Определение № 164 от 22.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. София, 22.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Капка Павлова

Величка Борилова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503320 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.274 от ГПК и е образувано по повод подадена частна жалба от Р. Х. против разпореждане от 06.11.2024г. по гр.д.№2058/2023г. по описа на СГС- I ГО- 22 състав,с което е върната частната жалба, подадена от това лице против протоколни определения, постановени в с.з., проведено на 22.10.2024г.

С жалбата се посочва, че протокола от съдебното заседание от 22.10.2024г. е получен на 04.11.2024г. в деловодството на съда и от тази дата следва тече едноседмичният срок за обжалване. Излага доводи, че актовете на съдилищата се постановяват в писмена форма и устната разпоредба, дори да е произнесена, не е равностойна на писмената форма.

Съдът връчил на страната други актове именно в писмена форма - определение №16367, но не е връчил на ищеца определението за отмяна на освобождаването на ищеца от такси и разноски. Практически страната не можела да защити правата си без да получи препис от протокола, а преди това съдът следвало да го изготви и подпише. От книжата по делото било видно,че определение в писмена форма нее връчено на ищеца.

Поради това частният жалбоподател счита, че частната жалба е депозирана в законоустановения едноседмичен срок от получаване на преписа от протокола от проведеното на 22.10.2024г. съдебно заседание.

Насрещната страна по делото е подала писмено отговор, с който оспорва частната жалба и моли обжалваното разпореждане на бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. По отношение на основателността й, след преценка на исканията и доводите в нея, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Видно от изготвения протокол от съдебно заседание, проведено на 22.10.2024г., в същото съдът е постановил определения, с които е оставил без уважение направени от ищеца доказателствени искания, както и определение, с което е отменено определението за освобождаване на Х. от такси и разноски. За второто определение изрично е посочено, че подлежи на обжалване в едноседмичен срок от деня на заседанието.

На 05.11.2024г. по делото е постъпила частна жалба от Р. Х.,с която се обжалват определенията, с които са оставени без уважение исканията за приемане на писмени доказателства, за допускане на гласни доказателства и назначаването на СТЕ и определението, с което се отменя предходно такова за освобождаване на ищеца от заплащане на такси и разноски в производството.

С атакуваното разпореждане тази частна жалба е върната като просрочена. В мотивите на същото е посочено, че едноседмичният срок за обжалване на определението, с което се отменя акта за освобождаване от заплащане на такси и разноски е изтекъл, а по отношение на останалите е посочено, че те не подлежат на обжалване.

Разпореждането е правилно.

Частният жалбоподател е присъства в съдебното заседание, проведено на

22.10.2024г. и е бил уведомен, че актът, с който е отменено определението за освобождаването му от такси и разноски подлежи на обжалване в седмодневен срок от деня на заседанието. Макар в ГПК сроковете да се определят в седмици и месеци, а не в дни, както беше в ГПК от 1952г., посочването на срока като „седмодневен“, а не едноседмичен не се отразява на правата на страната, тъй като и единия и другия срок изтичат в един и същи ден, а именно -29.10.2024г.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че съдебният акт е следвало да бъде изготвен в писмена форма. Писмената форма е задължителна само за решенията /чл.235, ал.4 от ГПК/ и за процесуалните действия на съда, които се извършват в закрито заседание. Всички процесуални действия, които се извършват в открито заседание следва да бъдат в устна форма, а съдебният протокол само удостоверява тяхното извършване.

Поради това за уведомяването за акта и неговото съдържание е важно това дали същият е бил възприет от страната. В случая личното възприятие на постановените от съда определения от частния жалбоподател е документирано в съдебния протокол, който е официален документ и удостоверява надлежно този факт. Това означа ,че срокът за тяхното обжалване е започнал да тече именно от този ден и е изтекъл на 29.10.2024г.

По отношение на определенията, с които съдът се произнася по доказателствените искания на съда в обжалваното разпореждане е посочено, че не подлежат на самостоятелно обжалване. Това е така, но преценката относно допустимостта на жалбата на това основание не е предоставена на първоинстанционния съд, а на въззивната инстанция и жалбата не може да върната на това основание. Доколкото обаче в нормата на чл.275, ал.1 от ГПК е предвидено, че частните жалби против всички определения / за които не е предвиден изрично друг срок/ се подават в едноседмичен срок от съобщаването им, то жалбата в 2 частта, с която се атакуват посочените актове е просрочена и подлежи на връщане като такава.

С оглед на изложеното обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 06.11.2024г. по гр.д.№2058/2023г. по описа на СГС- I ГО- 22 състав, с което е върната частна жалба вх.№120604/ 05.11.2024г., подадена от Р. Х. против протоколни определения, постановени в с.з., проведено на 22.10.2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС при наличие на процесуалните предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3