Определение № 40 от 08.01.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3272/2025
- Вид
- Определение № 40
- Подписан
- 08.01.2026
- Състав
- Анелия Цанова, Светла Станимирова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229,ал.1,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ,ал.1,т.1 или т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.302 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40 гр. София, 08.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Светла Станимирова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503272 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „АРКО-БИЛД“-ЕООД-ищец в производството против две определения на СГС,ГО, 1-9 състав, постановени по гр.д.№7786/2025г. както следва:
-определение №21019 от 28.10.2025 г. в частта му, с която съдът е спрял производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до постановяване на окончателен съдебен акт по гр.д.№13578/2024г. на СГС и - определение №21862 от 05.11.2025 г. в частта му, с която съдът е оставил без уважение искането за възобновяване на производството.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на двете определения като незаконосъобразни, постановени в нарушения на процесуалния закон. В жалбата са изложени подробни и конкретни доводи за това. Моли за отмяна на двете определения като незаконосъобразни.
Софийският Апелативен съд, като съобрази оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима в частта й, с която се обжалва определението за спиране на производството, тъй като същото е преграждащо и попада в предметния обхват на нормата на чл.274,ал.1,т.1 ГПК.
В останалата си част обаче, жалбата срещу определение №21862 от 05.11.2025 г., с което е отказано възобновяването на производството, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Определението, с което е отказано възобновяване на производството, не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ,ал.1,т.1 или т.2 ГПК, в които определенията подлежат на обжалване пред по-горна инстанция. Същото не е преграждащо, нито пък 1 закона изрично предвижда, че подлежи на обжалване.
По жалбата против определението, с което е спряно производството:
За да спре производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК - до постановяване на окончателен съдебен акт по гр.д.№13578/2024г. на СГС, съдът е приел, че част от ответниците по настоящото дело са страни и трети главно встъпили лица в съдебното производство по другото дело /обуславящото/, поради което и с оглед предмета на двете дела (предявени искове за собственост върху един и същ поземлен имот), то производството по гр.дело № 13578/2024г. е преюдициално спрямо спряното производство по настоящото дело.
Видно от данните по делото, СГС е бил сезиран с предявен от „АркоБилд“ ЕООД срещу 20 ФЛ и едно търговско дружество иск по чл.108 ЗС относно 94,6% ид.ч. от подробно описан в ИМ имот с идентификатор № ***.
Твърденията на ищеца са, че придобил процесните идеални части от описания имот на основание Договор за замяна, сключен с Н. Ж. Н. и Д. Д.-Н. на 21.05.2013г. Сочи, че ответниците са собственици на самостоятелни обекти в етажна собственост Магтолия-1, изградена в съседен имот с идентификатор № 68134.193 8.603. В съсобствения на ищеца имот с ид. № 68134.193 8. 673 ответниците изградили пътеки, люлки и други преместваеми съоръжения и започнали да ги ползват с децата си, като оспорвали правото на собственост на ищеца.
С молба от 23.10.2025г., с която ищецът оттеглил исковете по отношение на двама от ответниците, изложил твърдения, че част от ответниците по настоящото дело /Д. Д., Д. Г. С., И. С., К. Л. Т., М. П. Г., И.
В. В., „Технотроникс“ БГ/, както и Т. В. К. и „Би Джи Ар Груп“ ООД, са подали искова молба срещу настоящия ищец „Арко-Билд“ ЕООД по чл.124 ГПК за признаване за установено, че са собственици на имот с идентификатор № 68134.193 8.673, т.е. процесния. Тази искова молба била предявена по реда на чл.225, ал.1 ГПК /главно встъпване/ по гр.д. № 13578/2024г. по описа на СГС. По това дело „Арко-Билд“ ЕООД било предявило насрещен ревандикационен иск по чл.108 ЗС срещу С. А. Р.. С молбата са предприети и други процесуални действия.
С последваща молба от 31.10.2025г. ищецът е оттеглил исковете си по чл.108 ЗС срещу част от ответниците, а именно тези, които по другото дело са главно встъпили и предявили иск по чл.124 ГПК срещу дружеството.
При така установените факти въззивният съд намира определението за спиране на производството за незаконосъобразно. От една страна, съдът по своя инициатИ. е спрял производството до приключване на преюдициалното според него дело по гр.д. № 13578/2024г. по описа на СГС, без да изиска делото, или препис от ИМ по него, за да установи какъв точно е неговият предмет. Изцяло се е предоверил на твърденията на ищеца по настоящото дело.
Дори да се приеме, че предмет на гр.д. № 13578/2024г. на СГС е спор за правото на собственост върху имот с идентификатор № 68134.193 8.673, 2 като по него ищец е лицето С. А. Р., а ответник – настоящото ищцово дружество „Арко-Билд“ ЕООД; че последното е предявило насрещен иск по чл.108 ЗС срещу ищеца Р.; че част от ищците по настоящото дело са главно встъпили лица, които са предявили установителен иск за собственост по чл.124 ГПК по отношение на процесния имот с идентификатор № 68134.193 8.673 срещу „Арко-Билд“ ЕООД, то не може да се приеме, че другото дело, висящо в СГС, е преюдициално по отношение на настоящото.
С оглед предприетите от ищеца по настоящото дело процесуални действия /оттеглени искове спрямо част от ответниците/, на основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че производството по настоящото дело е прекратено спрямо тази част от ответниците, които са страни и трети главно встъпили лица в съдебното производство по гр.дело № 13578/2024г. Тези лица вече не са страни по настоящото производство.
В Определение № 311 от 03.11.2015г. по ч.гр.дело № 4980/2015г. на ВКС, III г.о., съдът е приел, че „Основание за спиране е налице, когато между двете дела е налице връзка на обусловеност, т.е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението по обусловеното дело. Освен това, за да бъде едното дело обуславящо за другото, трябва да има връзка не само в предмета им, но и между страните по тях, така че тези по обусловеното дело да могат да се позоват на установяващото действие на СПН по обуславящото дело. За да е налице преюдициалност по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, трябва да има произнА.не относно правоотношение, което ще разреши спора на страните със сила на пресъдено нещо. Изискването на закона - „решението по което дело ще има значение за правилното решаване на спора“ ще бъде налице, когато се касае за производство, което ще приключи с акт, с който правоотношението между страните ще придобие качеството "пресъдено нещо", което ще е обуславящо за висящото производство.
Също и в мотивите на ТР №2/2022 от 14.03.2023г. по тълк.д.
№2/2022г. на ОСТК на ВКС е прието, че основанието на чл.229,ал.1,т.4 ГПК за спиране на производството е налице при наличие на висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Разяснено е, че връзката между делата по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело.
Наличието на обуславящо дело, без значение от неговия вид /гражданско, административно, наказателно/ и от момента на образуването му, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл.297, чл.298, чл.300 и чл.302 ГПК, съставлява абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.
3
С оглед цитираната съдебна практика, вкл. и задължителна такава, съдът намира, че в настоящия случай гр.д. № 13578/2024г. на СГС не е обуславящо по отношение на настоящото. Макар спорът и по двете дела да е за един и същ имот с идентификатор № 68134.193 8.673, то по гр.д. № 13578/2024г. спорът е от една страна за собствеността на имота между С. Р. и „Арко-Билд“ ЕООД, както и между последното и главно встъпилите лица, които обаче, предвид оттеглянето на исковете срещу тях по настоящото дело, вече не са страни по него. Затова и по двете дела ищците ще следва да установяват правото си на собственост с всички допустими доказателствени средства. Липсва обаче обусловеност на настоящото дело от решението по гр.д. № 13578/2024г. на СГС.
Затова не са налице предпоставките по чл.229,ал.1,т.4 ГПК за спиране на производството.
Това налага обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото да се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №21019 от 28.10.2025 г. в частта му, с която е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до постановяване на окончателен съдебен акт по гр.д.№13578/2024г. на СГС.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд – СГС, ГО, 1-9 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба н а „Арко-Билд“ ЕООД, ЕИК-121153712 срещу определение №21862 от 05.11.2025 г. в частта му, с която съдът е оставил без уважение искането за възобновяване на производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта му, с която частната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40 гр. София, 08.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Светла Станимирова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503272 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „АРКО-БИЛД“-ЕООД-ищец в производството против две определения на СГС,ГО, 1-9 състав, постановени по гр.д.№7786/2025г. както следва:
-определение №21019 от 28.10.2025 г. в частта му, с която съдът е спрял производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до постановяване на окончателен съдебен акт по гр.д.№13578/2024г. на СГС и - определение №21862 от 05.11.2025 г. в частта му, с която съдът е оставил без уважение искането за възобновяване на производството.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на двете определения като незаконосъобразни, постановени в нарушения на процесуалния закон. В жалбата са изложени подробни и конкретни доводи за това. Моли за отмяна на двете определения като незаконосъобразни.
Софийският Апелативен съд, като съобрази оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима в частта й, с която се обжалва определението за спиране на производството, тъй като същото е преграждащо и попада в предметния обхват на нормата на чл.274,ал.1,т.1 ГПК.
В останалата си част обаче, жалбата срещу определение №21862 от 05.11.2025 г., с което е отказано възобновяването на производството, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Определението, с което е отказано възобновяване на производството, не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ,ал.1,т.1 или т.2 ГПК, в които определенията подлежат на обжалване пред по-горна инстанция. Същото не е преграждащо, нито пък 1 закона изрично предвижда, че подлежи на обжалване.
По жалбата против определението, с което е спряно производството:
За да спре производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК - до постановяване на окончателен съдебен акт по гр.д.№13578/2024г. на СГС, съдът е приел, че част от ответниците по настоящото дело са страни и трети главно встъпили лица в съдебното производство по другото дело /обуславящото/, поради което и с оглед предмета на двете дела (предявени искове за собственост върху един и същ поземлен имот), то производството по гр.дело № 13578/2024г. е преюдициално спрямо спряното производство по настоящото дело.