Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 14.03.2024, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Търговско дело 27/2023
Вид
Решение № 16
Подписан
14.03.2024
В сила
06.06.2024
Състав
Мария Кирилова Дановска

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за пощенските услуги

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Кърджали, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Търговско дело № 20235100900027 по описа за 2023 година

Производството е по търговски спор и се движи по реда на глава 32 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от "С." *** срещу "Л." ****, гр. Д..

Депозирана е и изправена искова молба с вх. №3989/31.10.2023 г. /п.кл. от 30.10.2023г./ лист 57 и сл. от делото, във връзка с протоколно определение на съда, с което исковата молба е била оставена без движение.

Ищецът твърди, че на 23.10.2012 г. между "С." ***, и "Л." ****, е сключен Договор за куриерски услуги („Договорът“). Със Споразумение за изплащане на суми от наложени платежи по банков път („Споразумението“) от същата дата, страните се уговорили, че "Л." **** се задължава да превежда ежедневно наложени платежи за освободени пратки от предходния ден.

Видно от датата на сключване на договора, двете дружества били в трайни дългогодишни търговски отношения. Твърди се, че през март 2023 г. започнало забавяне от страна на "Л." **** при изплащане на наложените платежи, които получили при доставяне на пратките на ищеца. Подобна забава изненадала ищеца, тъй като над десет години задълженията и от двете 1 страни били изпълнявани коректно.

Поради това ищецът "С." *** предприел действия по разрешаване на проблема, но въпреки непрестанните опити за контакт, представители на "Л." **** не предоставили никакво обяснение за забавянето си.

Твърди се в исковата молба, че с оглед търговската дейност на ищцовото дружество, която се изразявала в доставки на всякакъв вид инструменти - дърводелски, шлосерски, градински и други, за същото било от изключително важно значение поръчаната стока да достигне до потребителя и да получи плащането на цената й. Дружеството не извършвало друга допълнителна дейност и затова единствените му приходи били именно от продажби на собствените му продукти, в това число и дистанционни - чрез наложен платеж.

Сочи, че за улеснение на своите клиенти "Л." **** изградило онлайн платформа, чрез която с потребителско име и парола отделните клиенти можели да проследяват дали и кога пратките са доставени. Поради големия брой генерирани товарителници, ищецът забелязал, че пратките изискани с наложен платеж започвали да се доставят от ответника, но в уговорения между страните срок отчитане на сумите по наложените платежи не постъпвали по банковата сметка на "С." ***.

Ищецът сочи ноторният факт, че за която и да е пратка с наложен платеж, не било възможно да бъде доставена без да бъде събрана сумата по съответния наложен платеж, тъй като куриерите не предавали стоката, докато не получели плащане на цената й. Т.е., за всички отбелязани като доставени от куриер на ответното дружество пратки, ответникът събирал сумата по тях от името и за сметка на "С." ***.

Така, при горната фактическа обстановка, ищецът твърди, че до момента ответното дружество доставило с наложен платеж и събрало суми, в размер на 85 614,49 лв. /осемдесет и пет хиляди шестстотин и четиринадесет лева и четиридесет и девет стотинки/, които задържало неоснователно без да ги предаде на "С." ***, съответно - "Л." **** било в неизпълнение на задълженията си по Споразумение от 23.10.2012 г. към Договора. Съгласно Споразумението за изплащането на сумите по наложения платеж бил уговорен конкретен срок, а именно „ежедневно за освободени пратки от предходния ден“. В този смисъл задължението за превеждане на сумите 2 възниквало на следващия ден от доставка на пратката и събиране от "Л." **** на сумата по наложения платеж от името и за сметка на "С." ***.

Поради това за ищеца бил налице правен интерес за предявяване на осъдителен иск срещу "Л." **** на основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, при цена на иска 86 403,53 лв.

/осемдесет и шест хиляди четиристотин и три лева и петдесет и три стотинки/, от които: 85 614,29 лева - главница и 788,74 лева - лихва за забава.

Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, куриерските услуги се причисляват към пощенския услуги, като към тях могат да предоставят и допълнителни такива, а именно - наложен платеж. В процесния период дружеството "Л." **** притежавало лицензия за предоставяне на куриерски услуги, затова и ищецът, с оглед дейността си, избрал да използва услугите на ответника - изпращане на пратки с наложен платеж. В конкретния случай обаче ответникът не изпълнявал точно своите задълженията си по Договора като доставчик на куриерски услуги, което дало основание за завеждане на настоящия главен иск по чл. 79 от ЗЗД.

Излага подробни съображения за това, че за да бъде ангажирана отговорността по чл. 79 ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ да съществува задължение; 2/ това задължение да не е изпълнено или да не е изпълнено точно.

1/ Относно първата предпоставка - да съществува задължение, твърденията на ищеца са следните:

От представените документи безспорно се установявало, че между страните по делото е налице валидно възникнало облигационно отношение (Договорът за куриерски услуги и Споразумение за изплащане на суми от наложени платежи по банков път), по силата на което "Л." **** се задължило да извършва куриерски услуги - доставка на пратки на ищцовото дружество и да „превежда ежедневно наложени платежи за освободени пратки от предходния ден“.

Твърди се, че "С." ***, в качеството си на Възложител по Договора, направило поръчка за доставка на стоки със заплащане от получателя на пратката чрез наложен платеж. Дружеството издало и фактури на съответните получатели на стоките (Приложение № 4). За направените поръчки "Л." **** издало съответните товарителници (Приложение № 5).

3

За да изпълни своите задължения, на основание сключения Договор и Споразумението към него, по всяка една доставка, "Л." **** следвало да достави в срок стоката на получателя; да събере от името и за сметка на "С." **** сумата на наложния платеж; да преведе на "С." **** събраната сума от наложния платеж, съгласно уговорения срок.

Ищецът твърди, че, "Л." **** управлявало сайт, на който неговите клиенти се регистрирали, какъвто бил и "С." ***, за да можели да следят статуса на пратките и съответно задълженията на ответника по наложените платежи. В този смисъл прилага таблица в Excel, която била генерирана от потребителския профил на "С." ***, през сайта на "Л." **** (Приложение № 4). От нея се виждало сумата на събраните от ответното дружество наложени платежи и представляваща задължението на "Л." **** към ищеца, както и всяка товарителница със сумата на всеки отделен наложен платеж. Отделно от таблицата представя и всяка издадена товарителница и извадка от сайта на длъжника, от което се виждало, че пратката с тази товарителница била доставена, съответно наложения платеж - събран от доставчика (Приложение №№ 5 и 6).

Във връзка с изложеното, за "Л." **** се натрупали задължения, които възникнали, съгласно Договора и Споразумението, но не били изпълнени.

2/ Относно втората предпоставка - задължението да не е изпълнено или да не е изпълнено точно, твърденията на ищеца са следните:

Задължението за ответника възниквало на следващия ден след доставка на пратка с наложен платеж. "Л." **** не изплащало в срок сумите по наложените платежи, събрани в периода м. март 2023 г. – м. април 2023 г., което било видно от клиентския профил на "С." *** в сайта на длъжника (Приложение № 7). За ищеца не възникнало задължение да кани ответника да изпълни задължението си, тъй като в Споразумението страните уговорили конкретен срок. В него изрично била посочена и банковата сметка на ищцовото дружество, по която следвало да се превеждат сумите, като по този начин за "Л." **** не съществували пречки да изпълнява срочно и точно задължението си.

Ищецът сочи, че видно било както от представената таблица (Приложение № 7), така и в отчета на ответника, че описаните суми не му били изплатени, поради което и "Л." **** се намирало в забава, съгласно 4 условията на сключения Договор и Споразумението към него, с което счита, че е изпълнена и тази предпоставка за реализиране отговорността по чл. 79 ЗЗД.

Ищецът предявява и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с който излага следното:

Твърди, че съответните задължения по изплащане на наложените платежи възниквали за ответника в деня, следващ деня на доставка на пратката, съгласно сключеното Споразумение за изплащане на суми от наложени платежи по банков път от 23.10.2012г. Съгласно чл. 84 ЗЗД, в случай, че страните са определили конкретен ден и/или срок за изпълнение на задължението, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Поради това счита, че за него не възниквало задължение да кани ответника да изпълни.

Страните уговорили конкретен срок и посочена банковата сметка, по която следвало да се превеждат процесните суми.

С изтичане на срока, уговорен между страните за всяка пратка, за ищеца възникнало правото да претендира лихва за забава върху просроченото задължение на ответника, считано от следващия ден на деня следващ деня за доставка на съответната пратка, видно от приложените справки от клиентския профил на "С." *** в сайта на длъжника.

За периода от деня следващ деня на доставка на съответната пратка, до деня на завеждане на исковата молба 26.04.2023 г., общата сума на натрупаната лихва за забава била в размер на 788,74 лева /седемстотин осемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/.

Искането е да се постанови решение, с което да бъде осъдено "Л." **** да заплати на "С." ****: на основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за пощенските услуги, сумата в размер 85 614,49 лв. /осемдесет и пет хиляди шестстотин и четиринадесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща неизплатени наложени платежи от "Л." ****, съгласно сключен договор за куриерски услуги и Споразумение за изплащане на суми от наложени платежи по банков път и съответните генерирани пратки; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 788,74 лева /седемстотин осемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/, 5 представляваща лихва за забава дължима върху всяка пратка с наложен платеж, която не е изплатена, считано от датата на неизпълнение до датата на завеждане на исковата молба, както и лихвата за забава върху претендираната сума за главница, считано от датата на исковата молба до окончателното погасяване на сумата.

Претендират се всички направени по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.

По изпратената на ответника искова молба в надлежния срок по чл.367, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор. Постъпил е отговор с вх.№ 3168/07.09.2023 г. - след дадения срок, поради което съдът не го разглежда.

С молба с вх. № 3988/31.10.2023 г. /п.кл. от 30.10.2023 г. /лист 115 и сл. от делото/ на основание чл. 214 от ГПК се прави изменение на иска като се сочи, че е налице протокол за прихващане на вземания, подписан между страните след завеждане на исковата молба, както и се прави признание, че за част от задължението за главница ответникът е извършил плащания към ищеца.

На основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявените искове като същите се считат предявени за главница в общ размер на 62 019.78 лв. и лихва за забава в размер на 598.16 лв.

На ответника са връчени преписи от изправената искова молба и молбата с правно основание чл.214 ГПК. В становище от 04.12.2023г. /л.183/ ответникът признава задължение към ищеца в размер на 62 019,78 лв. – така, както се претендира с молбата за допускане на изменение на иска, при което съдът приема за установено, че ответникът не оспорва претенцията за главница в този размер, и на основанието, на което се претендира от ищеца.

Доколкото ответникът не взема становище по предявения иск за лихви за забава, предмет на доказване в процеса е именно претендираната сума за лихви в размер на 598.16 лв.

За доказването на претенцията си за лихви ищецът е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение по която се установява, че размерът на дължимата лихва за забава върху всяка сума по представените наложени платежи, дължими за периода 6 от деня, следващ дена на доставката на съответната пратка до 09.05.2023г., е в размер на 760,23лв. Заключението е изготвено при съобразяване на допуснатото изменение на иска, при претендирана главница в размер на 62 019.78 лв. и лихва в размер на 598.16 лв.