Определение № 128 от 12.03.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Разград, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.а

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20263300500053 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане №306/29.01.2026г. по ч. гр. д. №173/2026г. по описа на РС-Разград, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Б. Й. за заплащане на сумата 334.46евронеплатена главница по договор за кредит,49.07евро договорна лихва от 05.07.25г. до 15.01.26г.,неплатено възнаграждение да закупена и използвана услуга Фаст в размер на 134.19евро, неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 190.92евро, 62.38евро лихва за забава от 06.08.24г. до 21.01.26г., както и разноски по делото.

Жалбоподателят твърди, че с разпореждане съдът е дал указания, които е изпълнил, но съдът е оставил без уважение заявлението като е приел,че указанията му не са изпълненото точно,като не е изложил мотиви в какво се състои неизпълнението.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното: Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Б. Й. за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: 334.46евро- неплатена главница по договор за кредит,49.07евро договорна лихва от 05.07.25г. до 15.01.26г.,неплатено възнаграждение да закупена и използвана услуга Фаст в размер на 134.19евро, неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 190.92евро, 62.38евро лихва за забава от 06.08.24г. до 21.01.26г., дължими по договор за потребителски кредит № ******.

С разпореждане №223/23.01.2026г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, тъй като същото не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК в частта относно 1 претендираните за плащане главница, договорно възнаграждение и обезщетение за забава, като не са изложени обстоятелства, на които се основава искането; посочена е една обща лихва за забава,без да е конкретизирано дължимото обезщетение за забава за всяко едно от четирите претендирани вземания.

С молба вх. №1063/27.01.2026г. заявителят е посочил,че длъжникът е направил две плащания от по 111.87евро, първото на 12.08.2024г. и второто на 02.10.2024г. Общо заплатената сума е 223.74евро. От нея 216.05евро са послужили за погасяване на задължението по погасителен план. Начислени и удържани са лихви за просрочие от 2.58евро и 5.11евро такси за събиране на вземането. Претендираното обезщетение за забава е дължимо от 06.08.2024г.,когато длъжникът е изпаднал в забава, като от него:30,04евро е начислено върху главницата,4,24евро върху договорната лихва, 11.6евро върху вземането по услугата Фаст и 16.5евро по услугата Флекси.

Въз основа на така установените факти,съдът намира жалбата за частично основателна: С обжалваното разпореждане заповедният съд е обсъдил задължението си по чл.411 ал.2 т.2 и т.3 ГПК за установяване наличието на неравноправни клаузи относно предоставените допълнителни услуги Фаст и Флекси, противоречие на закона /ЗПК/ при определянето на ГПР, като е приел, че закупуването на допълнителни услуги представлява неравноправно договорени условия от доставчика на финансова услуга в нарушение на ЗПК, ЗЗП и добросъвестността, клаузите противоречат на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са нищожни, което е довело до недействителност на целия договор, относно неяснота при определянето на ГПР. За да стигне до този извод съдът е обсъдил договор №40021306342 за отпуснат кредит в размер на 4000лв., при ГПР 48.94%, задължение по допълнителни услуги Фаст и Флекси общо от 4690лв., 3012.20лв. договорна лихва и общо задължение от 11972.20лв..

Следователно заповедният съд се е произнесъл по същество, като е разгледал друго задължение, по друг кредит, за което е формирал правните си изводи.

Приел е също така,че заявителят не е изпълнил точно дадените му указания, като не е посочил как е формирана падежиралата главница, дължима от вноска №12 до вноска №18, които са с падежни дати от 05.07.2025г. до 05.01.2026г., а се твърди забава от 06.08.2024г., когато е станало предсрочно изискуемо цялото вземане, за съда е останало неясно кое от задълженията на длъжника не е изпълнено, както и в каква степен е неизпълнението, приемайки неотстранена нередовност.

Въззивният съд констатира,че в разпореждане № 223/23.01.2026г. са даден две указания: да се посочи отделно обезщетението за забава за всяко едно от вземанията и на база на какъв лихвен процент е изчислено всяко от тези обезщетения. Заявителят е изпълнил това указание. Дал е и второ указание: да посочи общ размер на погасените суми; начало просрочие; извършените от длъжника плащания-по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите.

Действително липсва указание от заповедния съд до заявителя да посочи по какъв начин е 2 формирана претендираната от него главница и как е стигнал до извода ,че е налице предсрочно изискуемо вземане. Същевременно неяснотата по този въпрос е послужила на районния съд е послужила на районния съд да отхвърли заявлението. Отхвърляне на заявлението с мотив,че липсва изпълнение на част от дадените указания,без да са дадени такива, съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като засята правото на страната да получи обективен и справедлив окончателен съдебен акт.

Отделно от това са дадени указания за посочване какви задължения са погасени с платените суми, които са изпълнени от заявителя частично. Същият се е задоволил да посочи, че със сумата от 216.05евро е погасено задължението по погасителен план, а по погасителен план в месечното задължение /вноска/ се включват главница, договорна лихва, задължение по допълнителните услуги, т.е. не е ясно дали с тази сума е погасена главница, възнаградителна лихва или задължение по допълнителна услуга Фаст и Флекси.

Горният извод налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждането му от друг състав, който да даде ясни и изчерпателни указания на заявителя относно претенциите му, в.т. да посочи по какъв начин е формирана претендираната от него главница по договор за потребителски кредит № ******.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №306/29.01.2026г. по ч. гр. д. №173/2026г. по описа на РС-Разград, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Б. Й..

Връща делото за разглеждане от друг състав на същия съд, съобразно дадените в мотивната част указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3