Решение № 4839 от 10.08.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 10.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА

ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 9799 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 50 от 02.01.2019 г., постановено по гр. д. № 65431/2017 г., по описа на СРС, І ГО, 162 състав, И.С.Г. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ, сумата от 1 970, 32 лв., представляваща стойност за доставена топлинна енергия за периода м.09.2014 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот – апартамент 2, находящ се в гр. София, ул. ******, абонатен № 034269, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане.

Искът за главница е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2 433, 30 лв. за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., като искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 331, 33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2014 г. – 14.08.2017 г. е отхвърлен изцяло. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 498, 59 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника И.С.Г., чрез адв. А.И., назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, да го представлява по делото. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото не са представени убедителни доказателства, установяващи качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Също така не е ясно съдебно - техническа експертиза въз основа на какви документи е изготвена, за да се прецени доказателствената им сила.

Количеството на потребената топлинна енергия и дължимите суми за нея са определени само посредством документи едностранно изготвени от ищеца и не са годно доказателство за верността на съдържанието. Същите не са представени по делото и е лишен от възможността да ги прецени и оспори. Счита, че няма доказателства, които да установяват, че действително е ползвана топлинна енергия в имота, както и че такава въобще е доставяна в абонатната станция на етажната собственост. Моли съда да го отмени в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 16.07.2020 г. моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, общ. „Изгрев“, ул.******, като му дължи сумата от общо 2 793, 53 лв., от която: 2 433, 30 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., сумата от 331, 33 лв. - представляваща лихва за забава върху главницата за периода 14.09.2014 г. –14.08.2017 г., сумата от 24, 26 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода м.05.2015 г. – м. 04.2016 г. и 4, 64 лв.. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираните суми, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, адв. А.И. от САК, оспорва предявените искове. Счита, че ищецът не е доказал наличието на облигационна връзка между страните по делото поради липсата на сключен договор, както и не е доказано за процесния период да е доставил топлинна енергия в претендираните количества и стойност. Позовава се на негодност на измервателните уреди. Прави възражение за изтекла погасителна давност на предявените вземания.

Моли съда да отхвърли предявените искове.

С определение от 22.10.2018 г., СРС констатирал, че подадената искова молба е нередовна по отношение на претенцията за услугата дялово разпределение, тъй като съдържа противоречие в обстоятелствата, на които ищецът основа този иск - от една страна претендира заплащане на стойността на тази услуга, а от друга навежда твърдения, че такава услуга не е извършена в сградата, в която се намира процесния имот, поради което му предоставил едноседмичен срок да уточни обстоятелствата, на които основава искът си.

С влязло в сила протоколно определение от 04.12.2018 г., СРС върнал исковата молба, в частта по предявените искове за сумата от 24,46 лв., представляваща такса за дялово разпределение и за сумата от 4,46 лв., представляваща лихва за забава, след като констатирал, че дадените на ищеца с определение от 22.10.2018 г. указания не са изпълнени.

Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот от 20.11.2013 г., С.Г.П., като собственик на 4/6 ид. части и Георги С.Г., като собственик на 1/6 ид. части са дарили на съсобственика си И.С.Г., син на първия и брат на втория от тях, собствените си идеални части или общо 5/6 ид. части от следния недвижим имот: апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „******, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 73, 66 кв. м., при съседи на апартамента: апартамент № 3, апартамент № 1, апартамент № 4, коридор, заедно със избено помещение № 2, с полезна площ от 2, 66 кв.м., при съседи: мазе № 1, мазе № 3, мазе № 4, мазе № 5, заедно с 2, 256 % ид. части от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху държавно място.

С констативен протокол от 04.08.2015 г., изготвен от комисия в състав от ръководител Технически отдел и енергетик в ТР „София Изток” е установено, че в сградата, находяща се в гр. София, ул. „******, вътрешно - отоплителната инсталация е еднотръбна и не съществува техническа възможност по отношение на нея да се прилага системата за дялово разпределение на топлинна енергия.

От заключението на вещото лице инж. Д.С.по изслушаната съдебно - техническа експертиза се установява, че в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот, не е налице техническа възможност за преминаване към дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите, тъй като отоплителната инсталация съставлява еднотръбна система.

Съгласно нормативната уредба - чл.61, ал.2, т.1 от Наредба № 16-334, разпределението на топлинна енергия в този случай се извършва единствено от топлопреносното предприятие. През процесния период м.05.2014 г. – м.04.2016 г. в имота е имало 1 брой водомер за топла вода, като от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. не е подсигурен достъп за неговото отчитане. Отопляемият обем за него е 160, 24 куб. м., а заедно с дела от общите части 177, 71 куб. м. Остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано от „Т.С.” ЕАД. Топлината енергия за отопление на имота е изчислена на база пълния отопляем обем от 178 куб. м., а топлата вода е начислявана при осигурен достъп по реален отчет. За периода с неосигурен достъп е начислявана топла вода на база 1 брой потребител или по 140 литра на ден. Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в изравнителните сметки. Топлината отдадена от сградната инсталация е изчислявана съгласно нормативните изисквания на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Размерът на дължимата сума по данни на фирмата за дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м. 04.2015 г. възлиза на сумата от 1 270, 14 лв., след приспадане на сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 39, 11 лв., а за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г. възлиза на сумата от 1 123,5 6 лв. след прибавяне на сумата за доплащате от изравнителни сметки в размер на 264, 58 лв. Общият дължим размер за целия исков период възлиза на сумата от 2 393, 70 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Спори се между страните в производството дали през исковия период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието

„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.