Решение № 260052 от 26.03.2021, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

26.03.2021г. гр.Димитровград

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Димитровградският Районен

Съд в публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИВАН МАРИНОВ с участието на секретаря Валентина Господинова и в присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД № 501 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – А.А. ***, ЕГН **********, е останал недоволен от Наказателно постановление № 19-0254-000517/25.06.2019г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ- МВР-Димитровград, с което за това, че на 28.04.2019г. около 04:30 часа в гр.Димитровград, по ул.“Панорамен път“- до СБА, в посока на движение от запад към изток управлява лек автомобил „Мерцедес“ Е220 ЦДИ, с рег.№ Х 47-65 КН, като не спира на своевременно подаден и ясен за разбиране сигнал със стоп-палка по образец от униформен полицай със светтлоотразителна жилетка на осветен участък от пътя, същият превключва на дълги светлини и рязко увеличава скоростта си, с което осуетява извършването на полицейска проверка, с което за виновното нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.

Жалбоподателят в жалбата си отрича да е управлявал автомобила, изтъква доводи, свързани с водено досъдебно производство. Моли се за отмяна на наказателното постановление.

В с.з. жалбоподателя-нередовно призован, доколкото не е открит на посочения от него адрес, не се явява, не изпраща и упълномощен процесуален представител. Доколкото разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗАНН дава възможност делото да бъде разгледано в отсъствие на жалбоподателя, ако същият не е открит на посочения адрес, в случая Съдът прие наличието на така описаните предпоставки и разгледа делото.

АДМИНИСТРАТИВНО-

НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Районна Прокуратура-

Хасково, ТО-Димитровград - редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 28.04.2019г. полицейските служители при

РУ-МВР-Димитровград- свидетелите Д. С. и А.А., изпълнявали служебните си задължения. Със служебен автомобил като автопатрул, двамата отишли на установъчен пункт в гр.Димитровград, на ул.„Панорамен път“- до СБА. Същият ден се провеждала специализирана полицейска операция (СПО) за проверка на МПС.

Около 04:30 часа сутринта, св.С. и св.А. видели, че в посока от бензиностанция „Олимпик“ към тях се задал лек автомобил марка „Мерцедес“. Служебният им автомобил бил паркиран в пресечка- перпендикулярна на главния път, а полицейските служители се намирали на осветено от уличното осветление място.

Св.Д. С. излязъл на лентата за движение и подал на водача на приближаващият лек автомобил сигнал със стоп-палка по образец, която поставил на нивото на фаровете на приближаващия автомобил. В този момент поради ранния час нямало движение и на пътното платно се намирал само този автомобил. В момента на възприемане на подадения от полицейските органи сигнал, водача на въпросния лек автомобил превключил на дълги светлини и рязко увеличил скоростта си, като продължил движението по ул.„Панорамен път“ в посока към гр.Стара Загора.

Двамата полицейски служители веднага се качили на служебния автомобил и последвали водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“, като не го изпускали от поглед. По време на преследването видели, че автомобилът пред тях е марка „Мерцедес“, модел „Е 220“ с рег. № X 47-65 КН. С включена светлинна и звукова сигнализация на патрулния автомобил продължили да преследват този автомобил, като за предприетото преследване бил уведомен и оперативния дежурен в ОДЧ при Районно Управление - Димитровград. По време на преследването свидетелите Д. А.С. и А.Д.А. се движели зад горепосочения автомобил и на излизане от гр.Димитровград в посока към гр.Стара Загора, в района на хлебозавода, водача на преследвания автомобил изгубил за кратко управлението поради навлизане с висока скорост в десен завой, поради което намалил значително скоростта си на движение и за да избегне настъпване на ПТП почти спрял. Именно в този момент двамата полицейски служители се приближили с патрулния автомобил и осветили с фаровете преследвания от тях лек автомобил, при което успели да видят водача.

Свидетелите С. и А. го описват като лице от мъжки пол с късо подстригана коса, на видима възраст около 30 години. След това водача на преследвания лек автомобил увеличил скоростта си и продължил движението си в посока към гр.Стара Загора, като не спрял за извършване на проверка. След разпореждане от оперативния дежурен при ОДЧ преследването на лекия автомобил марка „Мерцедес“ било прекратено при навлизане в с.Тракия, обл.Стара Загора. Горепосоченият лек автомобил продължил движението си към гр.Стара Загора, а полицейските служители се прибрали в гр. Димитровград. През цялото време свидетелите С. и А. следвали преследвания лек автомобил с включена светлинна и звукова сигнализация. След извършени справки в „АИС МВР“ било установено, че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220“ с рег. № X 47-65 КН е собственост на лицето А.А. Смаил- ЕГН ********** от гр.Хасково и няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което след дата 11.02.2019г. е с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

В попълнена в хода на предварителната проверка

Декларация по чл.188 от ЗДвП собственика на горепосочения лек автомобил посочил, че на процесиите дата и час лекия автомобил е бил управляван от сина му А.А.А. - ЕГН ********** ***.

Така срещу А.А.А. бил съставен АУАН серия Д,

№830511/15.05.2019г. за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Нарушителят отказал да подпише акта, което е удостоверено с подписа на свидетеля А. Т. А.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 19-0254-000517/25.06.2019г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-МВР-Димитровград, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на водача А. му било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200лв.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 02.10.2020г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против него е изпратена до адм.-наказващия орган същия ден- на 02.10.2020г., т.е. в законоустановеният 7-дневен срок.

Горните факти се установяват от Акт за установяване на административно нарушение серия Д, №830511/15.05.2019г., Наказателно Постановление № 19-0254-000517/25.06.2019г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-МВР-Димитровград, показанията на актосъставителя Д.С., на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта А.А., както и от документите- приети като доказателство по делото, които са еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

При съставяне на Акт за установяване на административно нарушение серия Д, №830511/15.05.2019г. като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.

При издаване на обжалваното наказателно постановление е описано правилно извършените от водача А.А. нарушение. Правилно е описано текстово, съответстващо и на цифрово изписаното в акта за установяване на административно нарушение - а именно чл.103 от ЗДвП. Съществено в случая е да се отбележи, че издаденото на основание съставен АУАН наказателно постановление, също е издадено при спазване на процесуалните правила – визирани в ЗАНН. Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП, които водачът е нарушил и на установената в съдебно заседание фактическа обстановка.

При издаването на процесното постановление, административно-наказващия орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

По наведените доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, съдът намира следното: Съгласно чл.103 от ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“. Подаването на сигнал за спиране със стоп-палка представлява „нареждане“ по терминологията на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл.103 от ЗДвП, а материалноправните предпоставки - по чл.170, ал.3 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се констатира, че водачът на автомобила е имал възможността да види необезпокояван отправеното разпореждане със стоп-палка. В своите показания актосъставителя Д.С. заявява, че е подал сигнал ясен сигнал със стоп-палка по образец, като е бил с униформа, със светлоотразителна жилетка, на осветен от уличното осветление участък от пътя, стоп-палката е подадена на височината на фаровете на приближаващия автомобил, като същевременно с другата ръка е подал сигнал и с ел.фенер. Освен това, поради ранния час е нямало движение и други автомобили по пътното платно. Т.е. не са били налице никакви препятствия и пречки водачът да възприеме подаваните му сигнали от полицейски служител- излязъл на платното за движение. Така заявеното от актосъставителя С. се подкрепя и от показанията на св.А.А.. Като потвърждение на това, че подаденият от св.Д.С. сигнал със стоп-палка и ел.фенер е бил възприет от водача на приближаващият автомобил са и последващите реакции на същия- а именно превключване на дълги светлини и на по-ниска предавка с форсиране на двигателя. Тези действие не са логични за движещ с нормално в градски условия автомобил, при липсата на други такива наоколо. Тези действия недвусмислено показват нежеланието на водача да се подчини на подадения му от полицейски служител сигнал със стоп-палка. А по-нататъшните му действия са извършени и за осуетяване на полицейска проверка.

С факта, че жалбоподателят не е спрял, същият е осъществил състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП. Не следва да се подминават обстоятелствата от показанията на двамата разпитани свидетели, а именно, че водачът на преследвания автомобил с висока скорост се е опитал да се отдалечи, създавайки предпоставки за ПТП, като преследването му е продължило с километри, в градска среда и в извънградска такава.

Съдът възприе и кредитира показанията на двамата разпитани свидетели, доколкото същите са дадени от длъжностни лица, възприели ставащото в рамките на техните компетенции и служебни задължения, като вниманието им е било насочено именно към тези правно релевантни обстоятелства.

Налице е последователност, логичност и безпротиворечивост на тези показания, същите съответстват на приетите като доказателства писмени документи, поради което и съдът ги възприе и кредитира.

Следва да се посочи, че и двамата свидетели са категорични, че водачът на преследвания от тях автомобил „Мерцедес“ е именно настоящият жалбоподател А.А., доколкото при навлизане на последния на десен завой и създаване на предпоставки за ПТП с висока скорост, същият се е принудил значително да намали скоростта си на движение до спиране, при което автомобилът му е бил косо разположен спрямо полицейския и на осветеността от фаровете двамата полицейски служители са могли да видят от достатъчно близко разстояние добре водачът. И двамата са категорични, че лицето, което в последствие се е явило в сградата на РУ-МВР-Димитровград за съставяне на АУАН е било същото, което е управлявало преследвания автомобил през процесната вечер. В тази връзка Съдът намери за доказано по категоричен начин, че именно жалб.А. е водачът на този автомобил.