Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 947 от 17.11.2017, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1095/2017
Вид
Решение № 947
Подписан
17.11.2017
В сила
02.04.2020
Състав
СИЯНА СТОЙЧЕВА ДИМИТРОВА, ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА МИХОВА, ТАНЯ ДИМИТРОВА ЕВТИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 231, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 89 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ V- 108 17.11.2017 г. град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, II-ро гражданско отделение, V-ти въззивен състав, на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Таня ЕВТИМОВА мл.с. Сияна ДИМИТРОВА

Секретар - Тодорка Стоянова като разгледа докладваното от младши съдия Сияна Димитрова въззивно гражданско дело № 1095 по описа за

2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 3666/19.05.2017 г. от ответниците П.Г.Б., ЕГН ********** и Г.П.Б., ЕГН **********, чрез адвокат Борислава Бачкова от БАК, със съдебен адрес в гр. Бургас, ***, ет. 1 срещу решение № 52/12.04.2017 г. на Районен съд – Несебър, постановено по гр.д. № 755/2015 г.

С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е уважил претенцията на ищеца „БМ ЛИЗИНГ“ АД, ЕИК ********* за обявяване на недействителено по отношение на него извършено дарение на недвижим имот между ответниците П.Г.Б., Г.П.Б. и А.П.Х., обективирано в нотариален акт № *, дело №

* г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 на КЧСИ, район на действие РС – Несебър. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 2661 лева.

Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ответниците П.Б. и Г.Б. обжалват изцяло първоинстанционното решение и излагат доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Твърди се, че районният съд формирал неправилен извод за действителното наличие на ищцовото вземане, от което се извежда и качеството му на кредитор. Сочи се, че вещите предмет на договори за лизинг, сключени с ищеца, били погинали, а наведените твърдения на въззивнизите за липса на задължения по посочените договори и нищожност на техни клаузи останали необсъдени от съда. Прави се оплакване за нарушение на материалния закон, тъй като районният съд не приложил чл. 231, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 89 от ЗЗД. Навеждат се доводи и за отсъствието на втория и третия елемент от фактическия състав на предявения иск – увреждащо кредитора действие и знание на длъжниците, като се излагат подробни съображения в този смисъл. При посочените аргументи, въззивниците молят за отмяната на първоинстанционния акт и решаване на спора по същество с решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен и в тяхна полза бъдат присъдени направените съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „БМ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адвокат Галина Георгиева Костова от САК, със съдебен адрес: гр.

София, *** е подал отговор на въззивната жалба, с който изразява становище, че същата е неоснователна, а обжалвания съдебен акт – законосъобразен и правилен, като излага подробни съображения по оплакванията, релевирани от въззивника.

Твърди се, че в рамките на първоинстанционното производство въззивниците не са установили идентитет между погиналите вещи и тези предмет на сключените договори за лизинг с въззиваемото дружество. Излагат се съображения за неоснователност на релевираното оплакване за допуснато от съда нарушение на материалния закон поради неприлагане на чл. 231, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 89 от ЗЗД, както и досежно процесуалната легитимация на въззиваемото дружество предвид константната практика на ВКС по приложението на чл. 135 от ЗЗД, като се сочи, че за доказване останалите елементи на фактическия състав е достатъчно увреждащата сделка да е безвъзмездна и длъжникът да е знаел за кредиторовото вземане. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционния акт.

Въззивниците, в съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържат въззивната жалба, като правят искане за присъждане на разноски във въззивното производство и представят списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата А.П.Х. не представя отговор на въззивната жалба и не изразява становище по делото. В открито съдебно заседание се представлява от процесуалния представител на въззивниците.

Представителят на въззиваемото дружество „БМ ЛИЗИНГ“ ЕАД, в открито съдебно заседание поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Иска се присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни с правен интерес о обжалването, поради което се явява допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо (постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба).

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В тази връзка следва да се отбележи, че процесното първоинстанционно решение е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите на НРС, които изцяло споделя относно възприетата фактическа обстановка, а във връзка с оплакванията по жалбата, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, а и от представени по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1, * г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 на НК, район на действие РС – Несебър и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, дело № * г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 на НК, район на действие РС – Несебър, се установява, че въззивниците-ответници са придобили процесните идеални части собственост от самостоятелен обект № 12, с административен адрес: гр. *, * а, ет. 1, ап. 12 с ид. № *** по КК на гр. Свет Влас, представляващ двуетажна еднофамилна къща – първи и втори етаж в сграда № 24, построена в поземлен имот с ид. № *** по КК на гр. Свет Влас, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и ведно с 82/9444 кв.м. от поземления имот, като в последствие са ги прехвърлили по силата на дарение на въззиваемата-ответница А.П.Х..

Безспорно по делото е и обстоятелството, установено и с удостоверение за семейно положение, че въззивникът П.Б. е баща, а въззивникът Г.Б. – брат на надарената въззиваема А.Х..

Между страните е безспорно, а и от представен нотариално заверен договор за финансов лизинг № 20111114/24.11.2011 г. е видно, че въззивниците-ответници са се задължили солидарно заедно с дружеството-лизингополучател „Балканкар Мизия БГ“ ЕООД пред въззиваемия-лизингодател „БМ ЛИЗИНГ“ АД, ЕИК ********* /понастоящем еднолично търговско дружество/ при клаузите на договора и приетите общи условия към него, като цената на договора е 147 561,53 евро.

От приложена по делото счетоводна справка по договора от въззиваемото дружество и изготвените и приети по делото основно и две допълнителни заключения на съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Генко Генков се установява, че по сключения договор има останали задължения, както следва: към 19.08.2013 г. – 50 888,73 лева, към 01.09.2015 г. – 187 312,72 лева, към 25.10.2016 г. – 208 748,51 лева, а по сключен втори договор за финансов лизинг № 20110814/02.09.2011 г. между страните, останалите задължения са: към 19.08.2013 г. – 43 175,91 лева, към 01.09.2015 г. – 98 921,83 лева, към 25.10.2016 г. – 98 921,83 лева. Експертът е заключил още, че общо по двата договора лизингополучателят е заплатил сумата от 268 833,21 лева, а лизингодателят е осчетоводил сумата от 269 696,34 лева, като разликата от 863,13 лева се формира от заплатена от третия солидарен длъжник по договор № 20110814/02.09.2011 г. – „Ромекс кар“ ЕООД неустойка и заплатени застрахователни обезщетения.

От събраните пред районния съд гласни доказателства – показания на свидетеля Бонева, свидетел на ответниците-въззивници, се установява, че е дългогодишен служител при работодатели – виззивниците П.Б. и Г. Б. и въззиваемата А.Х., като понастоящем е управител на дружеството-лизингополучател по упоменатите договори за финансов лизинг „Балканкар Мизия БГ“. Свидетелят твърди, че е присъствал на предаването на вещите предмет на финансов лизинг от въззиваемия-лизингодател „БМ лизинг“ АД на „Балканкар Мизия БГ‘ ЕООД.

От показанията на свидетеля Димитрова, свидетел на ищеца-въззиваем, се установява, че в качеството си на регионален мениджър на „БМ ЛИЗИНГ“ АД за южна България е сключила два договора с „Балкан Мизия БГ“ и един с „Ромекс Кар“ през 2011 г., като при подготовката на едната сделка е водила комуникация с П.Б., който се задължил солидарно по нея, а за следващата с него и Г.Б.. Сочи, че не е общувала с въззивниците през времето, през което договорите са били редовно обслужвани, но се е срещала с тях по повод забавени плащания и обсъждане на нови погасителни планове, като им давала актуална информация за размера на задълженията при всяко тяхно посещение в нейния офис. Свидетелят установява, че затруднения по погасяването на задълженията по договорите са възникнали през 2012 г., като през 2013 г. по всяка вероятност е била последната им среща, на която са обсъждали договорните задължения.

Районен съд - Несебър е бил сезиран с иск с правно основание - чл. 135 от ЗЗД.

Безспорно в настоящия случай се касае до искова претенция за упражняване на потестативно право - прогласяване за относително недействителна по отношение на кредитора-ищец на сделка по разпореждане с имущество от страна на длъжниците-ответници, с цел запазване на длъжниковото имущество, поради застрашаване удовлетворяването на вземането на кредитора.

Спорът пред настоящия съд се съсредоточава досежно наличието на предпоставките за уважаване на претенцията по чл. 135 от ЗЗД.

Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го действия на длъжника възниква по силата на закона при наличието на фактически състав с установени от законодателя елементи.

На първо място е необходимо да се установи наличието на вземане - само това лице, което е кредитор на длъжника разполага с преобразуващото право по чл. 135 от ЗЗД. Вземането следва да е действително, да не е погасено, като не е налице изискване същото да е ликвидно и изискуемо. Това вземане на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на действието, чиято относителна недействителност се иска да бъде прогласена, съобразно разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че състоянието на длъжниковото имущество се изследва от съда към момента, в който кредиторът е придобил вземането си, предвид факта, че той разчита на общото обезпечение, което имуществото на длъжника съставлява при възникване на неговото право.

Вторият елемент от фактическия състав е извършването на действие, което може да бъде под формата на всеки гражданскоправен действителен акт, като същевременно е необходимо да е действително и да уврежда кредитора, за да може да бъде отменено. Такова увреждане несъмнено е налице в случаите, при които чрез разпореждане с имущество се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори.

В тежест на кредитора-ищец е доказването на факта на притежавано вземане, момента на неговото възникване, както и увреждащия характера на действието, т.е. на първите две предпоставки.

Третата предпоставка за възникване правото да се иска да бъдат обявени за недействителни действията на длъжника има субективен характер и е сложена в зависимост от това дали действието е безвъзмездно или възмездно. В първия случай правото възниква щом длъжника е знаел за увреждането. Във втория случай преобразуващото право изисква не само длъжника, но и лицето, с което той е договарял да са знаели за увреждането, като в тази връзка е въведена и оборимата презумпция, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.