагането с ДДС на правната услуга при безплатна за клиента защита и заплащане на адвоката от загубилата страна, а не установява конкретен размер на адвокатското възнаграждение. Данъкът вече е включен в присъдените 120 евро и не е налице пропуск за неговото начисляване.

При съвкупната преценка на изложените обстоятелства съдът намира определения размер за съответстващ на конкретно осъществената защита. Значителната разлика спрямо сумата по списъка е следствие от индивидуалната оценка на работата, а не от отказ да се признае правото на възнаграждение или професионалното достойнство на молителя. Не се установява основание за увеличение на присъдената сума от 120 евро с ДДС до 872,98 евро с ДДС, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, на основание чл. 248, ал. 1 и 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 287729/18.09.2026 г. на адв. Д. Д. Г., вписан в Адвокатска колегия – Ловеч с личен № *******, за изменение на Решение № 17637/15.09.2026 г., постановено по гражданско дело № 20261110114421 по описа на Софийския районен съд за 2026 г., 175 състав, в частта за разноските, чрез увеличаване на присъденото в негова полза и дължимо от „АТЕГ“ АД, ЕИК ********, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв. от 120 евро с включен ДДС на 872,98 евро с включен ДДС, тоест с още 752,98 евро, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването му на съответния адресат.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3