Решение № 1179 от 22.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1179 гр. Варна, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100501105 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 17993/09.03.2023г. на И. Х. Д. против Решение № 508 от 17.02.2023г., постановено по гр.д. № ****/****г. на РС-гр.Варна, с което И. Х. Д., ЕГН: ********** с адрес: гр.Варна, кв. „А.", ул. „К." № 18 и Х. Н. Т., ЕГН:

********** с адрес: гр. Варна, ул. „В." № 34,СА ОСЪДЕНИ да заплатят солидарно на „Б.Б." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б." № 55, сумите, както следва: 26626.28 лв. (двадесет и шест хиляди шестстотин двадесет и шест лева и двадесет и осем стотинки) - главница, представляваща липсата от оборота на магазин от търговската верига B., находящ се в гр. Варна, ул. „Н.Б."№ 6, за периода 01.04.2020 г. - 03.04.2020 г., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.07.2021 г. до окончателното заплащане на задължението и 3579.75 лв. (три хиляди петстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 26626.28 лева, изчислена за периода от 03.04.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 29.07.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата са изложени аргументи за недопустимост и неправилност на решението поради преждевременно предявяване на иска, нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила.

Претендира се обезсилване/отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

С молба вх.№ 15906/26.06.2023г. Х. Н. Т. , след предоставена й възможност и на основание чл. 265 ал.1 от ГПК се е присъединила към депозираната от И. Д. жалба , като е изразила становище за незаконосъобразност на обжалваното Решение № 508 от 17.02.2023г., постановено по гр.д. № ****/****г. на РС-гр.Варна. Претендира отмяната му.

1

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от „Б.Б." ЕООД, ЕИК: *********, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивника И. Д., редовно призована , чрез процесуалния си представител поддържа жалбата , претендира отмяна на решението и присъждане на разноски.Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание въззивника Х. Т., редовно призована, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемия, призован, чрез процесуалния си представител, поддържа депозирания отговор на въззивата жалба, претендира потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „Б.Б." ЕООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б." № 55 срещу И. Х. Д. и Х.

Н. Т., с искане за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумите, както следва: 26626.28 лв. - главница, представляваща липсата от оборота на магазин от търговската верига B., находящ се в гр. Варна, ул. „Н.Б."№ 6, за периода 01.04.2020 г. 03.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.07.2021 г. до окончателното заплащане на задължението и 3579.75 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 26626.28 лева, изчислена за периода от 03.04.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда 29.07.2021 г. Претендират направените съдебно - деловодни разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че страните са били в трудови правоотношения, по силата на които ответниците са заемали длъжностите „отговорник каси" и „ръководител на отдел". Съобразно длъжностната характеристика, същите е следвало да стопанисват и отчитат касовите наличности, по утвърдени от работодателя правила, с които служителите са запознати. Поето е и задължение за предаване на касовите наличности, три пъти седмично, на служители на инкасо дружество. През м. април 2020 г., след извършена проверка, са установени липси от дневен оборот (на 01.04.2020 г. и 02.04.2020 г.), от главна каса, както и от всички шест сейфа. Твърди се още, че само ответниците и лицето Д.П. имат достъп до паричните средства, знаят и кодовете за сейфовете. Излага се, че констатираните липси са резултат от виновното неизпълнение на вменените на ответниците трудови задължения.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът - И. Х. Д. е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който исковете са оспорени като недопустими поради невъзможност за установяване на престъпно деяние по гражданскоправен ред, евентуално - неоснователни.

Въвела е правоизключващо възражение за „непреодолима сила", която се явява престъплението, което освобождава служителя от отговорност. Оспорва също, че от страна на работодателя да са създадени адекватни условия за съхранение на касовите наличности.

Възразява търсените суми да са й предавани изобщо, а установените липси да са в резултат от поведението й на работното място. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът - Х. Н. Т., в срока по чл. 131 ГПК, не е депозирала отговор на исковата 2 молба.

В съдебно заседание ищеца и ответника И. Д.,чрез процесуалните си представители поддържат становищата си.Ответника Х.Т. , редовно призована не се явява и не се представлява.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда.

Същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.Искът на ищеца не е заведен преждевременно.

Воденото досъдебно производство в Четвърто РУ на МВР – Варна за престъпление по чл.194 от НК е ирелевантно за допустимостта на настоящото производство.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:

При предявен иск за ангажиране на пълна имуществена отговорност по чл.207 ал.1 т.2 от КТ, каквато е настоящата хипотеза , в тежест на работодателя - ищец е да установи следните правопораждащи факти: 1/ съществуване на трудовоправно отношение с ответника към момента на установяване на липсата; 2/ възложена на последния отчетническа функция; и 3/ наличието на липса, която трябва да е с неустановен произход. В тежест на работника материално отговорно лице, е да опровергае презумпцията, че липсата е причинена от него или по негова вина /в този смисъл Решение № 280/02.06.2009 г. по гр. д. № 758/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 56/10.03.2010 г. по гр. д. № 450/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 123 от 30.05.2011г. на ВКС по гр. д. № 890/2010 г. на ВКС, III ГО, постановени по реда на чл.290 от ГПК/.При установеност на фактическия състав , работника или служителя, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липса в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи от деня на откриване на липсата.

В конкретиката на настоящия правния спор , ищеца е установил с ангажираните от него доказателства три от елементите на фактическия състав.

3

По делото не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства , че страните са били в трудовоправни отношения, като и двамата ответници са изпълнявали трудовата си функция във филиал 532.

Видно от трудов договор № 28720 от 29.09.2017 г., сключен между „Б.Б." ЕООД, като работодател и И. Х. Д. като служител, последната е заемала длъжността „аранжор-касиер" в ищцовото дружество, съгласно допълнително споразумение № 8268 от 28.09.2018 г. към горепосочения трудов договор, ответника е заемала длъжността „отговорник каси". ТПО е прекратено със Заповед № 796/ 22.04.2020 г. , на управителите на „Б.Б. „ЕООД по взаимно съгласие на страните, считано от 22.04.2020 г.

Ответника не оспорва,че е запозната с длъжностна характеристика от 28.09.2018г. за длъжността „отговорник каси", съгласно която служителката има следните трудови задължения: обслужване клиенти на каса; спазване правилата за отчитане на касите; стопанисване на касовата наличност и да предава постъпленията.В длъжностна характеристика от 16.03.2019г. за длъжността „отговорник каси", подписана от И. Д. на 16.03.2019 г., е посочено, че служителката: носи отговорност за стопанисване на касовата наличност и за предаване на постъпленията (т. 4); спазва инструкциите за работа с поверения сейф; отчита сумите от сейфа (вкл. плащанията с карта или ваучери) незабавно след приключване на работата на касата; отчита сумите от сейфовете на всички касиери; носи отговорност за правилното отчитане и наличност на пари в края на работния ден, както и да попълва надлежно всички отчети.

Ответника Х. Т. е била в ТПО с ищеца по силата на трудов договор от 30.04.2015г., съгласно който последната е заемала длъжността „аранжор- касиер", съгласно допълнително споразумение № 8268 от 28.09.2018 г. към горепосочения трудов договор - длъжността „отговорник каси".Съгласно допълнително споразумение № 813 от 28.02.2020 г., съгласно което Х. Т. е изпълнявала длъжността „ръководител на отдел".

ТПО на Х. Т. е прекратено със Заповед № 1356 от 21.04.2020 г. на управителите на „Б.Б. „ЕООД с което на основание чл. 195 от КТ вр. чл. 192 ал.1 вр. чл. 188 т.3 вр.чл. 187 ал.1 т. 1от КТ и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение." Приобщени към доказателствения материал по делото са длъжностна характеристика за длъжността „главен касиер", подписана от Х. Т.. Видно от съдържанието на служителката е вменено задължение да отговаря за спазване на правилата при отчитане на касите - да стопанисва касовата наличност и да предава постъпленията;длъжностна характеристики относно длъжността „отговорник каси", подписана от Х. Т., която също предвижда служителката да отговаря за спазване на правилата при отчитане на касите - да стопанисва касовата наличност и да предава постъпленията;длъжностна характеристики за длъжността „ръководител на отдел", подписана от Х. Т., която вменява на служителката задълженията да спазва инструкциите за работа с поверения й сейф и да отчита сумите от сейфа (вкл. плащанията с карта или ваучери) незабавно след приключване на работата на касата.

От събраните по делото доказателства, съда приема за установено , че заеманите от ответниците длъжности са на материално отговорно лице -отчетник на парични средства.

Доколкото липсва легално определение на длъжността /понятието отчетник , преценката е за всеки конкретен случай , като това е работник или служител, на когото е поверено събирането, съхраняването, разходването или отчитането на парични или материални ценности. Това качество на ответниците И. Д. и Х. Т. се установява по безспорен начин от длъжностните им характеристики, в които са им възложени задължения, свързани със съхранение и отчитането на парични средства,заплащани в брой от клиентите на магазин Б., както и периодичното им предаване на дружеството осъществяващо инкасо дейност т.е.