Разпореждане № 1130 от 10.04.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1130 гр. Несебър, 10.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Частно гражданско дело № 20252150100400 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.410 от ГПК.

Образувано е по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: град София, улица Панайот Волов № 29, етаж 3, представлявано от изпълнителния директор Я. Б. Я., чрез процесуален представител юристконсулт Н. А. Т., за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 1 705,01 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 4377333 от 21.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, сумата в размер на 103,03 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.02.2022г. до 19.08.2022г., сумата в размер на 242,65 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 20.08.2022г. до 25.02.2025г., сумата в размер на 41,01 лева, представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса, и сумата в размер на 200 лева за юристконсултско възнаграждение, против длъжника М. Й. Л. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес: ***.

След като разгледа заявлението, съдът намери за установено следното:

В производството по издаване на заповед за изпълнение заявителят може да поиска издаване на такава заповед за вземания за парични суми или заместими вещи, когато искът е подсъден на районен съд. В настоящия случай заявлението е за заплащане на парична сума в размер под 25 000 лева, което определя подсъдността на иска на районен съд, съгласно правилата за родовата подсъдност по чл.103 и чл.104 от ГПК.

Съгласно чл.411, ал.1 от ГПК заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, а заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес. Настоящият адрес на длъжника е в село Равда, община Несебър, поради което компетентен да се произнесе по заявлението е именно Несебърския районен съд.

За издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК процесуалният закон изисква 1 заявлението да е подадено за вземане на парични суми или заместими вещи и искът да е подсъден на районен съд, да не са налице отрицателните предпоставки на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Подаденото заявление следва да отговаря и на правилата за редовност на заявлението съгласно чл.411, ал.1, т.1 от ГПК и на исковата молба, към която препраща нормата на чл.410, ал.2 от ГПК, респективно надлежна индивидуализация на вземанията и описание на обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право са безусловно изискуеми за редовността на всяко заявление в заповедната процедура.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът отказва за издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, като съдът следи служебно за наличието на отрицателна процесуална предпоставка.

Приложеният към заявлението договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК в договора е посочен общият размер на кредита от 3 333,15 лева, включващ главницата и възнаградителната лихва.

Съгласно чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията на предлагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Горните изисквания са свързани с възможността за промяна на първоначално уговорения лихвен процент. В случая лихвеният процент е уговорен като постоянен, а не променлив, поради което е достатъчно да бъде посочен неговия размер, което е сторено в договора. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на обстоятелствата по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, като не важи и изискването за посочване на методика за определянето му.

Съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т.1 от ДП на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които 2 потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя, а не до неизпълнение на други задължения. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-11 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл.24 от ЗПК е посочено също че за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗПт.

В процесния случай при определяне на ГПР по кредита не е бил посочен разхода за заплащане на обезпечение (поръчителство), поради което съдът намира, че процесният договор за кредит само формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочен ГПР и общата сума, които потребителят дължи, но определен въз основа на начислените суми и главница и лихва, а именно 41,71%. В действителност обаче размерите на посочените в договор ГПР и общо дължима сума не съответстват на действителните такива, изводимо от задълженията, които потребителят е поел, тъй като процентът, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи задължението за заплащане на обезпечение (поръчителство), ще бъде значително по-голям размер, по който начин ГПР надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва за забава. При това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е точният размер на задължението и каква е общата сума по кредита.

Поетото от длъжника, в качеството му на потребител по договора за предоставяне на поръчителство, задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител в размер на 1 571,85 лева е довело до съществено оскъпяване на предоставяния му кредит. Това задължение по естеството си представлява скрита лихва или възнаграждение, водещо до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на заемодателя. Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на посочения в договора за заем ГПР. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя характер, е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът за кредит се явява свръх обременен за него. В случая обаче предвиденото в договора за заем допълнително плащане на възнаграждение за поръчител заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР. При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент 3 на ГПР. Наред с това непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди от кредитора, който, съгласно чл.16 от ЗПК, преди сключването на договора за кредит трябва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит, спазвайки изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане на кредита да се генерира в уговорената договорна лихва. С уговарянето на клауза, предвиждаща разходи по кредита, включващи търговска печалба и всички останали разходи, които да надвишават 50% от стойността на кредита, потребителят като по-слабата икономическа страна, е бил поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал възможност да влияе на клаузите на договора. Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство, при която е сключен договора за заем, е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗПт.

Приложените към заявлението документи не обуславят извод кредитът да е бил предоставен на длъжника с оглед неговата търговска или професионална дейност, в рамките на която да е сключен процесният договор. Напротив, длъжникът по кредита е в приложното поле на § 1, т.1 от ДП на ЗЗПт, поради което се ползва с потребителска защита.

С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради нарушаване изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че целият договор за паричен заем № 4377333 от 21.01.2022г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

След като договорът за кредит е недействителен, такъв е и договорът за предоставяне на гаранция, макар, че в случая въз основа на него заявителят не претендира заплащане на суми, тъй като същият има акцесорен характер спрямо първия. Този договор е нищожен поради противоречието му с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл.138, ал.3 от ЗЗД, поръчителството може да съществува само за действително задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то за поръчителя не е налице задължение да обезпечи кредита. В случая договорът за предоставяне на гаранция е сключен в деня, в който е бил сключен договорът за заем, като е бил сключен с юридическо лице, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, като си запазва правото на регрес спрямо длъжника. В тази връзка се налага обоснованото становище, че отпускането на кредит на длъжника е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. В договора за предоставяне на гаранция, сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на гарант, и М. Й. Л., в качеството й на потребител, изрично е посочено, че потребителят, който е одобрен за получаване на паричен заем и съответно и сключил Договор за паричен заем № 4377333 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е възложил, а гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на 4 задълженията на потребителя по договора за паричен заем.